Преди време един банкер сподели как при инвентаризациите на банката открили купища сметки, които от години стояли непотърсени и по които имало наличност от по 200-300 долара. Това обаче бе негов спомен от зората на демокрацията, когато в банките нямаше компютърни информационни системи и всички сметки се водеха на специални картончета. При тая бумащина, ако титулярът е починал и никой не е знаел, че той има сметка в банката, е обяснимо, че тя остава непотърсена от никого. Тогава, уточнява банкерът, ние не събирахме такси за управление, за обслужване и за какво ли още не.
Сега подобен парадокс – непотърсена с години сметка, по която има някакви пари, не може да се случи. Най-малкото защото, след като се окаже под нулата, заради приспаданите месечни такси за управление, все някой от служителите ще позвъни на титуляра, за да го накара да довнесе липсващите суми. Почти няма фирмаджия, който да не се е сблъсквал с феномена забравена сметка. И да не си е казвал: как пък веднъж не ми звъннаха да ми напомнят, че сметката ми е без движение година-две и да ме питат искам ли да я закрия. А като отиде на червено, веднага ме откриват: Господине, дължите еди-колко си лева. Върви обяснявай, че си забравил…
В същата ситуация могат да изпаднат наследниците на лице, което дълго време не се е интересувало на какъв хал е сметката му в някоя банка. Хората си мислят, че ще вземат като наследство 200-300 лв., а се оказва, че вместо тях получават честитка, че имат да внасят 20-30, че и повече лева, за да закрият сметката. Подобни случаи са, меко казано, досадни, да не говорим, че у някои граждани предизвикват истинска ярост. Толкова ли е сложно банките да мобилизират служителите си, които и бездруго не са претрупани от искания за кредити, да преглеждат един-два пъти годишно застоялите сметки и да информират титулярите им за тяхното състояние. Обаче, казват потърпевшите, така им е по-изгодно – да прибират такси, вместо да са лоялни към клиентите си.
Подобни вопли могат да бъдат подминати с аргумента, че всеки сам е отговорен за личните си финанси. Но недоволството от практиката на банките по повод тези такси придоби политически измерения. И политиците решиха да се възползват от него, за да си оправят личния имидж. Пример затова е подготвяният проект за изменение на закона за кредитните институции. Предлага се в него да бъде записан изричен текст, който
забранява на банките да събират такси
Ограничението обаче ще се отнася единствено и само за таксите, свързани с разглеждането, разрешаването, отпускането и предсрочното погасяване на кредити. Ако тези текстове бъдат приети, ще обслужват длъжниците на банките, но не и хората, които са им поверили парите си и ги държат по спестовни сметки и депозити. В този смисъл законодателят, под маската на дълбока съпричастност към банковите клиенти, ще защити само една част от тях – длъжниците, а останалите да се оправят както намерят за добре.
Логично е да си зададем въпроса защо се прави това? Но отговорът му е тема за друга публикация – за лобизма и икономическите интереси.
По въпроса с таксите за управление на сметки няма и ред в нито един закон, засягащ банковото дело у нас. Случайно ли е това? Не, разбира се. Но вместо да се опитваме сами да си обясним процесите в банковия бизнес, решихме, че е далеч по-добре да оставим това да направят самите банки. Затова зададохме на няколко от тях следните въпроси:
nbsp;
1. Събира ли вашата банка такси за управление на сметки на клиенти и ако да, какви и с каква периодичност – месечна, тримесечна, полугодишна или годишна?
2. Събира ли вашата банка такси за управление на сметки, по които няма движение? И ако събира, какъв е мотивът за това, след като на практика през тези сметки не се извършват операции?
3. Събира ли вашата банка такси за управление на сметки, по които салдото е достигнало до нула и по тях няма движение?
4. Банката предупреждава ли клиента, когато сметката му стане с нулево салдо и заради дължимите такси (ако такива в този случай продължават да се удържат) сметката излиза на червено?
5. Ако не предупреждава клиента, защо не го прави, след като заради неплатените, но удържани такси той се превръща в длъжник на банката?
Само четири от шестте запитани банки намериха време за две седмици да дадат отговор.
От Societe Generale Експресбанк бяха най-лаконични: Събираме такси за обслужване и управление на сметки на клиенти на месечна база. По сметки, по които няма движение, не събираме допълнителни такси. Банката предупреждава клиента, ако заради дължимите от него такси сметката му излезе на червено.
Служителите на УниКредит Булбанк обясниха следното: за предоставяне на услугата поддържане на разплащателна сметка има месечна такса, публикувана в тарифата на банката за физически лица. Таксата за поддържане на сметка може да се оптимизира посредством индивидуална комбинация от условия, които клиентът избере като част от програмата МОДУЛА. Нашите служители в клоновете съветват клиентите кой е най-оптималният вариант за всеки от тях . Освен това според УниКредит Булбанк: Таксата за поддържане и управление на сметка е фиксирана (подобно на тази за редица други услуги – за мобилен телефон, кабелна телевизия и т.н.). За да сме максимално коректни и да улесним клиентите си, УниКредит Булбанк е въвела като своя практика автоматично закриване на сметки, по които няма наличност и по които няма движение повече от три месеца.
Доста по-подробно отговориха от Първа инвестиционна банка. Според нейните служители ПИБ открива различни видове сметки, според потребностите на клиентите, и в съответствие с нормативните регулации – разплащателни, депозитни, спестовни, специални, за дарения, набирателни и други видове, като таксите варират от 0 лева до 1 лев за физически лица и от 0 лева до 15 лева за фирми.
ПИБ стимулира използването на дистанционно банкиране, като предлага по-ниски такси за водене на разплащателни сметки в национална и чуждестранна валута, открити през Виртуалния банков клон – 0.60 лв. за физически лица и 6 лв. за юридически.
Преобладаваща част от разплащателните сметки на физически лица в банката са с дебитна карта, като таксата за водене при тях е 0.50 лв. – за сметки, открити в офис на Банката и 0.30 лв. за откритите през Виртуалния банков клон .
Такса за водене на сметките се начислява независимо дали по сметката има движение. Това е цената за услугата, която клиентът може да заплати и на по-късен етап, ако към даден период сметката му е била с нулево салдо. ПИБ не начислява лихви за забава на плащането на таксите. Банката не закрива автоматично сметки при липса на средства за погасяване на таксите за воденето им. Обичайно инициативата за закриване на сметката е на клиента, като това той може да направи във всеки един момент. По отношение на закриването на сметки по инициатива на банките се търси балансиран подход, тъй като това, че към даден момент по сметката няма движение, не означава, че същата няма да се ползва в бъдеще. Информация за дължимите такси за водене на сметка клиентите на ПИБ получават в отчета по сметка, както и от справка във Виртуалния банков клон.
nbsp;
Режимът по начисляване
на такси по сметките в ОББ е малко по-различен. Оттам твърдят, че не събират такси за управление на сметка. Но събират такси за обслужване на сметка, при това на месечна база. Сметки, по които има открит срочен депозит или кредит, както и такива, които са за пенсионери и малолетни лица, са освободени от такса за месечно обслужване. Служителите на ОББ поясняват още, че: След 6-месечен период, ако няма движение по сметката, но в нея има авоари/наличност, тя се замразява. След това банката не събира такса за месечно обслужване, а сметката остава в банката, докато клиентът не реши да се разпореди с нея в някакъв момент.
Разплащателни сметки и спестовни влогове на физически лица се закриват служебно, при несъбрани такси за обслужване за период от шест месеца.
Банката може да закрие сметка с 60- (шестдесет) дневно писмено предизвестие, изпратено на последния предоставен от клиента адрес, който може да е и електронен адрес. Банката може да развали договор за сметка/платежен инструмент, когато клиентът не спазва условията на договора, без да е необходимо да дава предизвестие. Банката закрива сметка на клиент, който в продължение на три месеца не заплаща таксата за обслужването й .
Вижда се, че колкото е броят на банките, толкова са и правилата, по които те събират пари за обслужване или за управление на сметките на своите клиенти. При всички обаче такова таксуване под една или друга форма съществува.
