Как Руската федерация изпълнява ангажиментите си, свързани с връщането на т.нар. трофейни архиви, прехвърлени през 1944-1945 в Москва? И кога България ще получи пълен достъп до българските документи в тях?
Преди броени дни Лъчезар Тошев внесе писмен въпрос до Комитета на министрите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който гласи: Как Комитетът на министрите следи изпълнението на своята препоръка от държавите-членки и по-специално от Руската федерация относно т. нар. трофейни архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944-1945?.
Още когато Руската федерация стана член на Съвета на Европа през 1996 година, ПАСЕ поиска от Москва да реши въпроса с т.нар. трофейни архиви, съдържащи не само документи, но и произведения на изкуството, както и други предмети. Всички те са взети като трофеи от Червената армия в края на Втората световна война и транспортирани в Москва, казва Лъчезар Тошев.
Той обяснява, че тези архиви всъщност принадлежат на различни страни от Стария континент, които днес са членки на Съвета на Европа. Архивът на Паневропеския съюз например, изнесен от Виена от съветските войници, съдържа ценни свидетелства за една от началните прояви на паневропейската идея. Първият конгрес на съюза е през 1926 година и в него участва видният български интелектуалец и дипломат проф. Иван Шишманов. Защо тези документи днес трябва да бъдат третирани като секретни или поверителни, след като в тях няма никаква специална информация и те представляват единствено интерес за изследователите? Защо тези писмени свидетелства да не бъдат достъпни за всички историци, след като са свързани с политическото минало на днешна Обединена Европа, пита Лъчезар Тошев.
Според директора на държавната агенция Архиви Иван Комитски, въпросът с достъпа и връщането на българските трофейни архиви от Русия все пак не е в задънена улица. Най-важното, което се е случило след един подготвителен период през 2008-2009 година, е, че искането за връщане на изнесените оригинали вече е поставено офицално пред руската страна. Сега всъщност стъпваме на сключен през 2008 година договор за сътрудничество, който урежда копирането на трофейните документи от периода след Втората световна война и към днешна дата вече имаме предоставен значителен обем от копия, пояснява Комитски.
В края на 2011-та България получава около 20 хиляди фотокопирани страници, които по руските тарифи са стрували по един долар на страница.
Но дали някога Русия ще осигури пълен достъп до тези архиви? Редица страни по света вече са направили такава крачка, предоставяйки достъп до своите национални архиви, пояснява Лъчезар Тошев. САЩ например осигуриха пълен достъп до своите архиви за Втората световна война. Сега разполагаме с американски документи, разсекретени още през 1970-те и 1980-те години, които дават възможност на българските историци да уточнят ключови моменти от националната ни история. Затова смятам, че въпросът трябва да се реши и от Руската федерация, казва Лъчезар Тошев.
