Първото голямо откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 г. – гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете край Луксор (Египет). Тя е единствената, която не е била ограбвана.
Англичанинът работи в египетската археологическа служба като Главен инспектор на паметниците в Горен Египет, преди през 1907-а да се запознае с лорд Карнарвон, ентусиазиран аматьор археолог. Именно той финансира издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон, чието съществуване е открито от Картър. На 16 февруари следващата година Картър отваря погребалната камера и пръв вижда саркофага на Тутанкамон.
След като описва разнообразните находки, Картър се оттегля от археологията и става колекционер. Умира в Англия през 1939 г. на 65-годишна възраст. Смъртта на археолога на такава преклонна възраст се изтъква най-често от скептиците като доказателство, опровергаващо идеята за проклятието на фараоните ndash; чума, причинила смъртта на хората, осквернили гробницата на Тутанкамон. Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда.
Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон (както е известен на широката публика), познат и като Тутанхамун (този прочит е приет за правилен в египтологията – Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.
Умрял още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.
Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. През 2005 г. египетски учени изследват мумията на фараона Тутанкамон и публикуват резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигат до извод, който разтърсва научните среди mdash; младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се е считало дотогава. Напълно е изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар mdash; черепът няма следи от характерните поражения.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. проклятие на фараона. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона.
В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.
Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от негова сестра с неизвестно име. Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които с име (Анхесенамон) след възкачването си на престола се жени за Тутанкамон, така че съпругата му е била неговата полусестра.
Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
Долината на царете (на арабски: Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са разположени 62 гробници на фараоните от Новото царство mdash; от Осемнадесета до Двадесета династии. Името на долината на арабски означава Вратите на Царете и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
