Дарителството в България се развива по особени закони и правила. Докато англичаните дават парите си за болници, хосписи и медицински изследвания, у нас най-много средства от дарения получават бюджетни предприятия и юридически лица с нестопанска цел. На Острова половината население вади от джоба си по 10, 20 или 50 паунда за благотворителни каузи, а в нашата страна щедростта идва предимно от банковите сметки на корпорациите и чуждестранните фондации. Над 137 млн. лв. общо са дарени през 2012-а, показва анализ на Българския дарителски форум. Съдейки по данните от изследването, че част от мащабните инвестиции са изтекли по нетрадиционни канали, което поражда съмнения относно безкористните мотиви, с които са направени.
Най-големият дарител си остават компаниите, дали за благотворителност над 66 млн. лева. Те работят предимно по дългосрочни стратегии за дарителство и предпочитат да помагат със стоки, услуги, експертизи и доброволен труд за сметка на финансовите средства. Над две трети от помощите им – около 45 млн. лв., са насочени към бюджетни предприятия и юридически лица. Любопитното е, че бизнесът явно не търси големи данъчни облекчения за проявената щедрост. Въпреки че едно дарение в полза на Фонд за асистирана репродукция или Фонд за лечение на деца може да намали данъчната ставка дори наполовина, натам са потеглили буквално жълти стотинки. В същото време рязко са се увеличили субсидиите за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата по Закона за меценатството, което носи до 15% данъчни облекчения. Другите случаи на дарителство също водят до известна отстъпка, но тя е минимална.
Все по-активно на дарителското поле настъпват фондациите, които през 2012-а са предоставили предимно за образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество, както и за култура и изкуство над 65 млн. лева. Най-големите финансови донори са чуждестранни и по-точно Балкански тръст за демокрация, Отворено общество, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа, фондацията Америка за България и фондация Чарлз Стюърт Мот, дарили близо 49.5 млн. лева. Сред тях най-големият дарител е Фондацията Америка за България с над 36 млн. лева.
Любопитното е, но не и изненадващо, че фондациите са най-горещите застъпници за граждански проекти, които влизат в тесни контакти с политиката и обществената ситуация. Така например през 2012-а е финансиран проект на Българското училище за 578 хил. лв. под наименованието Свързване на експертността на гражданското общество, бизнеса, изследователи и млади политически лидери. Председател на управителния съвет на въпросното училище е гражданският лидер Саша Безуханова. Българският институт за правни инициативи пък, чийто трибун Христо Георгиев редовно огласява медиите, ще вземе 697 600 лв. по проект Инициатива за прозрачни съдебни назначения, приключващ през 2015-а, и други 142 хил. лв. за проследяване на индекса на реформа в прокуратурата. Неправителствената организация е сред най-големите критици на работата на съдебната система и дори искаше да прави проверка дали делата във Висшия конституционен съд, Висшия административен съд и Софийския градски съд се разпределят на случаен принцип. Само че не бе допусната.
Риск монитор на Стефан Попов, който влезе в Гражданския съвет на Реформаторския блок, е получила 150 хил. лв. по приключил през юни 2013-а проект Гражданско общество и демократични институции, касаещ развитието на институционалния капацитет на Специализираната прокуратура. Програма Достъп до информация ще вземе над 194 хил. лв. по проект за онлайн разкриване на информация, планиране и управление на общински бюджети, процедури за обществени поръчки, усвояване на европейски фондове и градоустройствено планиране. Институтът за развитие на публичната среда, с председател Антоанета Цонева , ще прибере 194 хил. лв. за разработване на електронно ръководство за изборното законодателство, което да бъде използвано в обучения, провеждани от ЦИК за местната и областната изборна администрация.
Прозрачност без граници на политолога Огнян Минчев само за три месеца е усвоила 195 хил. лв. за Пътна карта към парламентарните избори през 2013, а Съюзът на съдиите в България, председателстван до неотдавна от небезизвестната Мирослава Тодорова, до януари 2015-а трябва да усвои 420 000 лв. за Укрепване на солидарността и капацитета на съдийската общност. Това са само част от проектите на фондация Америка за България, която за разлика от останалите си задгранични събратя, води много коректно точен регистър в кои сфери, какви проекти и за колко пари финансира.
Друг интересен факт е, че кметствата по презумпция избягват да публикуват публични отчети за получените дарения, нито за ефекта от тях. Те си знаят защо, но в полза на 146 общини през 2012-а са направени общо 8626 дарения от физически лица, еднолични търговци и компании на стойност 14.44 млн. лева. Близо 90% от тях идват от компании. Столичната община е сред малкото, които поддържат подробен публичен регистър на получените дарения. Районните администрации, дирекциите, звената и общинските предприятия на софийската управа са взели над 2.78 млн. лева. Най-много – над 854 хил. лв., са се озовали в районните администрации и дирекция Социални дейности. Към училищата и детските градини са насочени помощи за 334 хил. лв., а градската библиотека е почти забравена с едва около 2000 лева.
