Правителството бързо успя да намести допълнителния лимит от 1 млрд. лв. държавен дълг, който му бе гласуван от Народното събрание с актуализацията на бюджета. Ще припомним, че към момента, в който промените в Закона за държавните приходи и разходи бяха приети, лимитът за новоемитиран през 2013-а дълг бе 2 млрд. лева. И 1.46 млрд. лв. от него вече бяха използвани. Веднага след актуализацията – през август, правителството пусна облигации за 800 млн. лв., с които погаси на падежа ценни книжа със същия номинал, издадени през февруари. Това не решава обаче проблема с плащанията на хазната до края на годината. Именно за тях финансовият министър Петър Чобанов заяви, че нужните пари ще бъдат осигурени от външните пазари. От заседанието на Министерския съвет в сряда се разбра, че това няма да стане чрез нов облигационен заем, а чрез пряк кредит за 350 млн. евро. И въпросните средства ще се търсят от германския финансов пазар.
За
параметрите на сделката
се знае съвсем малко именно заради спецификата, по която се организира един пряк заем. Това е рядко прилаган у нас метод, когато става дума държавата да търси пари на международните финансови пазари. И то пари не от държавни или международни финансови институции като Кредитанщалт фюр Видерауфбау , Световната банка или ЕБВР, а от частни банки, застрахователни компании и пенсионни фондове.
В този случай правителството ще поиска от няколко водещи частни банки в Германия да дадат оферти за организиране на частен консорциален заем. Сред поканените във всички случаи ще са Дойче Банк и Комерцбанк, които имат богат опит в подобни сделки. Правителството ни ще трябва да избере офертата, която предлага най-добра комбинация между два основни параметъра – срок за погасяване и цена на кредита. Като в цената влизат не само лихвите, таксите и комисионите , но и евентуални гратисни периоди при плащането на главниците, а защо не и на лихвите. Според някои финансисти българското правителство ще търси заем със срок на погасяване не по-къс от седем години, като основните плащания по него бъдат съсредоточени в края на погасителния период. Целта е новият дълг да не натоварва бюджета в периода 2014-а – 2017-а, когато са струпани огромни разходи от близо 1 млрд. евро за изплащане (през 2015-а) на втората емисия глобални облигации от правителството на Симеон Сакскобургготски и на петгодишната емисия държавни ценни книжа, която правителството на Бойко Борисов пусна в началото на юли 2012-а.
Избраната от правителството германска банка ще трябва да организира
консорциума от кредитори
които ще участват в предоставянето на кредита. По принцип самият организатор участва със собствени средства в отпускането на заема. Въпрос на негова лична преценка е каква част от общия заем ще предостави самият той. За останалата част организаторът отправя покани до няколко финансови институции, които заявяват с какви суми ще участват в кредита.
След като осигури нужната сума, банката, която организира консорциума от кредитори, става изключителен представител на кредиторите пред длъжника – в случая българската държава. По нейните сметки постъпват погасителните вноски и тя ги разпределя между останалите членове на консорциума съобразно тяхното участие в общия размер на кредита. Организаторът представлява интересите на останалите кредитори при всички правни спорове, в това число и при евентуална процедура по обявяване на неплатежоспособност от страна на длъжника. Точно такава роля навремето – в периода 1990-а – 1994-а, играеше Дойче Банк по отношение на частните кредитори на България, обединени в така наречения Лондонски клуб.
Ползите от вземането на пряк заем
са, че правителството може да договори максимално удобна за него схема за погасяването както на лихвите, така и на главниците. Най-вече плащането на главницата на вноски, а не наведнъж в края на периода на кредита както е при облигационните емисии. Според банкери сключването на договор за пряк консорциален заем е най-верният подход, когато става дума за вземане от международните пазари на суми под 500 млн. евро. Причината е, че под този размер всяка емисия облигации се смята за твърде малка и поради тази причина неликвидна. А това води до по-висока цена за кредитора при нейното емитиране. Освен това процедурите по договаряне на пряк кредит са по-бързи от тези при емитирането на облигации.
Недостатъците на схемата с прекия заем от частни кредитори е в неговата непрозрачност. Някои финансисти го наричат
заем шушу – мушу
защото поради характера му много трудно може да се определи дали избраната банка – организатор на кредита, е предложила най-добрите условия. Причината е, че останалите кандидати могат да не дадат съгласие условията им да бъдат оповестявани и тогава публиката не може да направи безпристрастна оценка. Остава й да разчита на добросъвестността на правителството, сключило сделката. Освен това дори всички участници да разрешат условията им да бъдат обявени, въпросителната дали те са били възможно най-изгодните отново няма да има еднозначен отговор. Винаги ще има подозрение, че например банки в Австрия или във Великобритания биха предложили по-добри параметри. При облигациите това няма как да стане, тъй като цената им се определя на базата на направени от купувачите им поръчки – с други думи определят се от пазара.
В случая с вземането на кредит от германски частни финансови структури стои и още един проблем, който може да се окаже
бомба със закъснител
И той е, че българската държавна компания БДЖ АД има необслужван дълг към частната германска компания Сименс, чиято равностойност е около 300 млн. лева. Става дума за неплатена доставка на 50 електрически мотриси Дезиро, купени през 2008 година. Сделката е финансирана от германската държавна банка Кредитанщалт фюр Видерауфбау . Вярно е, че по този заем няма държавни гаранции, затова в чисто правно отношение той се разглежда като сделка между частни субекти и не ангажира държавния ни бюджет. Само че, заради неплащането от страна на БДЖ, германският кредитор си е получил парите от застрахователната компания Хермес, чиито собственици са всички големи германски банки. Те отдавна натискат собственото си правителство да принуди България да поеме този дълг на БДЖ и да го погаси. Такива интервенции от страна на представители на германската държава са правени и при кабинета на Бойко Борисов, и при сегашния – на Пламен Орешарски, но до момента винаги са били парирани. Не е изключено обаче при сегашната инициатива за сключване на консорциален заем германците да поставят условия българската държава да даде държавни гаранции и да поеме погасяването на дълга на БДЖ. Клекне ли правителството пред подобен натиск, това наистина ще е допълнително натоварване за хазната, а оттам и за данъкоплатците.
Вероятно всички тези детайли по предстоящия дълг ще бъдат обект на много коментари както сред финансистите, така и сред политиците. И спекулациите около него ще са много.
nbsp;
