Първият български банкер, пратен в затвора заради присвояване, излезе на свобода в сряда (23 октомври) след тригодишен престой в килията. Окръжният съд в Пловдив опрости на банкера Христо Александров десет месеца от оставащия му срок. Предложението за предсрочното му условно освобождаване е направено от спецкомисия към Пловдивския затвор. Според ръководството на затвора там Александров е имал безупречно поведение, работил е и е изтърпял повече от две трети от осемгодишната си присъда.
Ексшефът на Агробизнесбанк работил първоначално като библиотекар, а после започнал да се труди на външен обект. Това значително намалило присъдените му осем години затвор, тъй като два дни работа навън се броят за три. Освен това от осемгодишната му присъда се приспадат и близо две години и девет месеца, които Александров прекара в предварителния арест, както и месеците, в които бе под домашен арест.
Преди да се захване с финанси, банкерът с прякор Ицо Салфетката, се подвизава като сервитьор в Балкантурист, а после като салонен управител в луксозните пловдивски ресторанти Ритора и Пълдин. Ресторантьорът обаче натрупа състояние, докато беше шеф на Агробизнесбанк. Той я превзе с вътрешен преврат, като измести от директорското място преподавателя в Аграрния университет Тодор Янков, който също прекара няколко години в затвора. През следващите години освен банкер Александров бе и шеф на Българската федерация по тенис, президент на футболния отбор Спартак (Пд), и в ръководството на БФС.
При правителството на Жан Виденов оглавяваната от него пловдивска финансова институция бе затворена заедно с още пет други големи български банки. Драмата с фалиралата Агробизнесбанк, чийто шеф бе Александров, започна през далечната 1995 година. БНБ направи опит да я спаси, като я купи за 1 лев, но не намери кандидат, който да поеме загубите. По повод на фалита на Агробизнесбанк бе образувано дело, което стартира още през 1996 г., когато тя бе обявена в несъстоятелност. През 1999 г. Христо Александров бе арестуван във връзка с делото, после бе пуснат под гаранция. След това изчезна заедно с приятелката си Александра Чобанова. През 2000 г. той бе обявен за международно издирване от Интерпол, а година по-късно се предаде сам, като твърдеше, че никога не е напускал страната.
Делото му се влачи из съдилищата девет години. Първоначално Александров бе осъден на десет години затвор за присвояване на 141 800 278 стари лева от Автомобилно застраховане МИГ в полза на частната му брокерска къща ФБК. Булстрад, който беше правоприемник на застрахователната компания МИГ, предяви на Александров и на съпроцесника му проф. Христо Драганов граждански иск в размер от 141 800 278 стари лева.
По-късно наказанието бе намалено от Апелативния съд на четири години, тъй като ставало дума за злоупотреба с доверие, а не за присвояване. Делото бе пратено във ВКС, откъдето го върнаха в Пловдив с нови указания. През януари 2010 г. Апелативният съд увеличи присъдата на ексбанкера на осем години, а на 16 юли същата година ВКС потвърди изцяло наказанието.
През януари 2011 г. ВКС реши, че подсъдимите за източването на Агробизнесбанк са невинни. Върховните магистрати постановиха, че държавата няма да получи никаква компенсация за отпусканите необезпечени кредити, тъй като е изтекла давността за погасяването им. Преди решението на ВКС бившият бос на Агробизнесбанк се закани да осъди страната ни в Страсбург. Според Александров съдебният процес срещу него и срещу банката му продължил необосновано дълго. Освен това бившият член на предприемаческото сдружение Г-13 и кредитен милионер възропта, че по време на водените срещу него различни дела е било нарушено основното му човешко право за свободно придвижване.
