С неясен резултат завърши новият кръг преговори между шестте световни сили и Иран за въпросите на ядрената програма на ислямската република. Единственото сигурно е, че следващите разговори ще се състоят на 7 и 8 ноември, отново в Женева. Така и не се разбра обаче по какви теми се е стигнало до договореност и дали изобщо е постигнато съгласие за нещо.
В Женева бяха представени позициите по голям брой въпроси. Особен интерес буди новото ядрено предложение на Иран, чието съдържание остава пълна мистерия. Страните от групата 5+1 го определят като важен принос и ще го проучат внимателно преди възобновяването на преговорите. Преди следващия кръг ще има и среща на ядрени учени и експерти, за да се обсъдят разногласията и да се определят практическите стъпки за преодоляването им.
Дискусиите засилват надеждата, че е възможно дипломатическо решение, което окончателно да успокои Запада относно естеството на иранската ядрена програма. Според дипломати Техеран изглежда готов да ограничи дейността, свързвана потенциално с разработването на атомно оръжие и склонен на компромиси за сключване на споразумение, което да доведе до облекчаване на тежките икономически санкции.
Пробивът наистина изглежда далеч, но шансовете за напредък рядко са били по-добри. Това е посланието от Женева, което цели да сложи край на десетгодишната патова ситуация по ядрената програма на Техеран. Всичко започна в условията на благоприятната атмосфера, създала се, след като през юли за президент на Иран беше избран центристът Хасан Рохани. Последвалите помирителни коментари на ирански служители доведоха до телефонен разговор между Рохани и президента на САЩ Барак Обама – първият разговор между американски и ирански лидер от над три десетилетия.
Иран продължава да настоява, че не иска да създава атомни оръжия и може да приеме някои международни искания за намаляване на ядрените си дейности. Ако това е вярно, никак не е изключено преговорите, в които участват САЩ, Великобритания, Русия, Китай, Франция, плюс Германия, да поставят началото на споразумение, така непостижимо от 2003-а насам. То би намалило и заплахата от война между Иран и Израел, а може би и САЩ. Лидерите на последните две страни нееднократно са предупреждавали, че никога няма да приемат ислямската република да разполага с ядрено оръжие.
Иранската делегация в Женева се оглавяваше от новия първи дипломат на Техеран Джавад Зариф, опитен политик, учил в Съединените щати и договорил прекратяването на огъня с Ирак преди 25 години. Той нееднократно подчерта възможността страната му да позволи по-голяма международна намеса в ядрената си програма. В момента Иран разполага с близо 200 кг уран, обогатен до 20% във форма, която бързо може да се промени за използване за оръжия, твърди ООН. Това е близо до равнището, необходимо за създаване на ядрено оръжие, макар все още да е под него. Но дори да се съгласи да спре обогатяване на суровината, да изнесе запасите си от 20-процентен уран и да позволи повече проверки на ядрените инспектори на ООН, шестте сили искат много по-сериозни ограничения.
Другата добра новина е, че Рохани и Зариф, изглежда, разполагат с подкрепата на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. Те вероятно могат поне да разгледат варианти, които биха довели до облекчаване на санкциите, възпрепятстващи петролния износ на Техеран и финансовите му транзакции. Но тази подкрепа бързо ще се изпари, ако Зариф не успее да покаже на скептиците у дома, че е постигнал напредък.
nbsp;
