В съдебно производство по изпълнение на присъда, съдът няма правомощия да преценява дали е нарушено правото на справедлив процес в чужда държава, следва от решение на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Павлина Панова и членове Биляна Чочева и Теодора Стамболова-докладчик по делото.
Става дума за Тодор Анчев, осъден в Испания на 10 години затвор за внос на фалшива валута и кредитни карти. Българинът е арестуван през есента на 2002 г. заедно с още няколко българи и сърбин, стои повече от две години в ареста и е осъден на първа инстанция. От материалите по делото не става много ясно кои доказателства за участието на Анчев съдът приема, за да го осъди. Казва се само, че има записи на разговори между членове на групата с някой си Тошко от България, в които се уточнява как да се вкарат картите и валутата в Испания. По време на съдебното следствие обаче, съдът отказва да приеме като доказателства записите, защото не може да се установи дали гласът е на Анчев. Единственото друго посочено в делото доказателство срещу него са билетите за пътуване и това, че е задържан в квартирата на други участници. Казусът обаче не се изяснява допълнително на следващите инстанции, защото след като излиза от ареста под гаранция, Тодор Анчев се връща легално в България. Въпреки че уведомява полицията за адреса си, той не получава призовки за развитието на делото на следващите инстанции, където е представляван от служебен адвокат, а присъдата влиза в сила. Това той научава през пролетта на 2011 г., когато отива да си поднови документите и разбира, че за него има издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е задържан.
По думите му, негов адвокат тогава го подвел, че в производството по ЕЗА може само да каже къде предпочита да изтърпи присъдата си и той казал, че иска да остане в България. Така съдът отказва да изпълни ЕЗА и приел за изпълнение присъдата. Следва производството по изпълнение на присъдата, в което вече нови защитници на Анчев искат от съда да прецени доколко той е получил справедлив процес.
Според защитниците му, след като в нито един момент в производството пред български съд не е обсъждан въпросът за справедливостта на испанското производство и присъдата, то българският съд е длъжен да го направи, дори и в процедурата по изпълнение на присъдата. Окръжният съд е привел за изпълнение присъдата, но определението е обжалвано с обстойни възражения. Апелативният съд във Велико Търново се съобразява с Рамково решение 2009/299 на Съвета на ЕС, в което са описани изключения за директното признаване и изпълнение на присъди от държавите членки. В това решение се казва, че в определени случаи, изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението.
Такъв се явява случаят на Анчев, защото той по никакъв начин не е бил уведомяван за хода на делото в Испания. В крайна сметка, на 7 май т.г. Апелативният съд отменя определението на Окръжния съд във Велико Търново и не приема присъдата за изпълнение. Съдът приема, че правото на справедлив процес и конкретно правото на Анчев да присъства лично на делото е нарушено. В края на юли обаче, главният прокурор поиска от ВКС да възобнови делото. В мотивите си Сотир Цацаров се позовава на чл.459, ал.1 от НПК, според който присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена.
Според главния прокурор Апелативният съд е излязъл извън компетентността си в производството по изпълнение на присъдата, по което се обсъждат само режим на изтърпяване, тип на затвора, срок на наказанието и пр. В решението си Апелативният съд не приема изпълнение на наказание, но в отмененото определение на Окръжния съд няма произнасяне по този въпрос, защото той е решен с влязло в сила решение.
ВКС се съгласява с аргументите на Цацаров за смесените процедури и затова дори не обсъжда възраженията на защитата. Според върховните съдии, след като Анчев се е съгласил да изтърпи наказание в България и е отказал изпълнение на ЕЗА, на практика, той сам е възпрепятствал възможността да бъдат разглеждани възражения за пороци, с оглед негово неучастие в провежданото срещу му наказателно производство, приключило с постановена осъдителна присъда. Такава би била налице в осъдилата го държава, по съответния предвиден в същата процесуален ред, след реално изпълнение на процедура по екстрадиция, се казва в решението, с което делото се възобновява и се връща за разглеждане на друг състав на Апелативния съд.
От тези аргументи на ВКС може да се направи извод дори, че българският съд не само в производството по изпълнение на присъдата, а изобщо не може да обсъжда дали е спазено правото на справедлив процес, когато той е воден в друга държава.
nbsp;













