Пореден пример за шумно дело, от което нищо няма да излезе – така изглеждат нещата по разследването на скандала с напечатаните в повече бюлетини в костинбродската печатница Мултипринт. Пет месеца след избухването на изборния скандал Софийската градска прокуратура изпълни обещанието на главния прокурор Сотир Цацаров, че скоро ще предяви обвинения. Засега обаче обвиняемият е само един – бившият главен секретар на Министерския съвет при управлението на ГЕРБ и при служебния кабинет Росен Желязков. Чиновникът, който, поне според публичната информация, е бил формалната връзка между поръчителя и изпълнителя, ще отговаря за престъпление по служба, извършено в качеството му на лице с отговорно служебно положение. Предвиденото в закона наказание за това е лишаване от свобода от една до осем години. А съдът може да постанови и Желязков да бъде лишен от правото да заема определена държавна длъжност.
Същината на престъплението, в което е обвинен Желязков, е неупражнен контрол върху изпълнението на поръчката за отпечатване на бюлетини за парламентарния вот. Отсега обаче някои юристи предупреждават, че обвинението няма да доведе до осъдителна присъда, защото се изисква да бъде доказана специалната цел – набавяне на облага. Според прокуратурата Желязков искал да набави облага за собствениците на печатницата, като наруши или не изпълни служебните си задължения. На пръв поглед описаният в Наказателния кодекс състав пасва на случая, но съдебната практика предлага достатъчно подводни камъни, които да катурнат обвинението. Особено ако процесът е замислен като покривало на истината.
Че Желязков е в играта и трябва да отнесе тежка присъда, не се съмняват мнозина. Много са и тези, които не вярват, че това няма да се случи. Извън съмнение е, че той е само един от реализаторите на схемата за подмяна на вота, осигурявайки… мълчание. Обществото очаква от прокуратурата не просто едно обвинение срещу временен висш чиновник, който знае прекалено много, за да бъде осъден. Далеч по-важно е какво знае Росен Желязков. И какво не казва на прокуратурата. А тя не може да не знае нещо по следните въпроси:
– Каква е ролята на фирмата Мamp;BM, за която се твърди, че отговаряла за транспорта на бюлетините с камионите с двойни дъна, които прокуратурата и ДАНС уж изпуснаха?
– Каква е ролята на фирмите Поликарт ООД(частна собственост на Красимир и Емилия Бончеви – роднини на Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата) и Информационно обслужване(държавна)с Мултипринт ООД (собственост на общинския съветник от ГЕРБ в Костинброд Йордан Бончев, брат на Красимир Бончев)?
– Вярно ли е, че изброените фирми ползват персонал на Информационно обслужване, което им осигурява широк достъп до администрираните от държавното дружество данни?
– Има ли данни, че фирма Поликарт ООД (за която се твърди, че е печатала пликовете и архивните кутии за бюлетините, както и списъците с гласоподаватели) е печатала и папки, които са идентични с папките за секретни дела, които е използвала някога Държавна сигурност и за какво са употребени тези дубликати?
– Има ли данни представящият се за информационен консултант Станислав Бончев (син на Красимир Бончев и племенник на Йордан Бончев), известен и с прякора Хакера, за когото има данни, че работил активно за службите при управлението на ГЕРБ, да е изнасял информация от Информационно обслужване, която е била полезна за частни лица и за политически партии?
– Кой се обади на собственика на Мултипринт Йордан Бончев, за да смени внезапно показанията си относно задържаните 480 000 годни бюлетини – че те не били технологичен брак, както твърдеше в началото, а били допечатки. Впоследствие се оказа, че 350 000 бюлетини са годни, технологичният брак е само 62 420 бюлетини, а останалите са били с недобро качество?
– Вярно ли е, че близкият до бившия силов вицепремиер Цветан Цветанов певец Веселин Маринов е съдействал на Бончеви да получат апетитната обществена поръчка, за което помогнала и певицата Росица Кирилова, която пък била роднина на братята?
– Установени ли са моментът и механизмът за попълване на бюлетините в полза на определена политическа сила?
– Смята ли прокуратурата, че Росен Желязков е искал да набави облага единствено за собственика на печатницата, щом като естественият ползвател на подобна услуга е политическа партия, която би се ползвала от пласирането на бюлетините?
– Каква е отговорността на служебния премиер Марин Райков, който заяви след избухването на скандала, че законът не задължава Министерския съвет да контролира отпечатаните книжа преди изборите? Сега прокуратурата посочва в обвинителния си акт, че Райков е оправомощил Желязков да сключи договора, което го задължава и да упражни строг контрол върху неговото изпълнение?
– Има ли мнение прокуратурата как се е отразил скандалът на изборния резултат, щом като в обвинителния акт срещу Росен Желязков определя настъпилите немаловажни вредни последици като обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България?
На тези въпроси държавното обвинение едва ли ще даде официални отговори дори да има цялата информация по тях. В съда ще трябва обаче да бъде обяснено как обвиненият Росен Желязков е щял да набави облага за собствениците на Мултипринт ООД Йордан и Олга Бончеви, щом като по договор държавата е трябвало да получи определен брой бюлетини и надпечатването на допълнително количество не я ангажира със задължението да ги плати. Формално в този случай фирмата прави разходи на свой риск и губи средства, а това не може да бъде определено като облага. Облага, разбира се, има, но за нея прокуратурата не говори – може би защото не иска да търси?!
