За поредна година се публикува показателната статистика, че България е в челните редици в Европа по брой на полицаи на глава от населението. Тази седмица познатата новина беше притоплена от агенция Блумбърг, според която страната ни заема осмото място в класацията на държавите с най-много полицаи на глава от населението – 398 униформени на 100 000 души.
Статистиката на агенцията идва в момент, когато вътрешният министър Цветлин Йовчев основно прекрои МВР и в него останаха само полиция, противопожарна служба и гранична полиция. Освен това ведомството се подготвя за решително съкращаване на администрацията, която в момента е 30 на сто от целия личен състав. Целта е чиновниците да се намалят с 15 на сто.
Бройката на заетите щатове в министерството за тази година е 54 795 души. За три години – от 2010 г. досега – личният състав на министерството се е стопил с 3375 души. През 2010 г. в МВР са работели 58 170 души, през 2011-а също толкова, а през 2012-а те вече са 55 170. Според Евростат 33 800 души от личния състав на МВР през 2010 г. са изпълнявали чисто полицейски функции. За разлика от Евростат, вътрешното ведомство преброи същата година далеч по-малко полицаи – 26 860. Причината да се намали бройката на полицаите е именно скандалната статистика, че сме на челно място в Европа по брой на полицаи на глава от населението. МВР в случая просто извади от бройката на униформените служителите на Гранична полиция.
Проблемът е, че за определяне на ефекта от работата на МВР прословутият закон за
преминаване на количествените изменения в качествени
не важи. Докато страните от ЕС поддържат по-малко полицаи на глава от населението, щатната бройка в МВР, независимо от съкращенията, въобще не е ключът към осигуряването на повече сигурност. У нас сигурността на гражданите нито се е повишила, нито е спаднала с направените съкращения, а престъпността изобщо не се впечатлява от реформите във ведомството.
Има и друго. Колкото и да са полицаите у нас, те не предлагат услуга, която да си струва изразходените за поддържането й пари. Разходите на МВР през последните години не са падали под 1 млрд. лв., а за 2013 г. предвидените средства са 1 131 320 000 лв., или с над 13% повече от заложените през 2012 година. Ако към тях прибавим и допълнителните средства, които МВР получи извън предвидените в бюджета, става ясно, че българската полиция струва все по-скъпо и е все така неефективна.
Според доклада на Министерския съвет за състоянието на администрацията през 2012 г. над 88% от предвидените през 2013 г. разходи на вътрешното ведомство отиват за заплащане на персонала. Очевидно подобна щатна численост изглежда неоправдана, а оптимизацията на щатния състав би осигурила ресурс, който може да се насочи към осъвременяване на работните средства и увеличение на заплащането на заетите. Евентуално резултат от всичко това би могло да е и повишаване на сигурността на гражданите. Евентуално, защото у нас всичко е непредвидимо.
От години
държавата хвърля луди пари за сигурност и правосъдие
но всуе. Резултатите от това напомнят на един от героите в абсурдистките разкази на Уди Алън – той носел обувки с високи токове, които го правели да изглежда по-нисък. Сектор Сигурност, включващ МВР, ДАНС, НСО и НРС, в комплект със съдебната система, гълтат много средства и поддържат огромен персонал, но не заслужават нито парите си, нито мястото си. От 1998 г. досега парите за съдебната система са се увеличили с над 800% – през 1998 г. те са били едва 59 млн. лева. През 2013 г. те са вече 404 000 000 лева. В сравнение с останалите европейски страни се оказва, че България е на трето място по разходи за правосъдие на човек от населението.
Ако някой си мисли, че съдебната система използва бюджета си за друго, освен за заплати, както прави и МВР, много бърка. Голяма част от огромния бюджет за правосъдие отива за заплати и осигуровки – общо 88.8% от всичко. В същото време както МВР, така и добре финансираната Темида продължават да се радват на най-ниско доверие сред гражданите. Евростат беше изчислил преди година-две, че България е на първо място сред останалите европейски държави в заплащането на висшите прокурори като съотношение към средната заплата в страната. Разходите за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава от населението, показват, че България дава за прокуратурата 45 пъти повече пари, отколкото Норвегия. Данните сочат, че бройката на съдии на 100 000 души население се движи някъде между 25 и 28. Във Великобритания съдиите са са 3.5 на 100 000 души. Числото на прокурорите пък варира от 17 до 20 на 100 000 души. Във Великобритания те са 5.3.
Ситуацията, в която
съдебната власт и полицията у нас са с най-ниско доверие
в сравнение с всички останали страни членки на ЕС, е позната от години и не е променена. Хората продължават да не съобщават за всички престъпления, а броят на осъдителните решения срещу държавата в Страсбург заради забавено или липсващо правосъдие остава трайно висок.
В същото време страната ни харчи за полиция два пъти повече от средното ниво в ЕС и три пъти повече от страни като Дания, Швеция, Финландия. Според класацията на Блумбърг ние сме на осма позиция по брой на полицаи. На първо място е Русия с 564.6 полицаи на 100 000 души, следвана от Турция и Италия съответно с 474.8 и 467.2 полицаи на 100 000 души. В петицата попадат Португалия (454.2 полицаи на 100 000 души) и Хонконг (450.7 полицаи на 100 000 души). Непосредствено преди България на шесто и седмо място се нареждат Казахстан (444.8 полицаи на 100 000 души) и Алжир (425.7 полицаи на 100 000 души). След нас са Словакия и Чехия, а на дъното на класацията, в която влизат общо 53 страни, е Гвинея с 52.4 полицаи на 100 000 души. САЩ, които са на 43-о място в класацията, на всеки 100 000 души имат 262-ма полицаи.
На шията на българския данокъплатец постоянно виси бюджет, приближаващ 2 млрд. лева, предназначен за полиция, вътрешен ред и сигурност. Още от 2008 г. ние сме на първо място в Европа по отделени пари за сигурност – 4.6 на сто от бюджета. За сравнение, за полиция, вътрешен ред и сигурност във Великобритания през същата година са отделили 2.9 на сто от държавния бюджет. В същото време доверието към полицията и съдебната система не е отбелязало ръст, а стои като постоянна величина някъде ниско сред останалите държавни институции. Този факт даде основание на експертите да установят, че съществува абсурдна обратнопропорционална зависимост между доверието в полицията, бюджета й и количеството на заетите в нея. За доказателство се привеждат данни от Дания и Финландия, страните в ЕС с най-високо обществено доверие в полицията, които поддържат най-малобройна полиция с най-нисък бюджет.
Що се отнася до нас, поне можем да поканим известния писател и режисьор Уди Алън за почетен гражданин на България. Той си пада по абсурдите.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
