Томас Белинк – театрален директор от Белгия, определя 2018-а за година на разпадането на Европейския съюз. Според него, след продължилото шест десетилетия мирно безвластие Старият континент се е върнал към национализма, а технократите са прекалено заети да контролират размерите на доматите след провала на експеримента им по многонационална демокрация. Белинк посочва, че в момента са необходими национални политици, които да са подготвени да защитят проекта за обединена Европа и да го преработят или да признаят, че не искат да го направят.
През 50-те години на миналия век създателите на ЕС искаха интеграцията да се задълбочи. Днес обаче Великобритания заплашва да напусне общността, противниците на еврозоната печелят позиции във Франция, а сепаратисти заплашват да раздробят Обединеното кралство, Белгия и Испания. Икономическата летаргия, в съчетание със задълбочаващата се политическа мътилка и растящото дългово бреме, отрежда на европейците ролята на догонващи състезатели. Това се потвърждава от последните данни на МВФ: делът на еврозоната в световния БВП е паднал от 18.3% в годината на възникването й (през 1999-а) на 13.1% в наши дни.
Анализатори от американските разузнавателни агенции очертават три алтернативи за ЕС. Първата – с ниска степен на вероятност, е еврозоната и единният европейски пазар да се разпаднат. Точно толкова нереален, според тях, е и вторият вариант: утопичната идея за федерация, очертана на 3 октомври от група законодатели начело с бившия белгийски премиер Ги Ферхофщат. Най-вероятен, според шпионската централа на САЩ, е третият сценарий за бавен спад.
Набиращият сили радикализъм не се ограничава само до боледуващите държави от периферията на еврорегиона. В цяла Европа се надигат движения, протестиращи срещу еврото, политиката на икономии, европейската супердържава, банките, ислямския екстремизъм, капитализма в американски стил или просто срещу политиците. Всичко това напомня за успеха на Чаеното парти в САЩ. (бел. ред. – политическо движение, чиито основни приоритети са намаление на държавния дълг и на бюджетния дефицит, чрез орязване на правителствените разходи и на данъците, а напоследък привържениците му са и срещу имигрантите, цветнокожите и дори срещу модерните технологии.) Коментаторът на Файненшъл таймс Гидиън Рачман предупреждава за зараждането на европейско Чаено парти, защото слабата икономика, умората от спартанския режим на икономии и недоволството срещу имиграцията подкрепят възникването на популистки и националистически партии.
В Холандия антиевропейската Партия на свободата, която е доминираща сила според последните проучвания на общественото мнение, със сигурност ще охлади желанието на правителството да гласува за нова финансова подкрепа за Южна Европа.
В Италия движението Пет звезди на комика Беппе Грило спечели 25.5% от гласовете на предсрочните парламентарни избори през февруари с послания срещу традиционния политически елит и срещу присъствието на Италия в еврозоната заради съмненията доколко то е било от полза. Действително, продуктът на глава от населението в страната днес е в размер на 91% от средната стойност за общността срещу 104% през 1999-а – годината на дебют на еврото.
В Австрия, където безработицата е най-ниска, Партията на свободата, чието мото е Австрия преди всичко, спечели 20.51% от вота на парламентарните избори през септември и има реални шансове да участва в новото правителство.
Във Франция Националният фронт на Марин льо Пен укрепва позициите си. В анкета на TNS Sofres, чиито резултати бяха публикувани на 3 октомври, тя бе класирана на трето място сред най-популярните национални политици. На 13 октомври формацията й спечели частичните регионални избори в Бриньол, с което предизвика паника в двете традиционни партии на президента Франсоа Оланд и на предшественика му Никола Саркози. Два дни по-късно дамата заяви в интервю за агенция Франс прес, че ЕС ще се разпадне като Съветския съюз.
Приносът на Великобритания е Партията на независимостта на бившия борсов брокер Найджъл Фараж, който навремето нарече председателя на Еврокомисията Жозе Барозу заблуден идиот. В проучване на общественото мнение, проведено през октомври от YouGov, партията на Фараж е получила 10% подкрепа от анкетираните, което я прави трета политическа сила в страната.
Гърция пък може да се похвали с цели две екзотични партии. Едната е Сириза, която е срещу пакета от спешни заеми на международните кредитори. Според последните две допитвания, чиито резултати бяха публикувани 20 октомври, тя печели грубо 22% подкрепа от участниците в анкетите, почти колкото Нова демокрация на премиера Андонис Самарас. Другата е антиемигрантската Златна зора, чието държавно финансиране бе спряно заради криминални прояви, а лидерът й Никос Михалолиакос и няколко други ръководни дейци са в затвора. Тя се радва на подкрепата на средно 7.3% от анкетираните и е твърдо на трето място преди социалистите от Пасок.
Изборите за Европарламента през май 2014-а ще са своеобразен референдум за посоката, която ще поеме ЕС.
Засега бунтовническите партии в Европа не са сплотен блок и варират от профашистки настроената Jobbik в Унгария до крайно лявата Сириза в Гърция. Онова, което ги сближава с американското Чаено парти, е политическият стил – реторика, която поддържа, че системата е загнила, че обществото върви към бедствие и затова всеки компромис е предателство. Дори в Щатите, които през вековете са изградили доверие към долара в целия свят, политическите машинации на чаените привърженици предизвикаха финансова паника, след като през октомври блокираха за две седмици работата на американската администрация. За Европейския съюз обаче, който все още се бори да възстанови доверието в еврото, евентуален подем на европейско Чаено парти би било катастрофа.
