Ще се опитаме чрез бюджета за 2014-а да стимулираме икономическия растеж и да променим наложилия се през последните години модел за провеждане на фискална политика, която задържа растежа, заяви министърът на финансите Петър Чобанов в сряда, 23 октомври, когато проектът беше качен на сайта на Министерството на финансите. Това, което постигаме с бюджета, е, че прекратяваме наложилата се практика всяка година да се добавя по малко ресурс на всички ведомства, без да се види ясна насока на политиките, добави Чобанов.
Без да оспорваме твърденията на министъра, бихме добавили, че това е бюджет, който се опитва да компенсира негативните икономически последици от срива на чуждестранните инвестиции и силно свитото вътрешно потребление. Това са два ограничителни критерии, които по всяка вероятност няма да бъдат лесно преодолени, камо ли още през следващата година. Така че в цитираните думи на министър Чобанов по-скоросе крият средствата за постигането на по-осезаем растеж, за разлика от последните четири кризисни, но и допълнително утежнени от Дянковите бюджети години.
Хвърляйки бегъл поглед на доклада по бюджета, прави отрадно впечатление, че мотивите и обясненията са написани на ясен и конкретен език, политиките, които правителството ще подкрепи, са мотивирани и отчетливи.
Вижте как е обоснована основната цел на политиките, заложени в проекта на Закона на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ускореният растеж: За да бъде реализирана тя, е необходимо прилагането на балансиран подход спрямо някои ключови производствени фактори за растеж като наличие на квалифициран човешки капитал, базисна инфраструктура, технологично знание и ефективното им използване. …По преподавателски ясно личният почерк на УНСС и по-конкретно на Чобанов и Орешарски.
Става ясно, че Бюджет ‘2014е
контрапункт на ГЕРБ-ерските основни икономически закони
които се вадеха като ксероксни копия със силно зацапана прозрачност, да не говорим за грубия фискализъм на всяка цена. Сега явно е дошло времето на фискалното разхлабване, спорно е дали то не е по-голямо от необходимото и дали БСП ще се откъсне от здравословната дисциплина, за да надуе социалните разходи, но промяната към нормалност вече е факт.
И така: ще се разпуска коланът с напрегнат икономически растеж, увеличен дефицит и инфлация – всички те с прогнозирано увеличение от 1.8 процента.
Подобен ръст на икономиката стои твърдо в крайно оптимистичната част на скалата на очакванията. Едва ли без по-осезаем растеж в Европейския съюз и най-вече в еврозоната България я очаква нещо добро. И въпреки че добрите вести идват бързо, развитията в ЕС идват в България с лаг във времето от шест-осем месеца. Така беше при настъпването на кризата, така ще е и при излизането от нея. Ако трайното събуждане на Европа се забави, отражение в България може да има едва в края на следващата година. Ако това не стане, икономистите са категорични, че повече от двоен ръст в сравнение с достигнатия тази година икономически растеж едва ли е разумно да се предвижда. Най-смелите очаквания за тази година е да пораснем с 0.6-0.8 на сто, а догодина двойно с 1.2-1.6 процента. Така че заложените 1.8% едва ли могат да бъдат достигнати.
Колкото до процента на инфлацията, както ни учи икономическата наука, тя е
досадният спътник на растежа
Единственото лошо може да бъде, ако тя е в резултат на монополни цени, а не на повишено търсене на стоки в страната, което да подпомогне буксуващото колело на бизнеса да превърти.
Прогнозата на Министерството на финансите предвижда брутният вътрешен продукт да нарасне до 81.582 млрд. лева. Разходите ще са в размер на 32.4 млрд. лв., или 39.7% от БВП при ограничение от 40% от БВП. Този процент на преразпределение на брутния продукт през бюджета не е от високите в Европа, но винаги е стоял въпросът не би ли трябвало преразпределението да се свива. Това е така, защото чрез това преразпределение по принцип се наливат пари в нереформирани системи, без да се държи сметка за ефект и ефективност. Но за един отявлено ляв кабинет стремежът към по-голяма роля на държавата във въртенето на парите е може би най-логичното нещо.
Политиката на правителството явно ще бъде
за изграждане на капитализъм с човешко лице. Тя ще е насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждане на икономиката по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
Националните приоритети от правителствената програма са наложили целенасочени мерки и механизми за въздействие върху няколко ключови политики. Най-голям интерес предизвиква
публичната инвестиционна програма
Растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн. лева. При разпределението им от най-голямо значение ще са качеството на проектите, които ще предложат министерствата и общините.
Нещо, за което се говори през всичките кризисни години – че в такива времена по принцип се харчат пари за образование и преквалификация (което Дянков не чу), вече е на почит. Политиките в областта на образованието и ученето през целия живот са изведени като основен приоритет за 2014 година. С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование. Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда.
Стигаме и до чистия социализъм
За първи път от последните пет години бюджетът на социалното министерство – 1.061 млрд. лв., е най-високият от бюджетите на всички ведомства и един от малкото, при който е заложен ръст на разходите с 95 млн. лв. спрямо тази година. Целта е да се намали броят на хората в бедност. Затова месечната добавка за деца с увреждания се вдига на 240 лв., обезщетенията за отглеждане на малко дете нарастват до 340 лв., разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Дават се и допълнително 2 млн. лв. за обществени трапезарии за бедните.
Пенсиите се вдигат от 1 юли 2014 г. средно с 3% по добре забравеното швейцарското правило. Малък процент, но поглъщащ солидната сума от 120 млн. лева. Таванът на пенсиите скача от 770 лв. на 840 лева. Запазват се възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране на достигнатите през 2013 г. нива.
Ще се прави и реформата в здравния сектор, като първата стъпка е нова законова рамка и
демонополизация на здравното осигуряване
Предвижда се с част от здравноосигурителните приходи по бюджета на НЗОК да се формира ресурс, с който да започне изпълнението на приоритети в здравния сектор. Осигурено е финансиране за провеждането на реформи в системата на Министерството на здравеопазването за усъвършенстване на функционирането на спешната медицинска помощ. Предвидени са и средства и за вдигане на заплатите на медицинския персонал.
И нещо изключително любопитно – държавата ще продължи да цица от държавните фирми. Очакваните приходи от дивиденти са 113.5 млн. лв., като се предвижда държавните дружества да разпределят по 70% от печалбата си. При управлението на ГЕРБ този процент беше 80, като от БСП критикуваха, че така са обезкръвени дружествата, особено енергийните.
Една загадка:
Замрялото раздържавяване ще се оживи
Предвиждат се 151.2 млн. лв. приходи от приватизация, които трябва да дойдат основно от продажбата на миноритарния дял в Параходство БМФ и на мажоритарния в Слънчев бряг. Очакват се и 111 млн. лв. от концесии, които трябва да влязат в Сребърния фонд. Това трябва да се случва и с 90% от постъпленията от приватизация, но в последните години държавата заобикаляше изискването, ползвайки държавната консолидационна компания, която формално продава участията и разпределя дивидент на държавата. Дали тази практика ще продължи, ще видим.
И накрая нещо, което звучи като изтъркана закана и буди недоверие. Планирано е закриване на ведомства със затихващи или отпаднали функции, каза финансовият министър Чобанов. Той не даде конкретика с мотива, че това е ангажимент на всеки министър и дискусията по въпроса продължава.
nbsp;
nbsp;
Дългът ще нарасне с 3.4 млрд. лв. през 2014 г. и ще достигне 18 млрд. лв. в края на 2014 година. Плановете на правителството са да емитира 4.4 млрд. лв. нов дълг през следващата година. От него 1.3 млрд. лв. ще отидат за изплащане на падеж по дълга през 2014 г., а 1.7 млрд. лв. за плащане на емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Останалият дълг, който ще се емитира, е за покриване на бюджетния дефицит, каза Чобанов. Равнището на минималния размер на фискалния резерв се запазва от 4.5 млрд. лв. в края на 2014 година.
Данъчната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Чрез ефективни действия на приходните администрации се цели да се осигури ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност, както и ограничаване на данъчните измами. Основният приоритет на данъчната политика за периода е запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост.
