В един стар градски шлагер столичен новобранец, пътуващ за казармата, се жалеше, че София е останала надалече. Трогателната картинка на отдалечаването от върховете на българския футбол важи в още по-голяма степен за четирите столични гранда. Левски, Славия, Локомотив (Сф) и донякъде ЦСКА, бяха тотално обезличени от провинциалната конкуренция и на полусезона в А група заемат незавидни и непривични за тях места във временното класиране на шампионата. И докато за армейците все още съществува шанс да се намесят в борбата за титлата, ако не фалират утре-вдругиден, то положението в останалите клубове от голямата четворка е толкова отчайващо, че дори Дейвид Копърфийлд не може да ги спаси с някоя невиждана магия. В същото време Лудогорец, Литекс, Ботев и Локомотив (Пловдив) – къде с повече, къде с по-малко средства, при изоставената от София футболна ниша успешно развиват проектите си и скоро ще бъдат недостижима величина за тимовете от столицата, спечелили общо над 60 титли на страната.
Най-парадоксалното е, че сини, бели и червено-черни катастрофираха не заради тривиалната причина – липса на средства. Тодор Батков дава най-големите заплати в Левски, Венци Стефанов никога не е оставял славистите гладни, а за финансови проблеми в Локо-то на Николай Гигов, за разлика от минали сезони, напоследък не се е чувало. Основният проблем на софийския елит е, че никой не знае къде се намира сега и къде иска да отиде утре. Стратегиите им за развитие са еднодневки с трайност до следващия нов треньор, вземат се грешни управленски решения или още по-лошо – нещата са оставени на собствен ход. Грубо се бърка със селекцията, при сравнително добре развити школи се загърбват собствените юноши за сметка на скъпоплатени чуждестранни ментета, назначават се наставници, недоказали качествата си, без манталитет и визия за изграждане на печеливш тим. С други думи, софийските отбори са изпаднали във футболна несъстоятелност и както сполучливо се изрази Батков, трябва да се реже живо месо.
Оттук нататък пътят за София е само един – да се подготви за шокова терапия и да преболедува тежко два-три сезона, дори с цената на срамни изпадания в по-долния ешелон. Ако Левски не влезе в шестицата, а Славия и Локомотив изхвърчат от А група, феновете им със сигурност няма да си намерят място от гняв. Но от чистилището на ада любимите им клубове ще имат време да проектират бъдещето и да се върнат към автентичността си, която винаги е била да произвеждат качествени футболисти.
Крахът на софийските тимове бе предопределен от вътрешноклубните абсурди, които се случиха през последните години. В Левски Батков така и не случи на ръководители, слагаше си таралеж след таралеж в гащите с назначенията на директорите Даниел Боримиров, Георги Иванов, Наско Сираков, Иво Тонев, а сега и на ученика Христо Йовов. При сините се изредиха и дузина неподходящи треньори, за които още при назначаването им и децата знаеха, че са само временна опция. Адвокатът се предовери на връзките си с предишната власт и прибързано срути сектор А на стадион Георги Аспарухов, а сега се чуди откъде да намери 5-6 млн. лв. за новата трибуна, за да не стане Левски за смях точно на стогодишния си юбилей. Управленската криза, неяснотата около селекцията и постоянните намеси на самозабравили се фенове, превърнаха тима от страшилище за мащабите на А група в плах и лесен за преодоляване съперник. Безпрецедентно, но сините месеци наред не успяваха да победят у дома, а за капак получиха най-звучния шамар от ЦСКА от 24 години насам. Очевидно Бижутера, Сухия и Топчо не са хората, които ще вдигнат клуба на крака и синята част на България ще продължи да страда, ако собственикът не намери правилния път.
Ситуацията за Славия се съизмерва в две десетилетия апатия и постоянно копаене надолу. Собственикът Венцеслав Стефанов се вживява в ролята на едноличен властелин, който няма нужда от добри управленци около себе си, но очевидно греши. И при белите неуспешно се експериментира с треньори, няма класа, играе се демодирано на нулеви обороти, единици от клубните таланти като Стефан Велков намират място в представителния тим. Публиката отдавна си отиде от Овча купел, отборът е неконурентоспособен и без облик. На фона на четирите изпадащи ще е цяло чудо, ако тази слаба Славия успее да се справи с конкуренцията на Любимец, Черноморец, Берое и Локомотив, за да запази мястото си в елита. Назначението на Милен Радуканов за старши-треньор със сигурност ще има поне краткосрочен освежителен ефект. Но за повече е необходимо да имаш цел и посока, а в Славия такива няма. Локото пък пое глътка въздух с назначаването на Стефан Генов. Но ако не бе Маркиньос, който цяла есен ги мъкне на рамо с головете си, железничарите щяха да са дори зад белите в класирането.
От другата страна на барикадата са Лудогорец и Литекс. Няма да открием топлата вода с констатацията, че това са двата тима, практикуващи най-съвременен, динамичен и резултатен футбол, което си личи и от временното подреждане. Проектът на Кирил Домусчиев в Разград върви стъпка по стъпка напред. Собственикът на орлите заслужава поздравления, че мигновено усети момента, в който е стигнал до задънена улица, и смени любимеца си Ивайло Петев. Новият наставник Стоев намери точните места на бразилците Марселиньо и Кишада, завъртя успешна ротация в атаката и Лудогорец се превърна в добре смазана машина. Тимът прави уникален рейд в Лига Европа, който обаче със сигурност му коства поне 4-5 загубени точки в А група. Предизвикателството за ръководството на зелените е да се реши дали да се стреля в трета поредна титла, или да се търси пробив в евротурнирите, защото на този етап отборът не е достатъчно широк, за да успее и на двата фронта.
Под ръководството на Златомир Загорчич детската градина на Литекс надмина и най-смелите очаквания, а след боя над Лудогорец логично оглави таблицата. Полузащитникът Симеон Славчев е истинското откритие на шампионата и след дузината силни мачове с оранжевата фланелка бе повикан от националния селекционер Любослав Пенев за квалификациите с Армения и Чехия. Израснаха и други младоци, например Васил Божиков и Александър Цветков, а клубът на Гриша Ганчев случи и на чужденци с Армандо Ваюши, Вилмар Джордан и Юрген Джазула.
Добре се развиват нещата и във втората футболна столица – Пловдив, където противно на прогнозите Локомотив извървя пътя до третата позиция. Водени от ветераните Мартин Камбуров (10 гола) и Здравко Лазаров (6 асистенции), черно-белите с финален спринт успяха да задминат богатия си вечнен съперник Ботев. Канарчетата на Станимир Стоилов пък с лека ръка изпуснаха точки, с които дори можеха да са начело на подреждането. Основната причина за тоталната доминация на провинцията над столицата се крие във факта, че едните работят по план, а другите предимно говорят.
