Много неща се изговориха за парламента напоследък. И твърде малко за конкретната му дейност. Медийната популярност на народните представители е факт, но съвсем не е равносилна на свършената от тях работа. По-скоро обратното. Изявите им в пленарната зала стават все по-оскъдни за сметка на изобилстващите с излишна драматургия кулоарни прояви. Провалени заседания, отсъствия, невъзможен консенсус и неприлични думи в коридорите… При такова ежедневие не е чудно, че законотворчеството куца. А гласоподавателят все по-често се пита за какво точно плаща на собствените си избраници.
Отговорът на този въпрос депутатите, а и избирателите тепърва ще търсят в контекста на проектобюджета на Народното събрание за следващата година. Разчетите са част от разписания държавен бюджет за 2014 г. и бяха официално представени в парламентарната Комисия по бюджет и финанси преди седмица. Никой обаче не обърна внимание, че догодина законодателният орган пак ще харчи 53 млн. лв., с колкото разполагаше и тази. В пълно противоречие на поетия ангажимент от финансовия министър Петър Чобанов парите на държавата догодина да се раздават по заслуги, парламентът няма да се раздели с нито стотинка, независимо че дейността му е на критичния минимум, а присъствието в пленарната зала рядко достига 50 на сто. Допълнително му се позволява дори да натрупа дългове до 35 млн. лв., които да увеличи с още 20% по свое усмотрение, ако се наложи. Като капак вътрешното разпределение на държавната субсидия ще се прави от финансовите експерти на Народното събрание под зоркото око на председателя Михаил Миков. А ако по стечение на обстоятелствата в средата на следващата година подопечните му си гласуват увеличение на заплатите, недостигът в уточнения предварителен план ще е изцяло за сметка на държавния бюджет. Съответно и на избирателите.
Но едва ли може да е другояче, когато решението за издръжката на депутатите е изцяло в техните ръце. Затова е малко вероятно някой от тях изобщо да се замисли дали парламентът действително заслужава държавната си субсидия.
Категорично не. Свидетели сме на увеличен брой комисии и раздут административен щат, призна пред в. БАНКЕРЪ депутатът от ГЕРБ и бивш председател на Народното събрание Цецка Цачева. Въпреки това тя се въздържа от призиви за намаляване на административните разходи на институцията с мотива, че народните представители все още не са се запознали с конкретните цифри в проекта. Колегата й от Атака Павел Шопов обаче не се поколеба да припомни екзотичния партиен призив депутатите да поживеят поне месец с минималната работна заплата за страната от 310 лева. След това го удари на популизъм: Всички бюджети са по матрица, правени от служителите на финансовото министерство. Аз винаги съм призовавал да се свият разходите на Народното събрание. Има много възможности за икономии. Когато бях заместник-председател в миналото Народно събрание непрекъснато пледирах за намаляване на автопарка, както и на стотиците служители в администрацията. Трябва да се пипнат също щатовете и да се огледат всички резерви, откъдето може да се спестят средства, подсказа националистът. За заместник-председателите от БСП и ДПС Мая Манолова и Христо Бисеров обаче въпросът не е на дневен ред, защото никой не е видял проекта черно на бяло.
Дали и доколко ефективно работи Народното събрание, за да заслужи държавната си субсидия, разбира се, личи от финансовите му отчети. А този за първото полугодие на 2013-а само потвърждава общото впечатление за буксуващото ни законодателство. До края на юни депутатите са приели едва 40 поправки в нормативната ни база и на практика са свършили почти два пъти по-малко работа от предшествениците си, които за същия период са приключили с гласуването на 70 законопроекта. Състояли са се общо 103 заседания на комисии, на които са били изготвени 165 становища и доклади срещу 271 заседания и 464 решения на комисиите от предишното събрание. Добрата новина е, че отсъствието на депутатите и десетките провалени пленарни дни са се отразили на общите разходи за заплати и издръжка, защото са изпълнени едва на 30% от предварителните планове. Да не забравяме, че именно липсата на доходи върна депутатите на ГЕРБ в пленарната зала след бойкота им в края на лятната парламентарна сесия. В резултат за първото полугодие Народното събрание е похарчило едва 3.68 млн. лв. за възнаграждения, докато за същия период на миналата година изплатените средства са били 5.27 млн. лева. Неработещият парламент е спестил и цели 3.5 млн. лв. от общите си разходи в сравнение с 2012-а, но не е направил никакви икономии от административното обслужване и материално-техническото си обезпечаване. Не е пострадало и ваканцуванетона народните избраници, защото според отчета предвидените средства за отдих и рехабилитация са оползотворени по предназначение на цели 70 процента.
В общи линии народните представители не са се лишили от нито една привилегия, полагаща им се по закон, независимо от отсъствията им от пленарната зала. В началото на годината депутатският труд бе оценен на 2196 лв., без да се броят допълнителните приходи от участие в комисии и т. нар. представителни разходи, възлизащи на две трети от месечното възнаграждение (или още 1464 лева). В духа на добрия тон, те бяха посрещнати и в ремонтирани жилища, независимо че същите бяха освежени само три години по-рано. С нови мебели беше подобрен и комфортът в клуба на народния представител в парламента, както и част от интериора в кулоарите. След това избраниците получиха и луксозни лаптопи за (не)скромната сума от 1098 лв. бройката, нищо че старите компютри са едва на година. Както в. БАНКЕРЪ неведнъж е писал, само технологичният комфорт на народните представители възлиза на няколко милиона лева. За последните пет години законодателният орган се е обзавел с общо 908 настолни компютъра, 428 лаптопа, 400 принтера и 24 сървъра.
Парадоксът е, че в същото време всички решения, доклади, законопроекти и предложения в сградата на съединението продължават да се отпечатват на хартия в десетки, дори стотици екземпляри, за да достигат до пощенските кутии на същите тези депутати. Макар че бе превърнат в електронно издание, около 4000 бройки на Държавен вестник и в бъдещеще се разпространяват на хартия, за което парламентът ще похарчи други 110 хил. лв. в края на годината. Бурно рекламираното онлайн излъчване на заседанията на парламентарните комисии пък не само се забави повече от предвиденото, но и успя да осветли дейността само на една-две от тях. Що се отнася до лаптопите, тях така и никой не ги видя – нито на пленарните заседания, нито на събиранията на комисии. Единствено бившият министър на икономиката и енергетиката в правителството на ГЕРБ Делян Добрев разпъва от време на време преносимия си компютър в пленарната зала. Останалите му колеги предпочитат личните си таблети и мобилни телефони, но дори на техните екрани рядко се виждат законопроекти.
Така или иначе, преразглеждане на бюджета на Народното събрание до края на годината не се очаква. Промени могат да се случат само след законодателна инициатива, а сред депутатите такава липсва. Трудно ще се събере и мнозинство, което да подкрепи евентуално свиване на парламентарните харчове. Затова е по-вероятно план-сметката за приходите и разходите на законодателния орган тихомълком да бъде оставена без корекции. При всички положения обаче депутатите няма да се разминат с порицание от избирателите. И не толкова заради заплатите или привилегиите си, а защото не изпълниха едно от предизборните си обещания. Да живеят малко по-скромно зад вратите на Народното събрание.
