След съдийския фарс в Армения единствен националният селекционер Любослав Пенев като мъж на място се осмели да каже, че колкото и голове да бяхме вкарали, пак нямаше да ни позволят да играем бараж. И докато риторично питаше Световната футболна централа (ФИФА) дали можем да излизаме с 2-3 играчи по-малко на терена, за да не объркваме сметките им, президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов отново се скри някъде в делегацията. Михайлов отрони с половин уста, че съдиите са част от играта и грешат не само на нашите мачове, а и на други срещи. Всъщност Михайлов избяга от отговорност за поредния провален квалификационен цикъл. Но този път повредата не бе в нашия телевизор. Един отговорен управител на футбола ни трябваше да каже на всеослушание, че българският тим бе системно ощетяван в евроквалификациите от хората в черно. Още по-фрапантното е, че някои от тях, като германеца Феликс Брих, са на върха в съдийската пирамида и е трудно да се приеме, че пропуските им са случайни.
А може би крушката наистина си има опашка. Още след като турският съдия Фират Айдънуш
ритуално ни отряза главата
nbsp;
с измислената дузпа за Дания при гостуването ни в Копенхаген, селекционерът Пенев избухна с обвинението, че към средата на квалификациите вече сме ощетени с 4-5 точки. Впоследствие в медиите се появиха писания, че съдийските тесли срещу България съвсем не са случайни, а са плод на лично отмъщение от сивия кардинал в Съдийската комисия на УЕФА – Хю Далас. Предисторията е, че през април 2011-а шотландецът пристигнал на преговори с Михайлов, за да стане супервайзер на българските съдии срещу прилична европейска заплата. За да се срещне с президента на футболната ни централа, Далас отказал сладък наряд като съдийски наблюдател за полуфинала на Шампионската лига между Реал и Барселона. Михайлов обаче в последния момент се отметнал от уговорката. От своя страна Далас е смятан за ментор на съдиите от Израел и Турция. Тъкмо по тази линия той пратил Айдънуш да свърши работата в Копенхаген. Шотландецът не се страхувал от Михайлов, тъй като президентът на БФС вече не е фактор в Съдийската комисия на УЕФА, а отговаря за футзала и плажния футбол. Доколко тази история е 100% истина не е ясно, но от футболния съюз така и не излязоха с официално становище, за да разсеят съмненията.
А междувременно съдиите продължиха да мерят с двоен аршин на българските мачове до самия край на квалификациите. Брих, който бе разследван за данъчни измами в родината си, остави арменците безнаказано да ритат като коне, а едва ли не за всеки фаул на трикольорите вадеше от джобчето си картон. Тънко, дипломатично и пунктуално (но само за нас) топреферът ни добута до ръба на пропастта.
Теслата ни поокастри
и в мача с Чехия. Въпреки че играхме слабо, реалното отсъждане на три ключови ситуации можеше да даде съвсем друга развръзка на двубоя. При резултат 0:0 Христов се измъкна от защитата на гостите и излизаше сам срещу Чех, но страничният рефер вдигна флага си, въпреки че Кадлец покриваше засадата на 2 м от него. Аналогична ситуация се повтори през второто полувреме с Димитър Рангелов, а за капак Занев получи червен картон, след като иронично изръкопляска на съдията Виктор Касай заради неотсъден фаул срещу него.
Друг е въпросът, че мечтата ни да играем на световно първенство бе унищожена предварително от безумния регламент за участие на финалите, роден от гениите във ФИФА. Формулировката най-слаб втори отбор в Европа плаче за съдебен иск за пропуснати ползи срещу феодалните старци от световната централа. Докато България, Чехия, Дания и Армения се бореха със зъби и нокти за второто място и въртяха самоубийствени резултати, шестте отбора от Северна Америка получиха даром
три квоти за директно класиране
и една за бараж. Така в Бразилия ще играят колосите Коста Рика и Хондурас, които едва ли щяха да вземат повече от 4-5 точки в нашата група, а вероятно ще останат капо и на шампионата в Южна Америка. Четвъртият Мексико пък ще получи за подарък Нова Зеландия на директна елиминация. И това се случва благодарение на европееца Сеп Блатер, който безпардонно ограби Европа с една квота след световното в Германия през 2006 година.
Ако се върнем малко по-назад, може да си обясним защо Блатер има пристрастия към тимчетата от зона КОНКАКАФ. През 1998-а швейцарецът спечели изборите за президент на ФИФА с аванс от 31 гласа, като само от северноамериканските федерации получи общо 30 вота. Впоследствие бившият президент на КОНКАКАФ Джак Уорнър призна, че е получил 4 млн. евро за строителството на учебен център в Тринидад и Тобаго, за да гласува за Блатер. Арбитражният комитет към световната централа, естествено, оправда шефа си при разследването. При все това президентът на ФИФА може би е редно да каже защо 5 от 10-те южноамерикански тима ще се класират директно за световното, а шестият ще играе бараж? За Европа съотношението е 13 към 53, при положение че европейските тимове са абсолютни доминанти на световната сцена през последното хилядолетие. Пет от шестте финалисти на мондиалите през 2002-ра, 2006-а и 2010-а са от Стария континент, а Италия и Испания ликуваха с титлите.
На фона на тази категорична статистика е нелепо европейските тимове да бъдат дискриминирани. Дори бившите световни шампиони от Франция изпищяха от глуповатата система за баражи, предвиждаща разделянето на осемте отбора в две урни на поставени и непоставени според позицията им в недомислената световна ранглиста. Петлите по всяка вероятност ще попаднат сред по-слабите отбори заради 25-ото си място в нея, което може да ги изпрати срещу някоя от големите футболни нации. Нелогичното е, че тимове като Хърватска и Гърция, които на практика са по-слаби от французите, вероятно ще се окажат сред поставените, тъй като спечелиха повече точки в по-леки групи от по шест тима.
България, както и Дания, Чехия и Армения, могат да се чувстват
ограбени от Блатер и компания
А освен престиж, самочувствие и повод за национална еуфория класирането ни за световното първенство щеше да даде здрава финансова опора за развитието на морално и материално остарелия български футбол. Ако бяхме извоювали място сред 32-та най-добри тима на планетата, в Българския футболен съюз щяха да влязат минимум 20 млн. лева. Това е гарантираната сума от ФИФА за отпадналите в груповата фаза на турнира в Бразилия. Парите са два пъти повече за четвъртфиналистите. Освен всичко друго във футбола ни щяха да влязат нови спонсори, а сегашните рекламодатели МТел, Каменица, Капа, Форд Мото-Пфое и официалният превозвач България Еър вероятно биха отпуснали някой друг милион под формата на бонуси. Щяхме да изиграем и щедро платени от телевизиите контроли…
Ако бяхме завършили втори, Българският футболен съюз можеше да подаде жалба до Арбитражния спортен съд в Лозана. (Което със сигурност нямаше да направи.) Сега обаче моралното право да си търси правата принадлежи на Дания.
