Васил Тончев е роден в София. Завършил е философия с профил социология в СУ Климент Охридски. Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това научен секретар в Националния център за изследване на общественото мнение. После създава собствена агенция Сова-5, която след това придобива и търговската марка Харис. Семеен е, има три деца.
nbsp;
Г-н Тончев, наскоро мандатоносителят Сергей Станишев обяви, че с Бойко Борисов са на едно мнение по отношение на важни национални въпроси – за бежанците от Сирия и спазването на предприсъединителния договор с Европейския съюз за продажба на земя на чужденци. Очаквате ли сближаване на позиции и по други въпроси?
– В случая казаното е достатъчно ясно – няма проблем със съгласието по ключови области в политиката. Но това не значи, че ГЕРБ и БСП ще тръгнат да правят широка коалиция, каквато беше лансирана. Това би било възможно да се случи при една много сериозна промяна в БСП. Знаем, че там има кръгове, които вече не са в ръководството, но на този етап нямат особени шансове да се наложат. Може би това са хората около президента Георги Първанов (2002 – 2012 г.). Но той има бъдеще само ако сегашното ръководство на Позитано 20 катастрофира на някои от следващите избори. Тогава Първанов би могъл да направи широка коалиция с ГЕРБ. Това обаче е само хипотеза.
Коя би била по-печелившата формула – БСП начело със Станишев или с Първанов?
– Не гледам на нещата така. В момента Станишев стои стабилно начело на партията и е очертал една линия, която ще бъде следвана най-малко до следващите парламентарни избори.
Кога ще са те?
– След около една година – октомври месец, може би.
Смятате, че правителството ще издържи дотогава под натиска на протести и нестабилен парламентарен кворум, като лакмус за следващия вот за Народно събрание ще бъде този за Европейския парламент?
– Съвсем определено – да. Това ще бъде сериозен тест за политическата система, който ще хвърли много светлина около различните мнения каква е ситуацията, променя ли се статуквото, има ли нови политически субекти и т. н. Върху тази база вече аз мисля, че през следващата есен ще има избори. Най-малкото, защото и управляващите ще имат интерес от това. А и не биха могли да живеят в такова напрежение, за да има пълен мандат на това правителство и на парламента. Очевидно е и друго – управляващите трябва да направят бюджета за 2014-а, да влязат в своя програма през следващата година. Тогава те ще получат оценката от обществото за това дали политиката им е по-адекватна за подобрение на ситуацията в страната, или не.
Не ви ли се струва обаче, че те бавят нещата във времето? Разбрахме например, че ще има нова временна парламентарна комисия за Изборния кодекс, тъй като е изтекъл мандатът на тази на Мая Манолова…
– Всичко е възможно. А и общественият натиск върху този конкретен проблем намаля, тъй като видяхме, че протестите еволюират. Конкретни неща не се искат освен Оставка или Кажете кой. И двете водят до подмяна, а не до промяна.
И в един момент Волен Сидеров ще реши кога да падне правителството. Така ли излиза?
– Не зависи единствено от него. Разбира се, той е един от факторите, който може да развали това мнозинство. Но то може да се разтури както от БСП, така и от ДПС. На този етап съществува консолидация единствено като анти-ГЕРБ мнозинство. Докато ГЕРБ е достатъчно силна партия и поддържа сериозна електорална подкрепа, тази т. нар. коалиция на мнозинството ще се крепи.
Тези дни стана ясно, че Анастасия Мозер и нейният БЗНС се готвят за съюз с ГЕРБ. От друга страна, има други нови формации. Как виждате бъдещето на десните?
– Г-жа Мозер е в правото си да постъпи, както реши, но практически нейната партия няма подкрепата на гражданите. Така че това по-скоро е някакъв символичен ход. Има обаче проекти, които приковават общественото внимание и пораждат надежди за развитие. Единият, безспорно, е Реформаторския блок, който тръгва на базата на традиционната десница и е с дългосрочна перспектива. Стига да намери верния път и да се разграничи от всички партии на статуквото, най-вече от ГЕРБ. Тъй като те са скачени съдове. Реформаторският блок престана да нараства електорално, защото ГЕРБ спря да се топи. А то стана поради факта, че между тях се разрази някаква колаборация. И хората не виждат промяната, силата в новия субект.
Друг субект, на който хората трябва да обърнат внимание, е: България без цензура на Николай Бареков. Там е застъпена основно социалната тематика, но активистите не са с леви убеждения. Това са хора, които са били предимно привърженици на СДС, през 2009 г. са гласували за ГЕРБ, а сега са разделени между ГЕРБ и БСП. Изследванията показват, че при избори днес той ще мине четирипроцентовата бариера. Реформаторският блок – също.
Твърди се, че формацията България може на Саша Безуханова е алтернатива на сегашните десни, като зад нея е президентът Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, Кристалина Георгиева. Вашият коментар?
– Да не забравяме, че Плевнелиев беше издигнат на тази си позиция от ГЕРБ. И аз мисля, че тяхната връзка е там – да се спечели отново доверието на хората. Под шапката на Борисов, който е безспорно харизматичният лидер. В елита на партията обаче трябва да се извърши промяна и това е целта – да се махнат хора като Цветан Цветанов. Определено смятам, че с него ГЕРБ няма бъдеще напред.
Има версия за скандала с Христо Бисеров, според която досъдебното производство срещу него за данъчни престъпления и пране на пари е, за да се забрави пускането на Гълъбин Боевски от затвора в Бразилия. Тиражира се информация, според която част от парите от наркотрафика са отивали в черни каси на ГЕРБ. Вашето мнение?
– Изобщо не виждам скандал около Боевски. Той е бил муле, трябвало е да предаде наркотик на някаква си мрежа. Хванали са го, осъдили са го, пуснали са го. Това е. Докато скандалът с Бисеров е интересен с друго – спомняте си записа с разговора в Бояна, на който се обсъждаха ходатайства на прокурори с бившия премиер. Тогава нещата се решаваха така: този ще натопи мен, другият ще ме оправдае. Докато сега имаме ясен знак, че нещата не се решават в задкулисието, в което бяхме, и сме напреднали стъпка напред. Смятам, че по този казус ще се понесе отговорност. Първо, тя е политическа – Бисеров излезе от всички политически постове и така ще носи и съдебна такава. От друга страна, той може да се окаже невинен. Във всички случаи обаче това ще се реши от съдебната система, а не в хола на министър-председателя, нали?
Да разбирам ли, че оценявате високо новото ръководство на прокуратурата?
– Далеч съм от това, но казвам, че ситуацията е променена. По този повод смятам, че ще има още оставки по лични мотиви. За прокурора Бойко Найденов знаем доста неща и той си тръгна. Това е наченка, но е и признак, че ситуацията се променя към по-добро.
А в ДПС има ли проблем, след като Бисеров се оттегли?
– Ако тръгнем да търсим от политиците връзките им най-вече с енергетиката и фотоволтаичните системи, ще видим, че половината са набъркани в такива схеми. Въпросът е доколко те са законни или не, доколко тези хора се възползват от политическите си позиции. Що се отнася до ДПС, там не очаквам сътресения.
Елитът се провали. Това се чува от много места – от протестиращи, редови граждани, бъдещи кандидати за слава. Кои са най-големите провали на политиците в новата ни история?
– Провалът беше заложен много отдавна. Не успяхме да се справим с предзвикателствата, които излязоха пред България. Два факта са най-важни, основополагащи. Това, което се случи през 1991 г. със земята. Тогава над 40% от българското население беше селско и ние направихме реформа, с която го оставихме без земя. Върнахме я в реални граници на хора, които живеят далеч, и никога няма да се върнат да обработват тази земя. Тогава обрекохме половин България на мизерия. Тези хора, естествено, напуснаха селата и тръгнаха да търсят препитание. А една нация – която няма село и не си произвежда храната, няма и деца – е без бъдеще. Това беше едната стратегическа грешка, заложена от правителството на Филип Димитров и от президента Желю Желев. Те настояваха и отстояха тази реформа.
Другата, също фатална грешка, беше направена година по-рано от Андрей Луканов и неговото правителство – мораториумът върху плащането на външния ни дълг. Тоест той обяви официален фалит на държавата. С цел да не допусне тук чуждестранни инвеститори, да може да се прехвърли собствеността върху наш елит и той вече да влезе във взаимодействие с европейските пазари и т.н. Абсолютна глупост, довела и до фалит на българската икономика. И то тогава, когато имаше интерес към Източна Европа – наливаха се капитали, големите работещи фирми създаваха свои филиали, Шкода стана Фолксваген и т. н. А ние излязохме от този процес. Този абсурд е втората фатална грешка. Първата разби селското стопанство и нацията. Втората пък разби икономиката ни. И от страни, с които бяхме съизмерими като Словения, Словакия, с които можехме да вървим в крак, изведнъж се оказа, че изостанахме от тях с цяла епоха. За съжаление и следващото поколение в управлението не успя да коригира тези неща. И всичко това доведе до състоянието, в което сме в момента.
Защо? Да не намеквате за предварително разписан сценарий?
– Не, не. Просто не се справяме, не познаваме света, в който живеем. И най-важното, не сме отбор. Разделението на нацията е фатално.
Да се върнем към темата с бежанците…
– …Ние нямаме никакви буфери, за да поемем тези хора. Да, Европа ни отпуска 90 млн. евро. Но още милиони да получим, не можем да се оправим. В момента около 40% от населението на България са бежанци в собствената си страна. Защото такъв процент от хората живеят извън пазара на труда. Ние не можем да оправим нашето си население, да създадем икономика, която да го интегрира, и изведнъж идват други хора. Да, те са в тежка ситуация и неминуемо трябва да им се окаже помощ. Но ние като държава и нация в момента можем само социално да ги подпомагаме. Защото от 40% безработни половината са висшисти. За тях трябва да мислим на първо място.
Има и престъпления от бежанци. А това ражда ксенофобия, расизъм – неща, които са страшни. Трябва да даваме социални помощи, да искаме помощ от Европа, да се стремим да ги уредим битово по-добре тези хора и, разбира се, да си дадем ясна сметка какво можем и какво не.
