Министърът на земеделието и храните Димитър Греков обяви тази, меко казано непремерена своя идея официално през седмицата. Очевидно никой не е ваксиниран срещу популистките нагласи при решаването на какъвто и да е проблем. Знайни и незнайни специалисти дни наред изливаха становища в почти всички медии по въпроса за отпадането на забраната за закупуване на земеделска земя от чужденци. Според договора за присъединяването ни към Европейската общност, това трябва да стане от 1 януари на следващата година. Министърът побърза да се включи в този хор. Като слуша човек тези приказки, може да си помисли, че страната ни едва ли не е изправена пред опасността от чуждо нашествие…
За всеки, дори и малко запознат с този вид търговия, е съвсем ясно, че отпадането на тази забрана на практика не променя почти нищо по отношение на стопанисването на този вид имоти и не заплашва суверенитета на страната ни. Предпазени сме от безумните решения на поредица български правителства, които на практика така разпарчетосаха собствеността върху терените, че няма да стигнат и години, те да бъдат комасирани, така че да предоставят възможност за изграждане и на най-малките стопанства и ферми. Специалисти в земеделието са на мнение, че за да бъдат ефективни в дейността си, земеделските производители трябва да обработват минимум 8-10 хил. декара. В сегашната ситуация това се
оказва невъзможна мисия
nbsp;
Причината е, че след връщането на земята наследниците на бившите стопани са се увеличили, но всеки един от тях е станал собственик на не повече от 10 декара. Хората от компаниите, които се занимават с търговия на земеделски земи, са стигнали до извода, че процесът на уедряване на собствеността отнема между три и пет години. Така че реално трудно би се намерил чуждестранен мераклия, който ще реши да се впусне в такова начинание, при положение че само предварителната работа ще му отнеме толкова време, през което на практика всички вложени от него средства ще бъдат замразени. На този фон ако все пак някой чужденец реши да рискува и да дойде да работи у нас, то със сигурност той вече търси уедрени земи, за да може да започне да произвежда веднага, след като е купил тези терени. Като оставим настрана факта, че подобен интерес за работа у нас трудно се забелязва и досега, пречки чужденец да си направи стопанство всъщност не съществуват. Най-логичното, което би направил чужденецът, е да регистрира фирма по българските закони и с българско представителство, независимо че собственикът й е немец например. Но ще го направи не за да заобиколи досегашните ограничения за закупуване на земя, а че по този начин по-лесно ще мине през административния лабиринт у нас, за да могат да работят. Като се започне от самите сделки със земи и се стигне до наемането на работници и до задължителните регистрации в Националната агенция по приходите, пред общинските власти.
Явно отново се надува един
балон с надпис Опасност
nbsp;
която реално не съществува. По-лошото е, че лекомислените приказки за мораториум от страна на облечените във власт люде със сигурност няма да остане незабелязано и от малкото чужденци, изкушени да инвестират у нас. Нещо повече – подобни словесни упражнения по-скоро биха дали доста лош знак на европейските ни партньори. Още повече че чисто технически няма как да стане, тъй като ние вече сме подписали договора си за присъединяване към Европейския съюз, където фигурира такъв ангажимент на страната ни. Дори да предположим, че нашенските политици се опитат да променят нещата, това означава, че ще се набутаме в един доста унизителен, а и невъзможен за реализация процес, тъй като одобрение за мораториум трябва да дадат всички държави членки на общността.
Що се отнася до опасенията на някои хора, че сме на път да раздадем българската земя – единствения ни запазен национален ресурс, те също са пресилени. Вярно е, че на този етап нашите земеделски терени са значително по-евтини от тези във всички останали държави от Европейския съюз, но не е лошо да се огледаме и да отчетем факта, че те от години са изоставени, пустеещи и всеки, който се занимава с тази работа, знае, че ще изискват доста повече усилия и средства, за да станат те плодородни… Поради което не са особено привлекателни и твърденията, че това е опит да се подарява земята, са, меко казано, неуместни, тъй като тя не може да бъде отнесена където и да е. Още повече че на нашата си земя ще работят нашите работници, но някой друг ще трябва да се погрижи да осигури техниката и финансирането, така че тя да бъде обработвана и да дава това, което може.
За да бъде предизвикан
интерес към вливането на инвестиции у нас
в сектора на земеделието не е необходимо да се раздухват несъществуващи страхове, а законодателите ни да помислят как да бъде подпомогната комасацията на терените.
С други думи, редно е нашенските висши администратори първо да мислят повечко, преди да обещават каквото и да е.
