Банковото острие на БСП – депутатът Румен Гечев, е като бяла лястовица. Мине се, не мине време и той пак се появи под някоя медийна стряха, за да възвести идеите си за пробуждане на закърнялата социална функция на банките. Така стана и на 3 октомври по БНР, когато възвести, че до края на октомври или в началото на ноември се очаква готвеният проект на закон за ипотечните кредити да влезе за обсъждане в бюжетната и икономическата комисия в Народното събрание.
Тази новина вероятно ще породи неконтролируем уличен възторг в центъра и задружни семейни препивания по места, където някой се е добрал до ипотечен кредит. Колегата Гечев засипа драгите слушатели с обещания, издържани в модерната за властовия сезон в България розово-виолетова гама.
Eх, ще започне такъв живот, че само си викам Дано, както пееше Богдана Карадочева.
Реформаторът на кредитирането у нас тръгва от изходната база, че ипотечните кредити са вид потребителски кредит и между двата вида не трябва да има разлика. От тази база, ползвайки метода на дедукцията, Гечев прави единственото логично съждение, че наказателната лихва при предсрочно погасяване на примерно 35-годишен кредит за строеж на къща трябва да се премахне, както тя вече е премахната за тригодишния заем за ремонт на боксониера. С тази категорична мисловна конструкция завършва сериозната част на тържеството. Идва ред на хепънинга – Гечев многократно се бил срещал с банкери, изпълнителни директори и асоциацията на банките и те проявявали разбиране.
Малко се усъмнихме във възцарилия се дух на разбирателство и взаимно уважение между участниците в един наистина свободен и силно конкурентен пазар и администратора, който е решил да изкриви правилата, като го поръси с няколко щипки социализъм. Веднага се обадихме на няколко ключови банкери. Те отрекоха каквато и да е ритмичност в контактите, но потвърдиха, че е имало среща. Реакциите им на нея са били от тоя е краен ляв екскремист до цената на това вмешателство е по-високи лихви, давате ли си сметка?
Какви сметки си е дал Гечев и какви е взел ние не знаем, но с държавна поръчка да оскъпиш кредитите във фаза на излизане от кризата и при наличие на ликвидна истерия в икономиката, трябва нещо да не разбираш. Поне не и това, което преподаваш в УНСС. Не може да занулиш дългосрочна приходна стратегия от лихви за 20-30 години и да вкараш банките в загуби. Банкерите са му го казали точно така – не пипай завареното положение, клатиш стабилната банкова система на България. Колкото до удовлетворяването на експериментаторския нагон на Гечев, ако той се съсредоточи върху новите заеми, предупреждаваме, че те ще бъдат с няколко пункта по-високи лихви, твърдят опонентите му.
Няма как да се планират едни бъдещи постъпления по теория на вероятностите – ще ги взема, няма да ги взема, ще ги взема за първите десет години от 30-годишния кредит или за първите 15, 5 , 1, защото длъжникът спечелил от Сделка или не. Тази несигурност се плаща с по-скъп ресурс.
Въобще Гечев се набутва в една доста опасна сфера. Европейците готвят Директива за ипотечното кредитиране, инжектирана предимно с испански социализъм (там имотният балон бе най-голям). Идеята на Румен Гечев изпревари депутатите в Европейския парламент, които засега само са дали предварително одобрение на директивата за жилищните кредити. Но, обърнете внимание, въпросът с таксата за предсрочното погасяване е оставен да се решава от всяка страна самостоятелно, като се посочва, че потребителите имат право да погасяват предсрочно, а кредитните институции имат право на справедлива компенсация за това.
Забележете още нещо важно. По-малко от половината домакинства в еврозоната имат собствено жилище, от тях една пета са с жилищен заем. Къде тази снабденост със собствена стряха може да се сравни с българското домошарство. В България делът на собствениците на жилище е над 95 процента.
По радиото Гечев доразви и другата си идея, която се готви да заложи в бъдещия закон. При покупка на първо жилище с кредит и в случай на невъзможност да се изплаща заемът банката да придобие обезпечението (съответното жилище) и заемът да се счита за погасен, а длъжникът да не трябва да продължава да погасява остатъчни суми. Това дълго изречение принадлежи на ранния Гечев. При късния – вариантът изглежда така: след като се продаде жилището и останат дължими примерно 40 хил. евро, банката и длъжникът да си ги поделят по братски, т.е. банката да се откаже от 20 хилядарки, а длъжникът да плати само 20 000. Ето това се казва вече справедлива схема, леко засягаща интересите на длъжника.
А, бе, г-н Гечев, този ипотечен длъжник за олигофрен ли го имате?
А банкерите? Това да не са хора, случайно пазарящи се на битака в Малашевци?
Не чувате ли, Гечев, най-важното, което ви казват банкерите: Правите си експеримент не с нашите, а с чуждите пари. Това са парите на вложителите, третата заинтересована страна…
Да не стане като Виденовата зима, която посрещнахте като вицепремиер, а изпратихте като експерт?
nbsp;
*Турцизъм в българския език, означава остави, откажи се.
Чавдар Цолов, ипотечен длъжник с 35-годишен хоризонт
