Точно когато финансовото здраве на банковия сектор в Гърция се подобри след капиталовите инжекции през май тази година, сега кредиторите в страната са изправени пред друг проблем. Само за три години необслужваните заеми са се утроили до 29% от общия брой, като според последните оценки те възлизат на 80 млрд. евро – цифра, която сериозно застрашава стабилността на системата. Причина за това до голяма степен е петгодишната забрана за принудително отнемане на жилищата, която спаси хиляди гърци от загуба на домовете им. Но за да задоволи исканията на международните кредитори – Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, сега Атина е готова да премахне забраната за изземване на домове при просрочени ипотеки до 200 000 евро. Правителството на премиера Андонис Самарас обмисля план за облекчаване на ограниченията до края на тази година, който цели да укрепи балансите на банките.
Въпреки че това изглежда логична стъпка в правилната посока, огромният брой на просрочените ипотеки със сигурност ще предизвика нови протести. С рекордна безработица от 28% и свиваща се икономика вдигането на забраната заплашва да засили напрежението сред гръцкото общество. Просрочените плащания по заемите са и един от основните акценти в дневния ред на последната оценка за финансовия напредък на страната от тройката кредитори. Техните представители очакват с нетърпение и новите стрес тестове за капиталовата адекватност на банките, които ще се фокусират върху методологията, използвана за определяне и управление на необслужваните заеми. Именно загубите от ограничението оказаха тежък удар върху печалбата на кредитните институции.
През 2008 г. Гърция въведе пълна забрана за принудителното изземване и продажбата на имоти, използвани за обезпечение на заеми до 200 000 евро. Така през 2012-а делът на просрочените дългове се покачи до 19.1% от всички отпуснати кредити спрямо 4.9% шест години по-рано, показват данни на МВФ. Сега Атина умува как да намери баланса между условията на спасителния заем от международните кредитори, нуждите на гражданите и интереса на банките.
И предизвикателствата пред гръцките кредитори не спират дотук. След рекапитализацията през май четирите банки със системно значение Пиреос банк, Юробанк, Алфа Банк и Национална банка на Гърция имат много високи коефициенти на капиталова адекватност по стандартите на ЕС. Въпреки това пред тях остава стратегическият въпрос дали трябва да бъде създадена лоша банка, подобна на тези в Ирландия и Испания, и как да намалят разходите си.
Така например Пиреос банк се подготвя да превърне дъщерното си дружество Геники Банк (Geniki Bank)вспециализирана институция за необслужвани заеми. Ние искаме Геники (Geniki) да се развива като независима финансова институция, специализирана в обслужването на проблемните активи на банките. Планираме тя да има по-активна роля в консултантските услуги по корпоративно преструктуриране и възстановяване, казва заместник главният изпълнителен директор на Пиреос банк Антимос Томопоулос. По негови думи се очаква този проект да започне в края на тази или началото на 2014 година. Пиреос банк планира да закрие и 250 клона в Гърция до края на 2013-а и има програма за доброволни съкращения на служителите в страната с 12 процента.
Правителството в Атина търси и най-бързия и сигурен начин банките да бъдат върнати в частни ръце. В момента Гръцкият фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund – HFSF) държи 84.4% от Национална банка на Гърция, 83.7% от Алфа банк, 81% от Пиреос банк и близо 94% от Юробанк. До края на годината четирите финансови институции ще трябва да изготвят индивидуални планове за преструктуриране, които трябва да получат одобрението на Брюксел, посочва Анастасиа Сакелариоу, ръководител на HFSF. В момента нейната роля е на посредник между гръцките банки и Генералната дирекция по конкуренцията към Европейската комисия. Двете страни преговарят за това какви условия трябва да изпълнят кредиторите, за да спазят правилата за държавната помощ на ЕС. Според предварителната информация, Брюксел ще настоява четирите банки да продадат част от дъщерните си дружества в Югоизточна Европа, които се считат второстепенни, но гръцките кредитори се опасяват, че това може да се случи при прекалено ниски цени. Сакелариоу е убедена обаче, че ще се извърши репозициониране на бизнеса, като една част от банките ще засилят присъствието си на националните пазари, а други на международните.
Очаква се бъдещето на гръцките кредитори да стане ясно през следващите няколко месеца, а дотогава съдбата им ще зависи от изпълнението на фискалната програма за страната и от това дали Атина ще се нуждае от следващ спасителен заем. За момента не се говори за ново отписване на гръцкия дълг, а по-скоро предоговаряне на лихвата и падежа на съществуващите дългове на страната.
