Чувствам се като употребен за губене на време. Този тип заседания консумират огромен времеви ресурс за неща, които лесно могат да бъдат решени.
Едва ли има по-добро описание за многобройните срещи с граждани и експерти, които временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс организира вече почти три месеца. Думите са на проф. Лъчезар Аврамов, един от активните участници в комисията за връзка с гражданското общество, и бяха споделени пред заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова и ръководител на временната комисия. Хилядите предложения на десетки хора и организации бяха събрани в томче от над 200 страници, обезсърчавайки и най-големия ентусиаст да ги прочете. Но пък бяха щедро заплатени на професионалистите, извършили грандиозния интелектуален труд (по думите на Манолова), да съберат и обобщят всичко на едно място. За да бъде в крайна сметка зачеркнато и пренаписано от политическите партии, които, както знаем, имат съвсем друга представа за новите изборни правила.
В България сме царе да измисляме как нещата да не се случат – ако 2% от хората предлагат как нещо да стане, 98% търсят начини да не се случи. Мая Манолова е довела до съвършенство уменията на тези 98 процента, възмути се след едно от последните свиждания Димитър Димитров, специалист по изборно законодателство. Причината бе съвсем елементарна – уж готовият проект на нов кодекс, който трябваше да бъде завършен до края на септември и да влезе за обсъждане в отделните комисии на Народното събрание, се оказа чернова, върху която парламентарните групи тепърва ще дебатират в партийните си централи, за да нанесат финалните корекции. Процесът в най-добрия случай ще отложи истинското завършване на документа с месец, защото твърде обемният интелектуален труд е предизвикателство и за най-добрия юрист. Чак след това се очаква да започнат обсъжданията по същество, и то само ако депутатите не се окажат прекалено заети с проектозакона за държавния бюджет за следващата година, по който традиционно се работи през октомври и ноември. В тази ситуация е твърде невероятно парламентът да посрещне новата 2014-а с нов Изборен кодекс и той да бъде изпробван още на изборите за евродепутати през май (каквито всъщност бяха предварителните планове). Пределно ясно е, че управляващите нямат нужда от промени в съществуващите правила, а смелото обещание на Манолова да отвори широко вратите на Народното събрание за гражданите, за да пишем кодекса заедно, се оказа само прах в очите на наивниците и евтин начин за намаляване на напрежението. Докато около парламента вреше и кипеше, темата бе спешна и приоритетна, но с отслабване на протестите секна и ентусиазмът на властта да се занимава сериозно с нея.
В интерес на истината, подозренията за протакане съществуваха и преди временната комисия да се заеме със задачата, но окончателно изкристализираха, щом стана ясно, че в черновата на нормативния документ фигурират твърде малко от предложенията на експерти, граждани и неправителствени организации. Въпреки че Манолова лично се обяви в подкрепа на германската изборна система, при която половината от народните представители се избират изцяло мажоритарно, в черновата намери място пропорционалната система с преференции (т. нар. персонализиран вот). А от левицата изрично натъртиха, че възможността за посочване на предпочитаните кандидати е най-близка до мажоритарния вот и ще разпишат правила, според които лицата с най-висока подкрепа ще заемат първите места в партийните листи, както е в Германия. Така и не стана ясно обаче какъв ще е броят на въпросните кандидати (един, двама, петима, десет?)и дали изборът ще се прави от съответната партийна листа в конкретния район, или гласоподавателят ще може да посочва предпочитанията си от всички партии и листи? И за най-големия лаик е ясно, че ако преференциите са ограничени на местно ниво, сериозно разместване на листите няма да има, защото хората или нямат информация за всички кандидати, или разпознават онези, които така или иначе са поставени на първите места. Така, в крайна сметка, вотът пак ще е пропорционален, с преференция за парлама.
Съвсем друг е въпросът дали ще се постави праг, над който предпочетеният кандидат ще се издига на предни позиции в листата, и дали отбелязването му в бюлетината ще е задължително, или по желание? На този етап различните позиции като че ли се събират около идеята да има праг от 5%, но тя не се харесва особено на Обществения съвет към временната комисия? Защото значително намалява възможността гласоподавателят сам да подреди списъка с кандидати на всяка формация. Разбира се, партиите не са готови да оставят избирателите сами да решават кой да влезе в парламента, затова управляващите от БСП и ДПС не подкрепят и предложението за въвеждане на задължителна преференция.
Ако отбелязването на един или друг кандидат е по желание, партийните функционери лесно ще убедят електората, че упражнението е глупаво и ненужно, и накрая мандатите им пак ще бъдат разпределени според гласуването на национално ниво, както е и сега, споделя опасенията си Димитър Димитров. Според него властта се бори по-скоро за запазване на статуквото, отколкото за промени в изборните правила.
Подобна е логиката, с която мнозинството в Народното събрание отхвърля на този етап искането на по-голямата част от протестиращите да се облекчат условията за издигане на независими кандидати от различни инициативни комитети. Досега в България няма успешен кандидат за депутат, издигнат по този начин, и една от целите на промените в изборните правила беше да се улесни участието на хора, около които са се обединили група граждани, а не партийни функционери. За да не се провокира излишно напрежение, особено на фона на уличните протести, управниците са склонни да допуснат въпросните комитети до надпреварата, като намалят депозита и броя на подписите от поддръжници, необходими за регистрацията в ЦИК. Но само при положение, че те издигат един-единствен кандидат за народен представител. Не само левицата, но и от ДПС са категорично против на инициативните комитети да се дава правото да номинират различни лица в отделните избирателни райони и да съставят свои граждански листи. И на едните, и на другите хич не им се иска допълнителна конкуренция.
Тема табу за властимащите е и прословутото прочистване на избирателните списъци от т. нар. мъртви души. Тя така и не беше включена в организираните публични обсъждания на промените в Изборния кодекс, а в редките случаи, когато разговорите все пак стигаха и до нея, Мая Манолова отговаряше лаконично ще обсъдим и ще преценим. Фантомите с избирателни права (на хора трайно живеещи в чужбина или починали и неотписани от регистрите) са около 800 хил. и според математика Михаил Константинов при ниска избирателна активност (както е у нас през последните години)могат да осигурят немалък ръст при крайните резултати от гласуването и даже предостатъчно мандати. Да не забравяме, че на последните избори през май активността едва прехвърли 50% и втората в класирането Коалиция за България получи 942 541 гласа (26.6%), съответстващи на 84 места в парламента. При подобна статистика едва ли някоя от партиите на власт има интерес от прочистването на избирателните списъци.
Каквото и да решат депутатите обаче, едно е сигурно – още на изборите за Европарламент догодина ще се въведе машинното гласуване. Предвижда се новата система да бъде изпробвана в големите избирателни райони, а в по-малките населени места хората да ползват специално номерирани бюлетини като гаранция срещу злоупотреби. Но вместо да се съсредоточат върху това как промяната да бъде осъществена по-безболезнено за всички, народните представители спорят за цената на нововъведението. Социалистите твърдят, че всяка от машините ще струва на хазната около 400 долара, докато членът на Централната избирателна комисия (ЦИК) Красимир Калинов смята, че държавата ще трябва да приготви поне по 2000 долара за брой. За да се въведат навсякъде пък, в първия случай ще са необходими около 5 млн. лв., а във втория – почти 25 млн. лв., без да се броят разходите за поддръжка. За сравнение – през 2009-а бяха похарчени 120 хил. лв. за експериментално гласуване с машини в пет секции в София, което идва да подскаже, че цялото упражнение ще струва далеч повече от предвиденото.
