Обявените още в началото на мандата на това правителство мерки за ограничаване на офшорните фирми започнаха да се материализират. Забуленият близо четири месеца в тайни и догадки норматив, с който депутатът от ДПС Йордан Цонев се закани да обуздае сенчестите бизнесмени, вече се появи на бял свят и дори е внесен за обсъждане в Народното събрание. Сега ще е интересно да видим каква ще е реакцията, дали някой няма да се уплаши от предложените текстове и дали те ще издържат теста за съответствие с конституцията и европейските разпоредби.
Макар да е един от най-дискутираните нормативни актове и на него да се възлагат огромни очаквания, Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици (както е цялото му наименование) има само седем члена и още шест преходни и заключителни разпоредби. Те обаче веднага предизвикаха остра полемика в юридическите среди, като редица експерти алармираха, че в голямата си част текстовете могат да се окажат несъвместими с правилата на вътрешния пазар на ЕС (чл. 26 от Договора за функциониране на Европейския съюз). Чуха се мнения, че предложенията противоречат и на чл.18, ал.2 от конституцията, който гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.
На пръв поглед със законопроекта се отрязва както прекият, така и косвеният (б.а. – без да е определено какво точно означава това) достъп на офшорните фирми до 20 сектора (виж карето), като ограниченията ще важат дори за случаите на заварено положение. Така освен че няма да се допускат до участие в обществени поръчки, договорите на компаниите от данъчните оазиси, които вече са спечелили търг на някоя публична институции, ще бъдат прекратени незабавно, без предизвестие. На тях няма да им се връща депозита и няма да им се заплащат извършените работи, а получените аванси ще трябва да бъдат върнати, и то с начислена върху тях законна лихва. Как ще се посрещне и евентуално ще се приложи на практика това предложение, е рано да се говори отсега, но в този си вид то неминуемо ще засегне редица фирми, изпълняващи обществени поръчки. Сред тях е и една от най-големите строителни компании у нас -ПСТ холдинг. Зад нея стои регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка Галиано Уърлдуайд лимитид, представлявана у нас от Иван Шарланджиев. Собственикът на друг гигант в бранша – Главболгарстрой, също е офшорка – Голдън Кейп. Тя обаче се помещава в Люксембург, който е извън обхвата на този проектозакон, защото има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с България. Това се отнася и за Кипър, Холандия, Швейцария, Сингапур и други.
Щети от въвеждането на ограниченията за фирмите с неясен краен собственик би понесъл и Гриша Ганчев. Мажоритарният собственик на неговата фирма Литекс комерс – Литекс инвестмънт лимитид, също се подвизава на Вирджините. От своя страна Литекс комерс притежава основния пакет от акции на Литекс Моторс, която произвежда китайските автомобили на Грейт Уол в Ловеч. А основен купувач на тези коли – чрез обществени поръчки, е държавата и ако описаната свързаност попада в рамките на косвения достъп, то може да се наложи развалянето на всички сделки.
От Каймановите острови пък изплува Домтех Холдинг АГ – акционер в прочулата се с доставката на принтерите за парламентарните избори и раздаването на декодерите за цифрова телевизия К и К електроникс, собственик на Техномаркет.
Неприятности ще има и за целия енергиен бизнес на Христо Ковачки, тъй като е заложено и ограничение за участието на офшорки в процедури за предоставяне на лицензи по Закона за енергетиката и съответно отнемането им в случаите, когато са издадени. А както е известно, Ковачки държи топлофикациите в Плевен, Враца, Бургас, Габрово и Сливен чрез регистрираните на Сейшелските острови Корнворс Лтд, Галер Консулт Лимитед, Уорсфорд Лимитид, Дариал Корп., Лотер Интернешънъл Инк.. Там се подвизава и фирмата зад Атоменергоремонт (която също се свързва с Ковачки и изпълнява редица държавни поръчки) – Хестън Корпорейшън Лимитид. Колкото до Въгледобив Бобов дол, тя е собственост на Въгледобивна компания, която е наполовина притежание на един от най-приближените хора на самоковския бизнесмен – Никифор Вангелов. Останалите 50% са на Болония инвестинг лимитид – офшорка, регистрирана на улица Роуд Таун в столицата на Британските Вирджински острови Тортола. Собственик на 74.94% от Мина Чукурово е друга офшорка – Шалот Корпорейшън. Самата Мина Чукурово има 64% от акциите на Консорциум Енергия МК АД, който е собственик на ТЕЦ Бобов дол. По този начин офшорната компания е индиректен (косвен) собственик и на една от най-големите ни въглищни централи. Екзотичен е притежателят и на Мина Станянци. Точно 99% от акциите й се държат от Перлот Лтд, регистрирана на Сейшелските острови. На същото място се помещава и Джозет Инк, която разполага с 90% от акциите на друга българска мина – Бели брег.
Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици ще засегне дори професионалните спортни клубове с неясни акционери. Като футболния тим на Славия например, чийто мажоритарен собственик е акостиралото в Панама Виктория Пропърти Фаундейшън.
По същия начин ще бъдат отнемани и лицензите или разрешителните на офшорките, работещи по Закона за кредитните институции, Кодекса за застраховането, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Такива фирми няма въобще да бъдат допускани до изброените сектори, което до голяма степен ще разреши казуса с евентуалното закупуване на пенсионното дружество Доверие от United Capital.
Изключително внимание заслужава и разпоредбата за изхвърляне на офшорките от приватизационни сделки. Такива компании не само че няма да се допускат до нови процедури, ами дори и старите договори с тях ще бъдат обявявани за недействителни, освен ако вече са изтекли пет години от подписването им. Тяхната недействителност ще може да се обяви по искане на всяко заинтересовано лице, а държавата няма да дължи връщане на полученото по договора, нито компенсации и обезщетения от какъвто и да е характер. При все че от 2009 г. насам приватизацията е съвсем замряла, все пак има няколко сделки, които могат да попаднат под ударите на новия норматив. Несъмнено най-важната от тях е тази за Булгартабак холдинг, чийто физически купувач така и не стана известен. Той стои зад верига от офшорки, представлявани от инвестиционното поделение на руската държавна Внешторгбанк в Лондон – VTB Capital.
Не по-малко любопитни са текстовете, ограничаващи сенчестите фирми за участия в медии (с изключение на интернет сайтовете), за които се твърди, че са предложени от Делян Пеевски. Още преди да се появи официално законопроектът в публичното пространство, се заговори, че тези разпоредби били насочени основно срещу bTV, тъй като нейният собственик се криел в юрисдикция с преференциален данъчен режим. В действителност и трите частни национални телевизии – bTV,Nova и TV7, имат неясни собственици. Но въпреки това те няма да бъдат засегнати поради споменатите вече изключения за страните, с които имаме спогодба за двойно данъчно облагане. А в конкретния случай притежателят на БТВ медия груп – Си Ем И Бългерия Би Ви, е регистриран в Холандия, този на Нова броудкаст груп е в Швеция, а фирмата зад ТВ седем е кипърската Краун медия лимитид.
В затруднена ситуация може да изпаднат и още редица фирми като Актавис, Сторко, Чипита Фуудс България, Стар фудс България, Еко България, София файненс и т.н., чиито собственици са от данъчни оазиси. Необходимо е обаче да направим и една много важна уговорка – всички, зад които се крият офшорни капитали, могат да се изплъзнат много елегантно от хватката на проектозакона. В параграф 5 от неговите преходни и заключителни разпоредби е записано, че дружествата ще имат на разположение шест месеца, за да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания и едва след това ще се пристъпи към отнемане на лицензи и разваляне на договори. С други думи, достатъчно е компаниите да се пререгистрират, като назначат някое подставено физическо лице за собственик (подобно на последния купувач на Кремиковци – Елтрейд къмпани) и проблемите им остават в историята.
nbsp;
nbsp;
Изключенията
В законопроекта за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици са предвидени три изключения, при които ограниченията за офшорките няма да се прилагат. Първото е, ако техни акции се търгуват на някоя борса в страна от ЕС. Такъв например е случаят със Стара планина холд, където акции притежава лихтенщайнската Potbul Invest Foundation.
Освен това всяка офшорна фирма ще може да прави бизнес у нас, ако е лицензиран инвестиционен фонд или друга подобна структура и е част от икономическа група, чиято компания майка е данъчно регистрирана в държава, с която България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или споразумение за обмен на информация.
Третото изключение е за фирми, които са част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е регистрирано в България и неговите действителни собственици – физически лица, са известни.
nbsp;
nbsp;
Данъчните примки
В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона са предвидени корекции в Данъчноосигурителния и процесуален кодекс, с които сделките с офшорки ще се третират като сделки със свързани лица. В обхвата са включени дори български фирми, върху които контрол упражняват дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
С предложените промени се създава възможност съществуващият към момента механизъм за скрито разпределение на печалби и свързаните с него санкции да намери приложение и по отношение на сделките с офшорки. Това ще позволи безпрепятственото прилагане на механизма на облагане спрямо другата страна в правоотношението, водещо до отклонение, като същевременно ще обхване всички случаи на отклонение и ще запази и поддържа неутралността на данъчното облагане, твърди вносителят Йордан Цонев .
Според него при прилагане на този подобрен механизъм и при равни други условия до облагане с корпоративен данък върху отказания разход на местното лице от10%, данък върху дивидента на чуждестранното лице от юрисдикцията с преференциален данъчен режим – 5%, и санкция за недекларираното скрито разпределение на печалбата – 20 на сто.
nbsp;
nbsp;
Фирми с неясни собственици няма да се допускат нито пряко, нито косвено до:
1. получаването на лиценз за кредитна институция по Закона за кредитните институции или участие в такава институция, независимо от броя на акциите или дяловете;
2. получаването на лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането или участие в такова дружество, независимо от броя на акциите или дяловете;
3. получаването на лиценз за извършване на дейност като пенсионен фонд по Кодекса за социално осигуряване или участие в такъв фонд, независимо от броя на акциите или дяловете;
4. получаването на лиценз за извършване на дейност като здравноосигурителен фонд по Закона за здравното осигуряване или участието в такъв фонд, независимо от броя на акциите и дяловете;
5. получаването на лиценз за извършване на дейност по Закона за публично предлагане на ценни книжа или участие в дружество, което притежава лиценз по този закон, независимо от броя на акциите или дяловете.
6. получаване на концесия или разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми;
7. участие в процедура по обществени поръчки, независимо от характера и стойността им;
8. участие в приватизационни сделки, включително и на общинско имущество;
9. придобиване на държавно или общинско имущество чрез продажба и/или замяна;
10. предоставяне на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове;
11. учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, лицензиран от съответната федерация;
12. кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект по смисъла на Закона за инвестициите;
13. предоставяне на лиценз по Закона за енергетиката;
14. предоставяне на лиценз по Закона за хазарта;
15. предоставяне на лиценз за търговия със стоки с двойна употреба;
16. предоставяне на лиценз за мобилен оператор, съответно придобиване на участие в такъв оператор;
17. получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност по доставяне и/или отвеждане на води;
18. получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване;
19. учредяване или придобиване на участие в лице, което кандидатства или е получило лиценз за радио- и телевизионен оператор;
20. учредяване или придобиване на участие в лице, издател на периодични печатни произведения.
nbsp;
nbsp;
Юрисдикции с преференциален данъчен режим според проектозакона са:
1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила; Нормандските острови; Антигуа и Барбуда; Аруба; Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови; Вирджинските острови (брит.); Вануату; Гибралтар; Гренада; Гуам; Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови; Остров Рождество; Либерия; Лихтенщайн; Малдиви; Маршалски острови; Мавриций; Монако; Монсерат; Науру; Ниуе; Палау; острови Кук; Остров Ман; Сейнт Лусия; Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос; Фиджи; Панама; Самоа; Сан Марино; Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Тонга; Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови; Нидерландските Антили и Хонконг.
2. Държави, с които България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък е с повече от 60 на сто по-нисък от налозите за тези доходи у нас.
