В едногодишен срок специализираната прокуратура да докаже, че има смисъл от съществуването й, предложиха депутати от парламентарната правна комисия при обсъждането на докладите за дейността на държавното обвинение през 2011-а и 2012 година. Въпроса за нейната ефективност повдигна председателят на комисията Христо Бисеров. В края на заседанието той изненада главния прокурор Сотир Цацаров с въпроса: Колко време е необходимо да измине, за да преценим нужна ли ни е специализираната прокуратура? Бисеров подсказа и срока: Да речем – до следващия доклад на прокуратурата?
Последва съучастническо подсмихване от повечето депутати в залата и Мая Манолова тутакси пое топката. Въпросът е почти риторичен, въпрос на време е кога радетелите на това дело ще признаят неуспеха си, заяви екзактно по правилата на ДПС-лидера Лютви Местан червената депутатка. Усетила конфузното положение, в което вкарва главния прокурор, Манолова опита да върне духа в бутилката: Но дайте сега да не навлизаме по-навътре. Усетил някакво угризение може би, Бисеров додаде: Е, поставих въпроса не за да го задълбочаваме.
Истината за несъстоятелността на спецпрокуратурата активизира и Димитър Лазаров от ГЕРБ. Спомнете си идеята каква беше – бързина в сроковете и специализация в определен тип дела. Следващата година би могло да се даде една статистика и тя да е основание да мислим в тази посока. Засега е ясно поне, че тези структури не са извънредни, каквито страхове имаше, изтъкна единственото достойнство на спецмагистратурата Лазаров.
В търсене на аргументи в защита на спецпрокуратурата Цацаров откри и друго достойнство – че все пак тръгна. И напомняйки пълния й провал в данъчните и финансовите дела, изтъкна, че се справяли все пак. Кадровият проблем бил преодолян, оставало да работят, защото всичко им е дала държавата. Цацаров призна обаче, че голям процент дела в спецпрокуратурата са в лошо процесуално състояние. На помощ му се притече председателстващата Висшия съдебен съвет Соня Найденова. В решителен опит да спаси положението тя очерта доста по-размита граница – преценката трябвало да е според съдебните актове, та едва ли догодина било най-удачното време.
В крайна сметка стана ясно, че в главите на всички се върти една и съща мисъл – яростно оспорваната при въвеждането й структура, чийто първоначален замисъл беше да бори престъпността по високите властови етажи, е безполезна. Но да остане именно защото не застрашава никого, а със закриването й ще станем за смях и може да ръзсърдим Брюксел. Пък и вече бяха наместени хората с по-високи заплати – как да ги разбутаме.
Нищо обнадеждаващо нямаше и в дебата (всъщност такъв нямаше)по други теми в доклада. Главният прокурор призна, че този тип документи изобилстват от числа и статистика и предимно обещават следващият да е по-аналитичен. Пак Манолова го каза най-добре: Докладите стават все по-добри, доверието в съдебната система – все по-ниско. Вместо да предложи обаче нещо за повишаването му, тя се ограничи с коментар на действията на прокуратурата при управлението на ГЕРБ, когато парата отивала в свирката. А сега публично дискредитирани стойностни личности като Борислав Гуцанов, Николай Цонев и Мирослава Тодорова си получиха справедливите оправдателни присъди и съдят България в Страсбург.
Цацаров не скри, че делата с висок обществен интерес са пропаднала кауза за прокуратурата – при тях връщането и оправдателните присъди са далеч повече от другите, а именно те определят облика ни в очите на гражданите. Но пък преди произнасянето на Върховния касационен съд било спорно дали министър Х е оправдан правилно. Напредък нямало и при делата по корупционните престъпления, а проблемите при защитата на свидетели били огромни. Правеният пълен функционален анализ на корупционните дела показвал, че типовите грешки са много повече от позитивните фактори, което било излишно да се напомня.
Главният прокурор преглътна и оценката, че най-слабото звено в системата си остават разследващите органи, че формализмът е непреодолим, както и че всяка година в тази комисия си говорим едно и също. За пореден път не стана ясно защо бездействат следователите от Националната следствена служба, както и какви са причините за драстичното разминаване между полицейската и прокурорската статистика за разкриваемостта на престъпленията. Цацаров потвърди позицията си, че ще продължава да връща на държавните контролни органи папките, с които те засипвали прокуратурата. Това щяло да става с резолюция да му обяснят защо му ги пращат. Шефът на държавното обвинение отказа да се ангажира и с обучението на разследващите полицаи, чиято работа някои депутати определиха като отчайваща. Това си било работа на МВР, което разполагало с далеч по-висок бюджет и своя академия. След уговорката, че обучителните програми ще се плащат от вътрешното ведомство, Цацаров поясни, че при това условие няма пречки да изпрати свои хора за школовка на дознателите.
