Политическата битка между демократи и републиканци в САЩ срещу приетия през 2010-а Закон за достъпна здравна грижа (или както е добил популярност Обамакеър) не затихва и предизвика първото за последните 17 години затваряне на държавни учреждения в страната. Нормативът е предназначен за хората с ниски доходи, включително за 48 млн. души, които в момента нямат здравни осигуровки и които са около 15% от населението. Проблемът е, че Камарата на представителите, в която мнозинство има Републиканската партия, отказа да одобри бюджет 2014-а за започналата на 1 октомври фискална година, ако не бъде отложено въвеждането в действие на Обамакеър на 1 януари 2014-а. Президентът Барак Обама пък заплаши да наложи вето на всеки текст от бюджета, който по някакъв начин обвързва приемането му със здравния закон. А неговата Демократическа партия, която контролира Сената, отхвърля стратегията на политическите си опоненти за прокарване на частични закони за финансиране на отделни правителствени агенции, за да не се противопоставят те една на друга.
В резултат от 1 октомври в принудителен неплатен отпуск са близо 800 хил. държавни чиновници и затворените офиси, паркове и музеи вероятно ще струват поне 300 млн. щ. долара на ден, пресмятат експерти. Въпреки че това е малка част от годишния БВП на най-голямата икономика в света в размер на 15.7 трлн. долара, загубите ще започнат да растат, защото потребители и фирми ще отлагат покупките и ще забавят плановете си за разширяване. Заради нарушенията в работния график Бюрото по труда не публикува на 4 октомври данни за откритите нови работни места и за безработицата през септември. Прекратени са и усилията на САЩ да наложат санкции на Иран. Президентът Обама отложи на 3 октомври планираната си за следващата седмица азиатска обиколка. Засега без прекъсване работят бюрата за социално подпомагане, пощите и въздушният контрол.
Проучване на общественото мнение, публикувано на 1 октомври от университета Quinnipiac, показва, че 74% от избирателите не одобряват работата на републиканците срещу 17%, които са доволни от тях. При демократите съотношението на неодобрение към одобрение е 60 на 32 процента. Очевидно хората са ядосани на всички във Вашингтон заради неспособността им да управляват, но републиканците обират по-голямата част от отрицателните нагласи.
Положението ще се влоши, ако демократи и републиканци не гласуват увеличение на лимита на дълга на федералното правителство, чиято стойност от 16 699 млрд. щ. долара бе достигната през май 2013-а. Оттогава министерството на финансите използва т. нар. извънредни мерки, за да продължи да плаща сметките. А тези пари ще стигнат до 17 октомври и след тази дата ще има в наличност около 30 млрд. долара. Ако таванът не се вдигне, САЩ няма да могат да плащат всичките си сметки, включително социални помощи, заплати и лихвени плащания по дълга, което се очаква да се случи някъде между 22 и 31 октомври. Това, според експерти от финансовото ведомство, може да се окаже катастрофално и да предизвика финансова криза и рецесия, подобни на събитията от 2008-а и дори по-лоши.
Твърди се, че парламентарният лидер на републиканците Джон Бонер бил твърдо решен да убеди съпартийците си да увеличат тавана на дълга и да не допуснат фалит. Група от около 40 законодатели от Камарата на представителите вече провели частни разговори, за да намерят компромис и да позволят на правителството да заработи отново. Броят на републиканците, които притискат Бонер да поиска вот по приетия от Сената закон за разходите, без гласуването да се обвързва с отмяна на мерките по Обамакеър до 3 октомври, бил достигнал 20. А съотношението на силите в Долната камара на парламента е 232 на 200 в полза на републиканците. С други думи, тези 20 дисиденти ще са достатъчни за преодоляване на всички пречки.
