Кадрите решават всичко! Желязната максима на железния Сталин доказва правотата си ежедневно в родната политика и висша администрация. Друга негова максима, че незаменими хора няма, управниците ни не могат обаче да приемат. И в стремежа си да я опровергаят вършат това, което най-добре умеят – кадрови безочия.
Един такъв незаменим стана заместник-министър на правосъдието, при това за втори път. Става въпрос за Сабрие Сапунджиева, снабдена от ДПС с универсален абонамент за високи държавни постове. Тази жена просто не може да си поеме дъх от управленски подскоци. За да заеме министерския пост, завършилата Лесотехническия институт (вътрешна архитектура и мебелно производство)и Югозападния университет (право в току-що преименувания бивш педагогически институт)късметлийка напусна спешно скандалната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, но остава заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Преди това Сапунджиева беше вече заместник-министър на правосъдието в кабинета на тройната коалиция, но напусна малко преди края на мандата му по настояване на шефката си Миглена Тачева. Освен че не се чу да е свършила нещо полезно в сферата на правосъдието, Сабрие Сапунджиева демонстрира шуробаджанащина в чист вид – дъщеря й Ана цъфна като консул във Финландия, без да отговаря на никакви критерии за поста. За капак дипломатическото ни представителство в скандинавската държава беше спипано в нелегална продажба на алкохол, та се наложи тогавашният външен министър Ивайло Калфин да уволни и щерката Сапунджиева.
Професионалният полет на Сапунджиева тръгва със секретарски стаж по юридическите въпроси при президента Георги Първанов. След престоя си в правосъдното министерство при тройната коалиция тя пък беше инсталирана в току-що създадената парламентарна комисия за контрол на ДАНС. Комисията обаче не се хареса на ГЕРБ, които я закриха. Междувременно тя опита да стане и национален омбудсман, но постът беше даден на Константин Пенчев. На Сапунджиева , изглежда, не й допада обаче да е просто депутат и ДПС не пропуснаха шанса да я изпроводят в новосъздадената комисия по конфликт на интереси. Там я завари скандалът с червеното тефтерче на председателя Филип Златанов.
Както можеше да се очаква, тя даде вид на ни лук яла, ни лук мирисала. Златанов опита да си измие ръцете с довода, че комисията е колективен орган, който той не може еднолично да манипулира. Сапунджиева пък направи същото с аргумента, че този колективен орган е единственият, чиято законова уредба е толкова пестелива, че не става ясно какви са точно правомощията на членовете му. Универсалният боец на ДПС увери, че върху нея не е оказван натиск, не знаела за никакво тефтерче и не се интересувала от съдържанието му. Решенията в комисията се взимали от петчленна комисия с три гласа за, но броят им бил над 400 и тя не можела да помни кога как е гласувала. В крайна сметка Сапунджиева предложи да бъде уволнен главният секретар на комисията, който не организирал добре работата на администрацията й.
Преди седмица Сабрие Сапунджиева даде да се разбере, че тя и колегите й не дават всъщност пет пари за скандалната търговия с влияние, провеждана чрез комисията Златанов. На заседанието на временната парламентарна анкетна комисия за проучване на аферата, вместо да се съсредоточи около пораженията от скандала, Сапунджиева поиска останалите след напускането на Златанов членове на комисията по конфликт на интереси да си изберат сами нов временен председател. Било значи, каквото било, дайте да работим. Разбра се, че правилникът бил променен, но не стана ясно дали тази промяна преодолява законовата невъзможност комисията да работи без председател или негов заместник.
Уреждането на Сабрие Сапунджиева за заместник-министър на правосъдието прави отново за резил министър Зинаида Златанова. След като ведомството работи в продължение на месеци без заместник-министри и без политически кабинет, тресейки се от кадрови скандали, Златанова заяви, че то работи безпроблемно. Щяла да назначи заместници, когато намери подходящите хора. Подходящите хора бяха открити в началото на юли, когато за заместници на Златанова бяха назначени Иван Йорданов и Илия Ангелов. Преди още някой в юридическите среди да си е отговорил на въпроса откъде се взеха тези хора, Йорданов обяви обаче, че не е давал съгласие за такова назначение. Имало неофициално запитване, което той отклонил.
Последва изявление на Зинаида Златанова, в което тя обясни, че уважава решението на Иван Йорданов да откаже да стане заместник-министър на правосъдието. Златанова призна откровено, че кандидатурата на Йорданов дошла от партийна централа (но не я назова). Тя се запознала с биографията на г-н Йорданов и измежду многото други кандидатури преценила, че той е подходящият за поста човек. След отказа му нов заместник щял да бъде посочен до няколко дни.
Интересно защо това не се случи при толкова много подходящи кандидати. Оказа се, че отказалият се Иван Йорданов е юрист по образование, но никога не е работил в Министерството на правосъдието или в съдебната система. Йорданов управлявал консулството на България във Франкфурт на Майн и изобщо не планирал отказ от дипломатическата служба. Така и не се разбра какво му е най-подходящото на този човек, но пък стана ясно, че е добре при всички власти. Във външно министерство кариерата му хвръкнала при управлението на ГЕРБ, а сега го канят от другия лагер.
Заместник на Златанова остана другият новоназначен – Илия Ангелов. Той дори не е юрист, а магистър по технология на машиностроенето и металорежещи машини от ВМЕИ – Варна. Работил е като технолог в комбината за мотокари в Пловдив. После решил да завърши Академията на МВР, след което станал охранителен полицай в МВР. Преместил се в правосъдното министерство отново като охранител, а впоследствие станал директор на Областната дирекция Охрана на ведомството в Пловдив. В крайна сметка се пенсионирал млад, след което неясно кой взел, че го предложил за заместник-министър.
С подобни заместници Зинаида Златанова, в чиято номенклатурна биография също няма ден стаж в съдебната система, съдебна реформа не чакайте. От тази седмица Златанова тръгна на обиколка в апелативните съдебни райони, за да се запознава тепърва с проблемите и да види какво ще правим оттук нататък. От Пловдив чухме, че проблемите в системата били трупани повече от 20 години, но тя си имала собствен подход за решаването им. Какъв е той и кога ще проработи става ясно от изложения от Златанова набор от клишета и дребнотемие. Организационните въпроси щели да се решават с организационен подход, а не чрез промяна на закон или на конституцията. Оправданието Законът ни пречи тя не приемала. Единственият проблем министърката явно вижда в пренатовареността на съдиите, която трябвало да се реши с прием на младши магистрати – нещо, което нито бюджетът на съдебната власт може да си позволи, нито данъкоплатецът приема. За капак Златанова обяви, че основният й приоритет е подготовката на съдебна стратегия. Поредната, Боже опази! Чуете ли съдебна стратегия, правосъдие не чакайте.
