Най-недоволният от решението по конституционното дело за депутатския мандат на Делян Пеевски съдия Румен Ненков се захвана да прави реформа на правилата за работа на Конституционния съд. Ненков е един от петимата, които гласуваха за преждевременното прекратяване на мандата на Пеевски поради настъпила несъвместимост след избора му за председател на ДАНС. Шестима от съдиите обаче решиха, че няма основания мандатът на Пеевски да бъде прекратен от съда и тъй като бяха мнозинство, той беше възстановен окончателно като народен представител от ДПС. Последва изявление на Румен Ненков в медиите, че не вярва в независимостта и политическата безпристрастност на гласувалите различно от него негови колеги.
Конституционният съд работи по правилник за организацията на дейността си, който приема сам съгласно устройствения си закон. В същото време конституцията изрично определя, че организацията и редът на дейност на този съд се определят със закон, а не с подзаконов нормативен акт. Това кара някои юристи да смятат, че въпросният правилник е изначално противоконституционен и затова законовата разпоредба, въз основа на която е създаден, трябва да бъде отменена. Румен Ненков предлага обаче промени в осем точки, аргументирайки се с нуждата от издигане авторитета на Конституционния съд като блюстител на конституционния ред и защитник на правата на гражданите, както и за да се преодолеят създадените в общественото съзнание съмнения в неговата обективност и безпристрастност. Предложенията са следните:
1. Съдията-докладчик по делото да се определя на случаен признак при спазване на изискването за справедливо и равномерно натоварване на съдиите;
2. При образуването на делото председателят на съда да го насрочва за разглеждане по допустимост в рамките на 7-10 дни;
3. С определението за допускане на искането да се определя и дата за разглеждане на делото по същество при съобразяване на неговата фактическа и правна сложност, като срокът да бъде в рамките на два месеца;
4. Съдията-докладчик да представя на останалите съдии своето становище (проект за решение) в срок, не по-малко от седем работни дни преди датата на насрочване;
5. В тридневен срок от представянето на проекта от съдията-докладчик съдиите писмено да го уведомяват за своите несъгласия по фактите и правото – както по предложения диспозитив, така и по мотивите;
6. В случаите на несъответствие между предложението на съдията-докладчик и гласуваното решение да се определя втори докладчик, който да участва в изготвянето на решението (изцяло или отчасти) в съответствие със становището на мнозинството съдии;
7. Постановените решения и значението им за обществото да се разясняват на периодични брифинги на председателя на съда или съответните докладчици;
8. Да се определят периоди на съдебна ваканция (например коледна и лятна), в които няма да се насрочват дела, като ползването на годишните отпуски на съдиите извън това време да бъде изключение.
Въпреки че предложенията на Ненков са предизвикани от казуса Пеевски и биха имали известен дисциплиниращ ефект, не е ясно как те биха могли да променят съмненията в обективността и безпристрастността на Конституционния съд. Повечето от тях са насочени към постигане на бързина чрез определяне и съкращаване на съществуващи срокове, както и с ограничаване на възможностите съдиите да провалят кворума с ползване на отпуски. Но всичко това е базово изискване към тях съгласно конституцията и устройствения им закон. Според конституцията за съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. А според закона те полагат клетва да спазват добросъвестно задълженията си, възложени с конституцията и Закона за Конституционния съд.
Ако Румен Ненков иска да дисциплинира колегите си, той би трябвало да предложи не само промени в правилника, който те самите приемат и който едва ли ще искат да променят радикално в свой ущърб. Сериозната промяна в тази насока минава през промени както в конституцията, така и в устройствения закон, които би трябвало да предвидят дисциплинарна отговорност за съдиите и прекратяване на мандата им, ако не се справят със своите задължения. Първо, те не се избират пряко както депутатите и президентът, за да има опасения, че се ограничават правата на избирателите им. Второ, депутатите подлежат на дисциплинарни санкции (лишаване от заплата)според правилника за дейността на Народното събрание. Трето, президентът подлежи на отстраняване (импийчмънт)от самия Конституционен съд по обвинение на една четвърт от народните представители, че е нарушил конституцията. В крайна сметка щом конституционните съдии са снабдени с толкова високи правомощия и получават толкова високи заплати и облаги, трябва да си вършат работата. И изборът дали да го правят не трябва да зависи само от тяхната добра воля.
