Всеки пореден парламент неминуемо ремонтира, кастри и прекроява Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. А той, клетият, става все по-куц и по-куц. Още в началото на сегашното управление депутатите обявиха с хъс намерението си да променят норматива. Устремът им обаче секна още през лятото. Въпреки проведените консултации с хората, които работят по плажовете, и с общинските власти в черноморските общини и въпреки че привидно приеха техните предложения, така и до усъвършенстване на текстовете и до влизането им в пленарната зала не се стигна.
Преди дни в Народното събрание бе внесено поредното предложение за промени.
Оказва се, че въпреки залегналите като основни принципи на норматива още в алинея първа на сегашния закон (приет през 2007-а и в сила от януари 2008-а), които са защитата на местните интереси чрез правото на общините от Черноморското крайбрежие да определят и да провеждат собствена политика на развитие и устройство на общата територия, това не се случва. Защото
последващи разпоредби в него на практика го обезсмислят
Със сега внесените предложения се предлага да бъдат редуцирани част от въведените ограничителни мерки, които се отнасят до извършването на строителни работи в курортните територии на населените места, в курортите, в курортните комплекси и във ваканционните селища по Черноморското крайбрежие (от 15 май до 1 октомври) и на практика ги превръщат в абсолютна забрана. Мотивите на вносителите са, че общините от Черноморското крайбрежие са лишени от каквато и да било възможност да определят и да провеждат собствена политика в областта на туризма, отчитайки спецификата на отделните населени места и курортни територии, и да защитават местните интереси. Направени са изключения единствено за случаите на неотложни аварийно-ремонтни работи, а с допълнението на закона от март тази година – и за геозащитни мерки и дейности. Вносителите смятат, че летният сезон е с различна продължителност, а фиксираният забранителен период далеч надхвърля времетраенето на туристическия сезон в голяма част от територията на Черноморското крайбрежие. В по-малките населени места обикновено активният сезон започва в края на месец юни и завършва в края на месец август. Освен това и не цялата територия на Черноморското крайбрежие е курортна зона. В по-големите населени места немалка част от жилищните комплекси, дори и да са близо до морето, едва ли биха могли да се определят като туристически. Да не говорим, че все още в много от черноморските общини не са приети общи устройствени планове и не е категорично определено кои територии от населените места са курортни. Така, макар че тази забрана беше въведена, за да бъдат спрени багерите по време на активния туристически сезон, на практика се оказва сериозна пречка за дейности, които нямат нищо общо с туризма.
До този момент
законодателят е пропуснал
да отчете промените в обществено-икономическите условия, настъпили след първоначалното й въвеждане (през 2007-а). Като например, че като страна членка на Европейския съюз страната ни има възможност да ползва средства от общността в рамките на кохезионната политика. А общините са основен бенефициент по оперативните програми в областта на околната среда, социалната, образователната и културната инфраструктура. Още повече че отговорност на общините е поддръжката на транспортната, социалната и информационната инфраструктура по места, която включва именно изграждането и ремонтирането на обекти, които са част от капиталовата им програма или резултат от спечелени европроекти, които пък от своя страна са с точно фиксирани срокове за изпълнение. С европейски средства се финансира рехабилитацията на отсечки от пътната мрежа, както и сгради от социалната, здравната, образователната и културната инфраструктури. А на практика тази абсолютна забрана поставя много пречки за тяхната реализация.
От особена значимост за опазване на чистотата на Черно море, както и за подобряване на икономическата среда, условията на живот на гражданите и създаване възможности за развитие на туризма са реализираните от общините проекти за разширение и рехабилитация на ВиК мрежите, изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и осигуряване на дълбоководно заустване на пречистените води в населените места по Черноморското крайбрежие. За тези комплексни и сложни проекти е необходимо да се гарантира навременно изпълнение предвид необходимостта да бъдат изпълнени изискванията на екологичното законодателство и да бъдат спазени сроковете за оползотворяване на европейските средства в рамките на сроковете по регламента. Сключените договори по тези проекти са с указани срокове за извършване на строително-монтажни работи и една от основните предпоставки за тяхното неспазване е въпросната разпоредба, която на практика ограничава възможността за строителство и го свежда в периода от месец март до 15 май и от 1 октомври до края на годината, т.е. пет месеца и половина през цялата година, изключвайки зимните месеци, които невинаги са благоприятни за строителство. Ето защо съществуващото ограничение съставлява реален риск за навременното и успешно изпълнение на общинските проекти, се казва в мотивите на вносителите.
Те правят
аналог с други обявени за курорти селища
които не са обект на тази забрана, където извършването на строителни и монтажни работи не е забранено със специален закон, макар че в част от тях има дори целогодишен туристически поток.
Вносителите смятат, че Законът за местното самоуправление и местната администрация определя местното самоуправление като право и реална възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение. В компетентността на общините е и определянето на териториите за рекреационни дейности, обособени като устройствени зони в границите на населените места и селищните образувания или извън тях чрез приемане на общи и подробни устройствени планове.
Именно на база всички тези разсъждения исканите сега промени трябва да дадат възможност на органите на местното самоуправление на черноморските общини сами да определят ежегодно периода на забраната, както и териториите, по отношение на които тя се разпростира. Предложението е тази забрана да бъде определяна всяка година (до 1 март), съобразявайки обстоятелството, че обичайно до края на февруари общините приемат бюджетите си за текущата година, включително и капиталовите си програми. С други думи, те вече ще бъдат наясно кои обекти ще се изпълняват през годината, по кои оперативни програми ще се работи и в кои територии ще се налагат строителни дейности. Освен това общинските съвети са тези, които най-вярно могат да отчетат интересите на местната общност и особеностите на населените места и да приемат най-целесъобразното решение в изпълнение на целите на закона.
