Вселената не търпи празно, освен черните бездни из нея и дупките по пътищата у нас.
На ниво социум, мислещите тръстики (Чoвекът е само мислеща тръстика – Блез Паскал) би трябвало да знаят, че общественото празно най-бързо се запълва. Това българските банкери явно не го дооценяват. При видимото начало на края на кризата преди година те, вместо да се обърнат към дребния кредитоискател и да диверсифицират кредитния риск, високомерно го загърбиха с мотива, че малките заеми за граждани са скъпа работа.
И стана така, че голям триъгълник от кредитната им пица сега се ръфа от фирми за бързи кредити, част от които нямат нищо общо с финансовия свят, а са едни бакалници за пари – уж на вересия. И инструменти за тормоз на невнимателно четящите длъжници-наивници.
nbsp;
Кризата благополучно пристигна у нас в началото на 2009 година. Тя завари силната конкуренция между банките ни. Изведнъж за тях започна да става все по-трудно да постигат по-големи пазарни дялове и да удоволетворяват ищаха за печалба на техните акционери. Те вече нямаха голям избор по отношение промени в цените на своите продукти. И започнаха да прибягват до маркетингови похвати и иновации в стремежа си да докопат нови клиенти.
От пролетта на 2009 г. редица банки, след като преразгледаха своите правила за отпускане на кредити, решиха да изкушават пазара с улеснения като Бърз кредит, Кредит срещу лична картаи Без доказан доход.
Тези облекчения примамваха клиенти, които, като седнеха в креслото срещу кредитния инспектор, прехапваха устни. Защото бързият кредит не означаваше, че няма да се искат документи, доказващи доходите, а само че ще получите решението на банката в рамките на 24 ч. при средно седмица в обичайните случаи. Екстрата бързина, разбира се, струваше пари и цената й се заплащаше от клиента под формата на по-висок лихвен процент по кредита.
Другата примамка – кредит без доказване на доход, също беше повече от уловка. Да, често се случва при кандидатстване за кредит клиентът да не може да докаже официално доходите, които получава или те да са прекалено ниски. Но едва ли банка може да си позволи лукса да кредитира хора с неясни доходи. Този вид кредити бяха за клиенти, които освен официалния си доход получават и неофициален, който обаче не могат да удостоверят.
При потребителски кредит Само срещу лична карта действието се развиваше на още по-бързи обороти. Кредитоискателят трябваше да декларира (после го проверяваха по месторабота), че има минимум шест месеца трудов стаж на безсрочен трудов договор при настоящия работодател, а изискването за доказване на доход си вървеше с пълна сила.
Това бяха последните писъци на малките заеми за граждани. Флирт с хората в навечерието на бурята.
Задълбочаването на кризата определено уплаши банките и бързането отчаяно се забави. Трезорите взеха да се надпреварват в оплакванията си, че пари има да замерят народонаселението с тях, но няма качествен кредитоискателски материал (перефразираме Бойко Борисов). Малките кредити на банките залиняха.
В отворената ниша започнаха да нахълтват безконтролно всякакви кредитори на дребно. Заложните къщи достигнаха апогея си – още в първите две кризисни години. Много хора се разделиха с вещи и имоти, защото лихвата от 10-20, че дори и 30%, при която бяха взели пари, се оказваше не годишна, а месечна. Прости сметки тогава показваха, че годишното утежнение можеше да отиде до хиляди проценти.
Журналистите трябваше да изпишат тонове мастило, за да се ангижира властта с някакви рестрикции за измамниците. През есента на 2009 г. изискване за 3% максимална месечна лихва в заложна къща влезе в сила. Браншът се разбуни, но веднага го измисли – към законната максимална лихва от 3% добави такса от 5-7% и на практика нищо не се промени. Така формално законът беше спазен, а гражданите, които залагат вещите си, пак бяха лъгани и тормозени. Наложи се полиция и данъчни да обединят усилия, за да притиснат хитреците до стената. С променлив успех.
Махалото, което се беше отклонило от едната в другата крайна точка, трябваше да започне да трепти около нивата на нормалната пазарна логика. Техни величества фирмите за бързи кредити трябваше да балансират микрокредитирането. Но те, нахлувайки в запустените от банкерите кредитни ниви, се превърнаха в по-големи душмани за гражданите и от лихварите. Започнаха плахо, с кредити до 399 лв., за да не попаднат под ограниченията на Закона за потребителския кредит, който важи за заеми от 400 лв. нагоре. После вдигнаха летвата до хиляди левове, докато разцъфнаха с ипотечни заеми и мерят ръст с банките. При това съвсем безконтролно.
Банкерите, които винаги са имали едно от най-силните парламентарни лобита, високомерно мълчаха. Тази ниша им се струваше скъпа като поддръжка и с ниска рентабилност и поради това заемането й от случайни играчи им се струваше безинтересно. И безопасно.
С второто здраво сгрешиха. Световният пролетарски бунт и олевяването на масите в резултат на кризата доведоха до първите протести срещу кредиторите изедници и у нас. И при това банките бяха сложени в един кюп с доказаните дребни кредитни мародери.
И дойде краят на 2012-а, началото на края на кризата. Хората престанаха да се втренчват в пъпа си и замечтаха за по-добър живот. Фирмите за бързи кредити веднага отговориха на търсенето. Към днешна дата, по данни на БНБ около 260 небанкови кредитни дружества вече са раздали бързи заеми за почти 1.3 млрд. лева. Предполага се, че най-малко 100 000 българи имат такива кредити.
Стотици щастливи кредитополучатели сега разбират, че са натикани в блатото на вечните длъжници. Вестник БАНКЕРЪ пръв писа за симптоматичен частен случай. Да ви припомним: Пловдивчанинът Н.К. в подстъпите на 90-ата си годишнина решил да изтегли бързи 3000 лв. за срок от 3 години. Това той направил за Коледа 2010 г. от Профи Кредит. Човекът много се зарадвал, като с лекота му отпуснали заема, е, разбира се, при двама солидарни длъжници и недочел внимателно договора, в който пише, че ГПР по заема е 142 на сто. Това, преведено на езика на елементарните финанси, означава, че трите хиляди, изтеглени с лекота, автоматично са се превърнали в почти 9000 задължение. Още по-притеснително звучи годишният лихвен процент, който е 91.90% (като през 1996 г.), а най-вече – дневният лихвен процент от 0.25 на сто, което звучи доста фрапиращо.
Наскоро телевизия показа 36-годишна жена, теглила преди четири години 760 лв. също от Профи Кредит, редовно плащала през първите три години по 70 лв. месечно и така връща 3500 лева. После се оказва, че не е върнала последните две или три вноски, което ще рече, че заради примерно 140 или 210 лв., в момента има запорно съобщение за заплатата си и дължи на добрия кредитор още 2700 лева.
Когато и да ви мине през ум да теглите бърз кредит, знайте, че независимо от срока, ще върнете поне двойния му размер. Прости сметки показват, че при Кредисимо за година сумата се удвоява, а при Изи Кредит – за 2-3 години. Много от хората не подозират, че дължимата от тях сума може да нараства не само с начисляване на лихва, защото всяко дружество облага заемите с различни такси, като те могат да бъдат от всякакъв характер.
По сега действащото законодателство, ако заемът е над 399 лв., тази информация трябва да бъде поместена в Общите условия на договора, с които клиентът задължително трябва да бъде запознат при кандидатстване. Освен тях трябва да му бъде предоставен и Стандартен Европейски формуляр, в който са отразени най-важните параметри на заема – срок, лихви, брой вноски, такси и комисиони.
Интересен и чест детайл в договорите е, че предварителното погасяване може да се направи само от титуляря и от никой друг. Ами ако, както често се случва, титулярят тегли кредит за учение в чужбина и замине за Америка, например? Друга притеснителна уловка е изискването за писмено предизвестие в седемдневен срок, че се погасява предварително остатъкът по кредита. Ако това не бъде направено, фирмата за бързи кредити бързо прилапва преведената сума и продължава да начислява лихви върху остатъка. По електронен път предизвестие не се признава, защото няма подпис на титуляря
Част от фирмите нямат и офиси, нито пък нормален телефон, на който длъжникът да получи надлежна консултация.
Все пак оплакванията срещу фирмите за бързи кредити не са за лихвите, които те обявяват на клиентите си, а за скритите такси и неустойки, които начисляват впоследствие на свои длъжници, както и за уловки, на които длъжниците предварително се хващат. Затова в момента се съгласува вариант на забрана на непосилно високите неустойки за просрочие.
Големият проблем е, че при бързите кредити не става въпрос за измама, а за един изключително порочен бизнес модел, който се наложи в България на мястото на сериозното банково кредитиране.
