Адвокати обикалят гробищата, раздават визитки на опечалени хора, близки на загинали на пътя, и им обещават баснословни застрахователни обезщетения. За подобни случаи те използват информация на КАТ или се сдружават със служители от погребалните агенции. Това заяви Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗПК), пред БАНКЕРЪ.
В някои случаи това били просто измамници, но в повечето са истински съдебни защитници, които обаче често се представят за агенти на асоциацията, ръководена от Тодоров. Той обясни, че организацията, която представлява, няма практика да търси хората, които са загубили близък при катастрофа, а чака те да се свържат с нея.
Най-върлите измамници дори посочвали впоследствие цифрата от 5 млн. лв. – лимита на отговорност, който сме възприели от ЕС, и обещавали на хората в черно бързо забогатяване. Всичко това рушало авторитета на водената от Тодоров БАЗПК.
Той беше любезен да отговори и на нашия въпрос колко средно струва смъртта на пътя в България. Тодоров обясни, че всъщност не се плаща за загубата на човека, а един вид за пропуснати ползи от него. Затова при нас обезщетението варира от 50 до 80 хил. лв. на наследник, но зависи в голяма степен от броя на наследниците.
Воден от загриженост за случващото се, Тодоров е депозирал в Комисията за финансов надзор проект за промяна в Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане и на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от моторни превозни средства. В проекта за поправка той напомня, че билетът или картата за пътуване трябва да се съхраняват от пътниците, защото те представляват застраховка в случай на пътна злополука. Какво обаче се случва на практика при катастрофа с участието на автобус или друго средство за обществен превоз, при която има ранени пътници? След подаване на претенция за изплащане на обезщетение по застраховка Злополука на пътниците повечето от тях получават отказ от застрахователните компании с основание трайната загуба на работоспособност е установена след изтичане на срока от една година . Тоест едногодишният нормативен срок за завеждане на иск за обезщетение е просрочен.
Какво означава това? За едно увредено при злополука лице е необходим определен период за лечение и възстановяване. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-дълъг е и срокът за лечение. В общия случай, ако възстановителният период е по-малък от 12 месеца, то през този срок увреденият има статут на временно неработоспособен. Ако в рамките на този период не настъпи възстановяване, пострадалият може да бъде освидетелстван от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) или от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), за което се издава и съответното експертно решение, посочващо процента на трайно намалената работоспособност.
Практиката на тези комисии е да освидетелстват пострадалото лице след изтичане на определен период от време с цел максимално възстановяване от травмите и едва тогава да се определи процент на трайна неработоспособност. Това е причината освидетелстване да се извършва не по-рано от една година от датата на злополуката. Изключения има и те се отнасят до травми, довели до необратими промени в здравословното състояние, при екстракция на орган или ампутация на крайник.
И в това се проявява дефектът на застраховка Злополука на пътниците и невъзможността пострадалият да се възползва от обезщетението.
Тодоров даде един пример. Соня претърпява катастрофа като пътник в такси. Получава увреждане на поясен прешлен. В рамките на една година провежда многобойни интервенции и продължителна рехабилитация за възстановяване на здравословното си състояние. Лекарската комисия изчаква поне 12 месеца, за да прецени степента на увреждане на пострадалата – такава е практиката в цялата страна. Тринадесет месеца след инцидента е освидетелствана от ТЕЛК с експертно решение, определящо 45% трайно намалена работоспособност за следващите три години. Соня подава претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Злополука на пътниците и получава отказ, тъй като трайната загуба на работоспособност е установена след изтичане на срока от една година, съгласно чл. 23. (1) от Наредба № 24 от 8.03.2006 година.
На практика се получава така, че пътниците, които плащат своята застраховка (защото тя е включена в цената на билета), не могат да се ползват от нея при необходимост.
Затова Тодоров предлага за злополука да се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване в срок до две години (сега е една) от настъпването му и е причинило трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице.
Предлага се и добавяне на нова алинея, която изисква застрахователят да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка Злополука на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което да бъде поставено на видно място в превозното средство.
Другото предложение е за полицата Злополука на пътниците. Тодоров иска за тази задължителна застраховка да се направи общодостъпен регистър за търсене, подобно на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Сега посочването на полица и застрахователна компания, с която е сключена застраховка Злополука на пътниците за средствата от обществения транспорт в констативния протокол за ПТП с пострадали лица не се изисква и не е сред задължителните реквизити при попълването му. Такава информация пострадалото лице може да получи след молба до Гаранционен фонд с приложен констативен протокол за ПТП.
От КФН казаха, че работят по промените в нормативната база, което, честно казано, ни усъмни.
