Гласът на лекарското съсловие по традиция заглъхва далеч преди да е стигнал до върховете на здравната система. Но кризата с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, довел до частичното разплащане с болниците, е напът да обедини белите престилки и да ги превърне във силен фактор. Стига д-р Цветан Райчинов и колегите му от Българския лекарски съюз да изиграят умело картите си. В това отношение срещата на Райчинов с премиера Пламен Орешарски е ясен знак, че правителството е готово на компромиси, стига те да са в разумни финансови и законови граници. На този етап индикациите са, че кабинетът едва ли ще вземе непопулярното решение още догодина да увеличи здравната вноска с 1% или да разреши доплащането за здравни услуги от страна на пациентите. Но някои от гласуваните на последния лекарски събор предложения за законодателни промени вероятно ще минат метър, тъй като в тях има здрава логика или пък защото в суматохата ще срещнат слаба съпротива.
Гилдията ще обърне палачинката в сектора дори и ако успее да си извоюва по-комфортен статут и що-годе адекватно заплащане на услугите. Съвсем логично е желанието на общопрактикуващите лекари да се освободят от оковите на 24-часовото разположение за пациентите си, тъй като здравеопазването не е роботика. Спешната помощ по закон е финансирана от ресорното министерство и ако нощните пациенти се насочат към неотложните центрове в болниците, в бюджета на здравната каса ще остане някой и друг милион отгоре. Освен всичко останало медиците понасят санкции от обществения фонд заради неявилите се на годишна профилактика пациенти, което е парадоксално, след като касата им плаща само за реално извършени прегледи.
Безболезнено може да бъде решен и въпросът с потребителските такси за преглед. Увеличението им хем ще доведе до повече приходи за джипитата и болниците, хем ще изиграе ролята на регулатор за вечно болните, а и бюджетът няма да загуби нищо. От 2012-а потребителската такса за посещение на личен лекар или специалист бе развързана от минималната работна заплата и замръзна на 2.90 лв., докато за един ден болничен престой пациентите плащат 5.40 лева. Ако заплатата се върне като индикатор, тарифите след 1 януари 2014-а ще се вдигнат съответно на 3.40 лв. и 6.80 лева. Кабинетът вече направи реверанс към пенсионерите, като свали таксата им до левче (останалите 1.90 лв. ще се поемат от здравното ведомство), така че съвсем няма да изглежда престъпно, ако направи стъпка и в другата посока с увеличение на ставките за останалите здравноосигурени. Това с пълна сила важи за лечебниците, за които петте лева престой за ден са чиста загуба, тъй като дори не покриват храната.
Далеч по-трудно за медиците е да се освободят от омразната и често заобикаляна клауза в Закона за здравното осигуряване, според която изпълнител по клинична пътека може да бъде само специалист, работещ на основен трудов договор в конкретна болница. Неотдавна здравният министър Таня Андреева заяви, че е против допълнителните трудови договори, тъй като заради тях е избуяла порочната практика една диплома да обикаля през пет-шест болници. Така че едва ли ще бъде погледнато с добро око на желанието лекарите от първичната и спешната помощ да имат право на два договора с касата, пък било и с уточнението, че не могат да пращат пациенти сами на себе си.
Трудно на този етап държавата ще приеме и да осигурява здравно чрез бюджета си децата с пълни вноски, изчислени на законовата база от 420 лева. Правителството на ГЕРБ въведе като практика да плаща половината сума за малчуганите и останалите защитени категории. При осигуряването на пенсионерите се взема предвид размерът на пенсиите им, но според лекарите Министерството на финансите досега е внасяло един трансфер от около 80 млн. лв. годишно, без да е ясно за колко пенсионери и деца е предназначен той. Ако в случая се играе по правилата, ще са необходими минимум още 40 млн. лева.
В преговорите за новия Национален рамков договор и ръководството на здравната каса може да осъществи редица от лекарските изисквания, без да навреди на и без това плачевното си финансово състояние. Разделянето на лекарствата за болниците и медицинските изделия като отделни здравноосигурителни плащания само ще допринесе за прозрачност в системата. Същият ефект, вероятно съпроводен с икономии, ще има и ако се въведе централизирана процедура за рамково договаряне на цени и отстъпки за онколекарствата, където преразходът на здравната каса до края на годината се очаква да достигне 30 млн. лева. Разбира се, лекарите искат актуализирани (поне с размера на инфлацията) цени и обеми на медицинските дейности, но трудно ще ги получат, защото необходимата за това сума може да удари стоте милиона.
