Рекламната активност на дружествата за бързи кредити, която е видима за всички зрители на най-гледаните телевизии, е напълно оправдана. Банките категорично отказват да поемат по-големи пазарни рискове и вече не отпускат заеми на лица, които не могат да докажат източника на доходите си. Още по-малко заем могат да получат хора, които имат затруднения с обслужването на вече взети кредити. А точно такива лица са най-честите кандидати за финансиране – при това за неголеми суми. Много хора търсят спешно по 100-200 лв., за да купят лекарства, да платят някой дребен разход – с други думи, временно да закърпят положението, докато получат някакви пари. По тази причина повечето заеми, които се отпускат от дружествата за бързо кредитиране, са в рамките на две-три седмици до месец. Другата важна подробност е, че в повечето случаи максималната им сума е до 400 лева. Така кредиторът не трябва да отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, а длъжникът не може да се възползва от правата, които му дава този закон.
Разбира се, въпросните компании предлагат и по-големи заеми до 1000 или до 5 хил. лв., като срокът им за погасяване е до 12 месеца. Само че не са много ненормалните граждани, които да се вържат на подобен кредит с подобен срок за връщането му, след като знаят, че ако вземат 1000 лв., трябва да погасят 3-4 хил., а при някои дружества и 6 хил. лева.
Пазарът на бързи кредити обаче не е чак толкова голям, което означава, че участниците на него също не раздават безразборно заеми на всеки, който поиска. Общият размер на отпуснатите кредити от всичките 270 компании, които предават отчетите си в БНБ, е около 2 млрд. лева. И в рамките на една година той не е отбелязал някакъв голям ръст. Разбира се, преди да се правят някакви окончателни анализи, трябва да излязат данните за септември, където ще се видят резултатите от водената активна рекламна кампания. Има обаче един достатъчно красноречив факт за риска, който самите компании носят при този вид необезпечено кредитиране. Около 30% от отпуснатите от тях заеми вече са необслужвани. Става дума за близо 600 млн. лева. Ще припомним, че при банковия сектор делът на кредитите с просрочие е 17.4%, а ако приспаднем от тях натрупаните провизии, той пада до 5% от всички предоставени заеми. Според експерти сегашните напъни на лихварите от фирмите за бързи кредити да разширят пазарните си позиции ще доведе до натрупването на много по-големи обеми от лоши заеми и някои от тези дружества могат да затънат в жестоки финансови проблеми.
