Вече трета година бюджетните приходи от хазарт не помръдват, въпреки че данъците върху дейността скочиха. Това каза специално за БАНКЕРЪ Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия. Той участва на пресконференция по повод шестото издание на Източноевропейската конференция на игралната индустрия, което се проведе в София на 22 и 23 октомври.
Ирибозов изнесе някои съкрушителни данни за скрибуцащата рулетка на този бизнес. Приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2012 г., са 121 млн. лв., което е приблизително колкото данъците, внесени през 2011 и през 2010 година. Общият спад на игралния сектор от септември 2009-а до началото на тази година е около 45%, като най-голям е спадът в броя на игралните автомати и съоръжения – 10%. Броят на игралните зали у нас е намалял с 33% в периода 2008-2013 година. Докато през 2008-а те са били 975, то в края на септември броят им се свива до 653. Причини за целия този срив са увеличената данъчна тежест и облагането на организаторите на хазартни игри на база брой игрални съоръжения. При наземния хазарт увеличението на данъците бе с близо 70% (по официални данни на Държавната комисия по хазарта).
Докато при наземния хазарт можем да говорим за фактически загуби – и на операторите, и на хазната, то при залаганията от разстояние става дума за пропуснати ползи. Публична тайна е, че в хазната няма постъпления от облагане на интернет покера у нас след приемането на новия Закон за хазарта в средата на 2012 година. Това се случва въпреки желанието на някои от големите оператори да се лицензират и да плащат данъци в страната, алармираха специалисти от Pokernews. Според тях губещи са едновременно глобално признати авторитетни онлайн оператори, които искат да работят у нас, медиите – като бенефициенти на рекламни бюджети, и най-вече държавата, която, вместо да прибира налози, стимулира развитието на тъмния сектор.
Това е плачевният резултат от въведения в началото на годината лицензионен режим и 15% данък върху приходите на хазартните сайтове. В резултат достъпът до над 130 интернет страници беше блокиран чрез черен списък, защото нямат лиценз. Електронната хазартна индустрия продължава да надига глас, че данъкът е непосилен, защото, преизчислен към финансовия резултат, доближава 90 процента.
Свиването на сектора оказа незабавно въздействие и върху българските производители на игрално оборудване. Техните най-нови разработки, включително и в областта на онлайн и сървър базираните продукти, в момента намират по-добра реализация зад граница поради свиването на пазара у нас.
На всичкото отгоре с повече от година след приемането на новия закон се забави подзаконовата уредба. Това едва ли е единствената причина за бавните процеси или към нея се добавя и въведеното изискване за инвестиции в размер на 1 млн. лв., както и високият размер на данъка.
Игралният бизнес също така остава в очакване обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, да бъдат добавени към местата със специален режим, където се допуска тютюнопушене според новия законопроект, предвиждащ да се отмени пълната забрана за цигарен дим в закритите обществени места. Такива обекти представляват значителен самостоятелен сектор от развлекателната индустрия с ограничен достъп на непълнолетни и малолетни лица и в много места по света за този тип обекти има изключение от забраната за тютюнопушене.
Според Ирибозов забраната за тютюнопушене в заведенията влияе негативно на игралната индустрия. По думите му хазартният бизнес е особена индустрия, която може да се смята за допълващ бизнес към туризма. Точно затова на много места по света пушенето в казина и игрални зали е разрешено.
Сю Роситър, директор Политика и проекти в Асоциацията на игрите от разстояние (RGA), заяви, че това, което липсва в нормативната уредба, е механизъм за конкурентоспособност и че са нужни малки корекции, за да може повече оператори да се възползват от възможностите на новия закон. В този смисъл тя препоръча данъчното облагане да е обвързано с оборота и резултатите на операторите.
Йорг Хофман, вицепрезидент на Комитета по игрално право на Американската адвокатска колегия (IMGL), заяви: Високите данъци при хазарта подпомагат черния пазар, а когато хората искат да влязат в блокиран сайт, те ще намерят начин.Той изтъкна защитата на потребителските интереси и механизма на данъчно облагане като най-важните цели на всеки закон, в резултат на което максимален брой играчи ще бъдат привлечени да ползват услугите на легалните оператори, за сметка на нелегалните такива.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Монопол?
Засега има само един онлайн оператор, който получи лиценз за организиране на хазарт у нас – Еврофутбол, с регистрация на о. Малта. Той се свързва с Васил Божков. В Държавната комисия по хазарта са депозирани още две искания за организиране на онлайн хазарт, като по едно от тях процедурата е почти финализирана и скоро ще бъде даден вторият лиценз. По непотвърдени данни той е за Еврофутбол, но с регистрация в София, което също е свързано с бизнесмена Божков.
