До края на ноември Дойче Банк ще приключи с преговорите по организацията на кредита за България в размер на 360 млн. евро. В петък – 8 ноември, Народното събрание ратифицира договора, който българското правителство подписа с германската банка, която ще бъде кредитор и агент по плащанията по въпросния заем. Тази правна формулировка обърка дори някои от престижните международни информационни агенции, които побързаха да пуснат новината, че Дойче Банк е кредитирала българското правителство. Всъщност става дума за нещо по-различно. Дойче Банк поема ангажимента да организира консорциум от чуждестранни финансови институции, които да отпуснат споменатия заем на България. В тази своя задача тя ще бъде подпомагана от австрийската Райфайзен Интернешънъл Банк.
Дойче Банк ще представяла интересите на кредиторите пред българската държава и през нея ще минават всички плащания за погасяване на лихвите и главниците по дълга. Той ще бъде разпределен в три части – седем-, десет- и петнадесетгодишен кредит. Конкретните обеми на всеки един от трите заема, както и лихвите по тях ще бъдат определени на базата на направените заявки от финансовите институции, желаещи да участват във финансирането. Според ратифицирания от Народното събрание договор лихвите по тези кредити ще бъдат фиксирани и не могат да надхвърлят 10% годишно.
По информация на БАНКЕРЪ ангажираните със сделката служители на Дойче Банк и на Райфайзен Интернешънъл Банк вече са започнали да събират оферти от различни европейски финансови институции, желаещи да участват в кредитния консорциум. Според някои експерти към кредитите за десет и петнадесет години интерес проявяват най-вече пенсионни фондове и застрахователни компании, и то не само от Германия и Австрия. Разговори се водят с осигурителни и застрахователни институции от Холандия, Швеция и Дания. Това са компании, които искат да вложат дългосрочно средствата си във финансови инструменти със сравнително висока доходност при относително нисък риск. При положение че държавните десет- и петнадесетгодишни ценни книжа на техните държави им носят доход от 1.7-2.2% годишно, не е чудно, че проявят интерес да участват в кредит, организиран от Дойче Банк , по който лихвата ще се движи около 4-5% годишно.
Финансисти твърдят, че именно за привличането на този вид институционални инвеститори в договора с Дойче Банк е вкарана клаузата, която забранява на кредитополучателя – българската държава, да погасява предсрочно задълженията си. Пенсионните фондове и застрахователните компании търсят инвестиции в дългосрочни финансови инструменти с идеята да ги държат в портфейлите си до падеж. Те влагат пари в тях не за да спекулират с покупко-продажбата им на международните финансови пазари, а за да получат цялата договорена по тях доходност. Именно, за да не стават подобни недоразумения, в договора за заем е вкарана клауза, забраняваща предсрочното му връщане
Очакванията са към седемгодишния заем да се ориентират по-голям брой банки, които по правило търсят не само доходност, но и по-бърза ликвидност за парите си. Анализатори твърдят, че по него лихвата ще бъде около 3-3.2% годишно.
С парите, които българското правителство ще получи от взетия кредит, ще бъде увеличен фискалният резерв. Това става ясно от прессъобщението на Министерството на финансите, в което се казва: Средствата от заемите ще дадат възможност да бъдат възстановени изчерпаните още в началото на годината буфери в бюджета и ще бъдат използвани за увеличаване на фискалния резерв и съответно за минимизиране на евентуални ликвидни рискове в началото на следващата година.
Поемането на нов дълг в размер до 360 млн. евро няма да окаже влияние върху регламентираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ниво на максималния размер на държавния дълг от 14.6 млрд. лв. към края на годината.
