Без да привлича много внимание, Словения прекара последните шест месеца в борба с изкушението да поиска така необходимия й спасителен заем. И въпреки че Любляна прави всичко възможно да излекува икономиката и хронично болната си банкова система, страната остава безсилна пред цифрите. Понижените прогнози за растеж през 2014 г. и крехкото състояние на икономиката предполагат, че балканската нация е на ръба да загуби битката.
Очакваните в края на ноември резултати от стрес тестовете на кредитните институции трябва да определят капиталовия недостиг в балансите на словенските банки. Любляна е заделила общо 1.2 млрд. евро за рекапитализацията на най-големите си трезори, но ако капиталовите нужди на банките се окажат по-високи, ще бъде много трудно да се избегне международният спасителен заем. Кредитите на словенските банки, просрочени над 90 дни, са 7.9 млрд. евро, според последните данни на централната банка. Това се равнява на 20% от брутния вътрешен продукт на страната. Трите притежавани от държавата трезора Нова Люблянска Банка (Nova Ljubljanska Banka), Нова Кредитна Банка Марибор (Nova Kreditna Banka Maribor) и Абанка Випа (Abanka Vipa) държат близо две трети от банковите активи в страната. Огромният размер на необслужвани кредити в двете по-малки частни банки – Пробанка (Probanka) и Фактор (Faktor), принуди централната банка да ги обяви в ликвидация, в опит да предотврати заразата към по-големите финансови институции.
Изчистването на проблемните кредити от банковите активи е най-важната задача на правителството в момента. Затова призова и Международният валутен фонд във вторник (29 октомври) след приключване на редовната си мисия в страната.
Слуховете за мрачното бъдеще на Словения се появиха още след кризата в Кипър, когато много инвеститори се уплашиха и разпродадоха активите си в балканската държава. Министър-председателят Аленка Братушек дълго отстояваше позицията, че Любляна ще се справи сама с финансовите си нужди, но в края на септември словенското правителство за първи път призна, че може да поиска помощ от Европейския механизъм за стабилност (ESM). Ако това се случи, опитът с Никозия показва, че условията по международния заем могат бъдат много жестоки и да навредят допълнително на доверието в банковия сектор. Словения ще бъде още една възможност за Брюксел и Берлин да тестват новия начин за справяне с проблемните кредитори, като прехвърлят част от тежестта за спасяването им върху притежателите на акции и облигации.
Всички прогнози показват, че рецесията в страната ще продължи до 2015 г., а централната банка на Словения очаква свиване на икономиката с 2.6% за 2013 г. и спад от 0.7% през следващата. Въпреки че икономическата мощ на страната представлява само една малка част от общото производство в ЕС, поредната спасителна операцияще намали доверието на инвеститорите. Правителството на Братушек представи в началото на октомври проектобюджет, чиято основна цел е да намали бюджетния дефицит от 7.9% до 3% до 2015 година. Като част от мерките за постигане на фискалните цели, управляващите вече увеличиха ДДС до 22%, намалиха размера на заплатите в публичния сектор и обявиха 15 държавни компании за приватизация.
Освен това шести спасителен план ще бъде рязък контрапункт на оптимистичните политически приказки за способността на еврозоната да се освободи от тежестта на банковата криза. Но също така ще подчертае необходимостта от завършване на плановете за единния европейски банков съюз и съставните му механизми за наблюдение и справяне с проблемните банки.
