Атанас Мерджанов е роден на 3 септември 1963 г. в Елхово. Завършил е социология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Депутат е от Коалиция за България четвърти мандат, председател на вътрешната комисия в парламента. Женен, има пет деца. Владее руски и френски език.
Г-н Мерджанов, при управлението на ГЕРБ дясното правителство на Ангела Меркел охлади амбициите на България за присъединяване към Шенген, а при вашето – лявото на Франсоа Оланд. Защо е толкова трудно българските власти да лобират успешно пред сестринските си партии по темата Шенген?
– Към въпроса винаги се е подхождало доста прибързано. Усилията на България всъщност трябва да са насочени към отпадането на мониторинга за правосъдие и вътрешна сигурност. Едва когато се справим с тази задача, ние бихме могли да заявим категорично своите амбиции и претенции за Шенген. Според мен голяма грешка беше и това, че с Румъния се надпреварвахме – с нея трябва да имаме обща и неделима позиция. Към нашите две страни беше подходено нечестно заради параметрите, които ни постави ЕС. Налице е и разнобой сред държавите членки. Нас практически ни спъват три държави, а Европейският парламент и Европейската комисия се произнесоха достатъчно категорично в полза на България. Усилията ни трябва да намират още повече плътност в решаването на вътрешните ни проблеми, а първата стъпка е преодоляването на мониторинговия механизъм. Ако се справим добре с вълната от сирийските бежанци, това би било предимство и силен коз за нас. Засега, уви, не можем да твърдим такова нещо, но предстои ново развитие. Смятам, че работата на институциите е задоволителна и че министър Йовчев е предприел ефективни мерки.
Кое ерозира повече авторитета на парламента – поведението на ГЕРБ или кворумната зависимост на БСП и ДПС от Атака?
– Тези две неща не бива да се разделят изкуствено. Те са част от визията на избирателя, която беше дадена на 12 май, това са реалностите. Да търсим причините в изборите и в начина, по който хората са предопределили политическата конфигурация в парламента и страната, би било неправилно и нечестно. Може би тъкмо те ни поставиха в подобни условия, за да проверят дали сме способни да намираме консенсусните възможности за развитието и оцеляването на обществото в тези трудни и кризисни години. И в следващия парламент може би ще бъде не просто същото, ами и зависимостите ще са още по-категорични. Според едно от последните социологически проучвания само три партии ще влязат в парламента. Значи ли това, че непреставените трябва непрекъснато да правят обструкции, да изхабяват протеста и да не се съобразяват с конституцията и законите?
Каква част от членовете на Националния съвет на БСП и от съпартииците ви не са съгласни с кандидатите на ДПС за властта?
– Доколко хората в БСП се дразнят от канидатурите на ДПС, зависи от силата на конкретната партийна структура и от тежестта на самите наши хора. Но на регионално равнище с ДПС винаги сме имали разбиране. Трудно ми е да ви дам конкретни данни, но като нация и общество имаме страхотен дефицит на коалиционна култура. Думата коалиция стана лоша дума, а в същото време Европа се управлява от коалиции и коалиционни форми. На пръв поглед несъвместими идеологически партии намират полезното за страната и съставят правителства. Ние все още сме далеч от това.
Защо толкова много време няма нов областен управител на Хасково? Това резултат от надцакването с ДПС ли е?
– Там, където субективният фактор е по-изявен, той по-лесно би постигнал своята цел, съгласие и би надвил над волята на съответния партньор. Не бих искал да правя дисекция на политическата кондиция на отделните наши структури, но това в огромна степен е валидно и за този случай. Според мен в Хасково трябва да се прояви повече търпимост и от представителите на БСП, и от тези на ДПС.
Каква всъщност е конфигурацията в социалистическата партия, която участва в преговорите с ДПС за назначенията в държавата?
– По тези въпроси няма тайна, макар че в обществото се създаде мит за пазарлъци, договорки и безпринципни назначения. Може би не бяхме ясни още в самото начало, но имаше контактни групи, излъчени от БСП и ДПС.
Въпросът вече е клиширан, но коя беше контактната група за назначаването на Пеевски?
– Въпросът за Делян Пеевски беше достатъчно дъвкан и в крайна сметка това беше предложение на министър-председателя. Останалите неща от технологията мисля, че вече са страшно безинтересни. И БСП, и ДПС поеха достатъчна доза горчилка и смятам, че в някаква степен оправдаваме вината си с последователните действия в парламента и действията на кабинета. Освен това, ако се задълбочаваме в дебрите на този процес, въпросите не би трябвало да бъдат отправяни само към БСП и ДПС. Вероятно има доста сериозен друг кръг лица, които са били съпричастни към този избор.
Затова ли Лютви Местан плаши ГЕРБ, че тази тема не е от техен интерес? Назначението е било хвърляне на мост към тях ли?
– Мисля, че казах достатъчно.
Взимат ли българските служби адекватни мерки, за да не допуснат клетки на терористични организации у нас заради бежанската криза?
– Смятам, че се полагат немалко усилия. Смяната на ръководството на Държавната агенция по бежанците беше мярка за преодоляване на проблемите. До момента има доста пропуски и е важно да се отърсим от напластяванията и да засилим максимално оборотите за търсене на решения. Всички наши институции, особено специалните служби, проявяваха достатъчна активност през последните години. Друг въпрос е доколко политическите им ръководства са се вслушвали и са вземали адекватни мерки. Голямата беда е, че в предишното Народно събрание, а и до момента, ние чисто законодателно не успяваме да разрешим проблемите на самите служби. Беше подготвен пакет от закони, а за два от тях имаше консенсус – за НРС и за военна информация. И вместо президент, правителство и парламент да се заловим за тях още от самото начало, ние тръгнахме да разделяме и да парцелираме обществото и общественото мнение. И тук мисля, че голямата отговорност се пада на българския държавен глава. Той трябваше да бъде човекът, който да притъпи страстите и да тласка към намирането на консенсус по важните въпроси. Германският президент, без да има толкова правомощия като нашия, веднага след изборите покани всички политически сили, за да бъде наваксано изоставането от предизборната кампания.
Работи ли се по сигнали, че прекосили границата са свързани с терористични организации?
– Да, работи се. Повече не бих могъл да кажа, но има такива сигнали, службите ни си сътрудничат с партньорите ни, тече обмяна на информация. България сама не може да се справи с този проблем, ние сме само една брънка и сме взаимнообвързани.
Какво мислите за все по-натрапчивата кампания в българските медии срещу сирийските бежанци?
– Не оставам с убеждение, че има такава кампания. Вярно е, че има известна истерия за устройването на бежанците и за броя им. Но българският народ винаги е бил толерантен към тези хора и в историята ни има много положителни примери за нашето отношение към тази хуманитарна беда. И сега в по-голямата си част обществото проявява разбиращо отношение. За това говорят и акциите, които неправителствени организации провеждат – те са конкретен израз на тази солидарност, имаше и немалко лични позиции на представители на културата и изкуството, както и на журналисти и писатели. Бих казал, че крайните мнения се споделят от хора, които търсят политическа идентичност и гледат да се впишат в пейзажа. Според мен това постепенно и трайно ще бъде осъдено от българския народ.
Според източници в МВР не всички от отдел Наркотици в ГДБОП са били преминали тази седмица на работа в ДАНС. Кои са критериите, по които се е решавало кой да бъде преназначен и кой – не?
– Вероятно има хора, които не са били удовлетворени, но това е обяснимо с оглед на начина, по който действаше и функционираше ГДБОП. Това беше фаворизираната от ГЕРБ и лично от Цветанов агенция за сметка например на ДАНС и на други ведомства. В предишния мандат тя беше служба над службите. И не е изненада, че там са правени чисто приятелски и партийни назначения, които не са отговаряли на критериите. Ние все пак имаме гаранциите, че е било подходено абсолютно обективно и че професионалните изисквания са били спазени. Но ако е имало груби нарушения на човешки и на професионални права, тези спорове биха могли да се решат и в съда.
БСП и ДПС искат да върнат параграф 12 в Закона за досиетата. За колко души имате информация, че са били застрашени от премахването му?
– Без да посочвам точни цифри, бих казал, че шефовете на специални служби, които не са назначавани от това правителство и мнозинство, бяха достатъчно разтревожени още когато предишният парламент отмени параграф 12. В самото начало на това Народно събрание те ни алармираха, че текат много сложни и тежки процеси със съдбите на наши изявени разузнавачи и техните семейства и на българската агентура. А една държава не би трябвало да си позволява такъв лукс.
Около параграф 12 и веещото се плашило Държавна сигурност има голямо преиграване. В миналото правителство един министър посвети цялото си управленско битие на тази тема. И какви са резултатите за българската държава, дипломация и икономика? Станахме ли по-добри, издигнахме ли се в очите на партньорите ни? Няма такова нещо. Атлантическите ни партньори ни ценят предимно по резултатите на тези служби. А те и в годините на приемането ни в ЕС и НАТО винаги са давали висока оценка, особено за двете служби – и за военна информация, и за НРС.
Има ли нагласа в БСП да се пипат и други текстове от Закона за досиетата?
– Не, засега няма. Но смятам, че и ние, и останалите партии трябва веднъж завинаги да изживеем този процес и спекулациите за зависимостите да спрат. Държавна сигурност по-скоро служеше като оправдание, защото там са работели 90%, даже бих казал 99% почтени, честни и кадърни хора, които са се грижили за сигурността на държавата. Да, друг е бил политическият строй, но такива са били законите тогава. Без съмнение е имало извращения, но не биваше да се хвърля петно върху цели генерации разузнавачи, върху техните семейства и върху децата им. Това е чудовищно и страшно несправедливо. Ние сме били винаги против тъкмо срещу този тип личностна, битова и професионална лустрация.
