Водещата финансова новина от България без съмнение продължава да е пласираната в самия край на миналия месец крупна за нашенските капиталови мащаби облигационна емисия на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Като се имат предвид множеството неясноти около дейността на енергийния мастодонт, както и напрегнатата политическата ситуация в страната, интересът към тези книжа се оказа учудващо висок. Инвестиционните банки, ангажирани с пласмента, бяха Raiffeisen Bank International AG и Citigroup.
Търсенето на книжата от дебютната емисия е надхвърлило над четири пъти предлагането, а институционалните инвеститори, проявили интерес към придобиване на този вид облигации, се оказаха стотици на брой от най-различни националности. Пласираните облигации са с общ номинал 500 млн. евро, или два пъти над предварително заявеното количество от 250 млн. евро, а постигнатата от емитентадоходност бе 4.287 процента. За сравнение – Министерството на финансите пласира петгодишни левови бенчмаркови държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 50 млн. лв. на 21 октомври тази година и постигнатата доходност за продаденото от държавата количество е 2.03 процента. Важно е да се отбележи, че цената намалява с около 0.35 на сто спрямо предишните два аукциона за същите книжа.
В този ред на мисли можем да заключим, че Българският енергиен холдинг не можа да се възползва в пълна степен от благоприятните текущи международни условия за финансиране. Причина за това са най-вече специфичните проблеми на сектора, в който оперира дружеството, както и рисковете пред компаниите от групата. По-малко, но все пак съществено бе и влиянието на политическата несигурност в страната.
Първоначалната причина за сегашния заем бе друг кредит – от 195 млн. евро, който Националната електрическа компания (НЕК) тегли от БНП Париба (BNP Paribas) през април 2008 г. за финансиране на дейности по проекта за втора атомна електроцентрала АЕЦ Белене. Падежът на кредита от френската банка беше през май тази година и задълженията бяха покрити от мостов банков заем, който сега ще бъде рефинансиран с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дивидента, който дължи на държавата и който възлиза на над 200 млн. лева. Останалите средства енергийният холдинг вероятно планира да насочи към т.нар. стратегически инвестиционни проекти, каквито според дружеството са изграждането на газови преносни връзки с Румъния, с Турция, Сърбия и Гърция. Ще има нужда от инвестиции за удължаването на живота на двата работещи (още) пети и шести ядрени реактора на АЕЦ Козлодуй, както и за изграждането на седми ядрен реактор на същата площадка.
От друга страна, малко по-късно стана ясно, че БЕХ е договорил заем от руския енергиен гигант Газпром (Gazprom) в размер на 620 млн. евро при лихва от 4.25% (странно близка цена до тази, постигната при емитирането на облигациите). С тези пари компанията смята да финансира своя дял от участието си в изграждането на газопровода Южен поток. Следователно холдингът няма да се сблъска с необходимостта да заделя средства за целта от облигационната емисия. От друга страна, като дамоклев мечнад съдбата на НЕК, следователно и на БЕХ, е надвиснал неясният изход от арбитражното дело през 2014 г. с Атомстройекспорт за АЕЦ Белене. Евентуално то може да струва на групата 1 млрд. евро. Но е малко вероятно този риск да не е бил калкулиран от инвеститорите в цената на заема.
Кирил Иванов
инвестиционен консултант
