Менда Стоянова е народен представител втори мандат от ГЕРБ. Избрана е от 16 МИР – Пловдив-град. Има икономическо образование от ВИИ Карл Маркс. Работила е в община Пловдив и ОНС-Пловдив като главен специалист и началник-отдел; в НАП – Пловдив като главен експерт, заместник-началник и директор. Била е управител на търговско дружество за консултантска дейност в сферата на данъчни и осигурителни, финансово-икономически консултации, жалби, счетоводна дейност.
Беше заместник-председател на 41-вото Народно събрание и председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
nbsp;
Г-жо Стоянова, по думите на финансовия министър Петър Чобанов чрез бюджета за 2014 г. правителството ще стимулира растеж и ще се опита да промени модела на ГЕРБ за провеждане на фискална политика. Вашият коментар?
– В интерес на истината аз не мога да видя реализацията на анонсираните цели в числата на бюджета. Макрорамката включва очакване за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.8% и инфлация в рамките също на 1.8 процента. В резултат на това предвиждане са планирани над 1 млрд. лв. повече приходи, отколкото беше заложено в коригирания преди три месеца бюджет за текущата година. Другият важен елемент на макрорамката е дефицитът, който е заложен, в размер също на 1.8% от БВП. И дългът – като максимален размер от 4.4 млрд., който правителството може да изтегли през бюджетната 2014-а.
Как бихте анализирали тези показатели?
– Оценявам положително размера на дефицита. Макар че това е крачка назад спрямо отчетения през 2011 и 2012 година. Въпреки всичко на фона на предизборните обещания и голямото говорене за подготовката на актуализацията на бюджета за 2013-а това е един добър дефицит. В рамките на двата процента. Толкова, колкото ние сме заложили като ограничение в Закона за устройство на държавния бюджет (сега Закон за публичните финанси)и, разбира се, в Маахстрихските критерии от 3 процента. Заложеният ръст на икономиката обаче за мен е доста оптимистичен. Приходите са най-важното перо, тъй като те формират възможността да се случват определени разходни политики. Тук също виждам сериозно надценяване – 1.4 млрд. лв. повече данъчни приходи от бюджета на 2013-а. Това е нереалистично по няколко причини. Основният ръст от тези приходи е от косвени данъци, мита и акцизи. Като главно е от ДДС – над 600 млн. лева. Но ако погледнем структурата на ръста на БВП, който трябва да доведе до повече данъчни приходи, ще видим, че правителството залага сериозен ръст на износа – над 7.2 процента. Това е добре. Защото българската икономика е малка и отворена. И единственият й шанс да върви напред е да се отвори към външните пазари. Но ръстът на износа няма да доведе до ръст на данъците. И точно тук виждам противоречието в планирането. Което за мен е сериозен риск. Защото, ако не се изпълнят приходите, ясно е, че няма да могат да се изпълнят и заложените разходи.
Къде виждате заложени буфери в бюджета?
– Има един буфер (той още не е прокламиран сериозно). Това е текст, който казва, че всички разходи, предвидени в бюджета за институциите, включително и за общините, ще бъдат изразходвани в размер на 95 процента. Като при добро изпълнение на приходите в края на годината останалите 5% могат да бъдат дадени обратно. Но институциите няма да разполагат с време да ги изразходят. Този буфер е стара хватка. Много често тя е залагана, дори когато икономическата среда не е била в такова критично положение. Текущите разходи – заплати, осигуровки, консумативи, не могат да бъдат съкратени. Цените на тока, на водата растат. Ясно е, че икономията, която ще трябва да направи съответната бюджетна администрация, ще е от капиталовите разходи. Другият скрит буфер е перото за неотложни и непредвидени разходи в бюджета. Има над 720 млн. лв., от които 640 млн. лв. се пропагандират за т. нар. фонд за растеж. По няколко причини считам така. Първо, това не са едни 640 млн. лв., които са извадени отнякъде. Намалени са капиталовите разходи на ведомствата и тези разходи, които се правят през Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда за определени проекти (нямам предвид европейските), сега са намалени и са централизирани в този фонд. Като проектите ще бъдат финансирани от едно място. От такъв модел може да се изтъкнат плюсове. Но има и минуси. Защото всяка централизация, особено на държавната власт, води до корупция. Така че тук са възможни два варианта. Единият сценарий е парите да бъдат похарчени. Което означава, че много бързо Министерският съвет, или звеното в него, което ще се занимава с тези харчове, ще се задейства. Но никой на този етап не знае как може да кандидатства за тези пари, в какви сфери ще са проектите. А още по-малко е известно как те ще бъдат оценявани. Като се върнем на опита на тройната коалиция, мисля, че пак ще има на Батко и на Братко. Вторият сценарий за тези пари е правителството да не успее бързо да организира дефинирането на целите – да бъде организирано подаването на проектите от министерства, ведомства и общини, оценката на тези проекти, класирането… След това вече вървят обществените поръчки за реалното възлагане. Което може и да не се случи до края на 2014-а. Вероятно една част от тях ще подлежат и на обжалване, за да бъде процесът наистина прозрачен… Ще видим кой от двата сценария ще се развие в този фонд.
Парите, получени по европрограми, не се отчитат в републиканския бюджет…
– Те се отчитат в консолидираната фискална програма, но вие реално не можете да ги видите тук. Отчита се само българското съфинансиране.
По този повод финансисти твърдят, че над 400 млн. лв. инвестиционни разходи ще бъдат спестени. Така ли е наистина?
– Не мога да коментирам число, защото нямам разчети по темата. Но се предполага, че през първата година от новия програмен период (2014-а)стартът на проектите ще е не по-рано от лятото и есента. Поради липса на готовност правителството няма да съфинансира толкова, колкото е било в предишни години. И оттук може да има някаква икономия от средства от бюджета.
Социалното министерство получава високия бюджет от 1.061 млрд. лева. Правилен ли е подходът?
– В предизборната програма на БСП беше казано, че трябва да се увеличат доходите на населението с цел да се стимулира вътрешното потребление. И оттам като Мюнхаузен да се хванем за косата и да се изтеглим на брега. Което е абсурдно за една малка икономика без суровини. Тези пари в социалното министерство едва ли биха могли да изиграят ролята за стимулиране на растежа. Начинът, по който се анонсира, че те ще бъдат похарчени, търпи критика за това, че отново ще се раздават на калпак.
Защо? Ще се отпускат повече пари за деца в неравностойно положение, за отглеждане на деца до две години, ще се вдигат пенсиите с 3 процента…
– … За децата парите бяха вдигнати тази година. Що се отнася до пенсиите, таванът се вдига.Тоест високите пенсии ще получат над 70 лв. увеличение, средните по 6 лв., а малките още по-малко. А още не сме излезли на пътя на растежа, за да кажем, че доходите ще се увеличават. Вижте и енергийните помощи. Заделените средства за тях отново са на калпак.
В проекта за бюджет са увеличени държавните разходи за образование и здравеопазване. Правилна ли е тази политика?
– Образованието трябва да е приоритетно, особено в криза. Там трябва да бъдат насочени инвестициите. Друг е въпросът какви цели искаме да постигнем с увеличението на тези средства и създали ли сме условия за постигането им. Министърът на образованието спомена думата реформи. Но факт е, че в момента проблемът в сектора е в неговото качество и в практичността на знанията. За да се реализират след това учениците в професията си, в бизнеса, в икономиката. Държавата трябва да се фокусира и върху неграмотността и социалното изключване на деца от неравностойни групи. Защото това е бомба със закъснител.
Как ще коментирате намеренията на управляващите за 10-процентни съкращения в държавната администрация и дори закриване на ведомства със затихващи функции?
– Разходите на всички министерства са съкратени между 12 и 13 процента. Вероятно около 10 на сто от тях са за фонд Работна заплата. Това е абсолютно грешен и лесен бюджетарски подход за икономии. По-трудното е след сериозен анализ да се съкратят дори 20-30%, включително и цяла структура, ако тя дублира функциите си с някоя друга. Моята информация е, че такъв анализ е бил подготвен. Но явно не се е харесал на някои от ведомствата, които са щели да бъдат ощетени. И в крайна сметка е избрано да се отреже от всички поравно. Все пак ние коментираме вариант на бюджет, качен на сайта на Министерството на финансите. Той тепърва ще се обсъжда и коригира, преди да влезе в Народното събрание. В момента всяка институция, която иска да запази своите кадри и разходите си, води преговори, оказва натиск. Онези, които имат силни лобита, биха могли да отвоюват своите разходи. А това е и някаква възможност за рекет на определени ведомства. Тоест на тези, които обещават, че ще водят правилната политика, ще им бъде върнато предварително обявеното намаление, а на други – не. За съжаление тук виждам лост за политически натиск.
Вашият лидер Бойко Борисов е категоричен, че избори за национален парламент трябва да има сега и веднага. Вие как ги виждате във времето?
– Много е трудно да прогнозирам, тъй като ситуацията се променя. И понякога камъчета могат да преобърнат колата. На всички е ясно, че правителството и тройното мнозинство на БСП, ДПС и Атака твърдо са се запънали да дават оставка. Независимо от общественото недоволство и данните на социологическите агенции. Знаете, че едва около 30% от хората подкрепят правителството.
Но протестиращите не предлагат алтернатива, освен това числеността им е малка.
– Революциите, скокообразните промени не се правят от милиони хора. Правят се от малка част на обществото. Не смятам, че това колко души са на улицата или колко са барикадирани в Софийския университет е критерий дали има недоволство от правителството. ГЕРБ не участва в протестите. Най-голямо доказателство за това е, че те нямат масовост. Нали се сещате, ако тръгнем да ги организираме, какво ще се случи?! Това би се видяло. Но ние не го правим, защото…
…Защото социолозите дават преднина от 3% на БСП пред вас?
– Напротив, според последното проучване на Медиана позициите ни са изравнени. Това е от момента, в който се върнахме в парламента и използваме трибуната, за да демонстрираме своята опозиционност. А няма да яхнем протеста, тъй като една по-голяма масовост би стимулирала и по-агресивно поведение. Ние в никакъв случай не желаем да се стига до ексцеси.
