Какво още трябва да сполети държавата, за да чуем и думата на президента? Обществото ни е разединено, омразата е на почит. Отново сме в международния информационен обмен с окървавеното лице на млад човек, участник в протестите.
Човешка жертва ли трябва да даде протестът, контрапротестът или полицията, че да научим мнението на държавния ни глава – обединител на нацията? Някой ще каже: Че то няма държава. Всеки дърпа конците към себе си с едничката цел да изиграе противниковия лагер.
Това ли е държавата днес? Студенти срещу властта, опозиция и управляващи объркват хората в превода… А властта, горката, е почти в безпомощност, тъй като е инвитро зачената.
Високомерието на самообявили се за революционери учени и някои техни ученици провокира гражданския мир в България. Отделно от това се надига глас, проповядващ расизъм. Вярно, президент и премиер осъдиха явлението с декларация. Но нима това е достатъчно?
И защо уважаваният държавен глава запазва мълчание? Какво точно чака – не знаем. Знаем само, че на 20 ноември той най-сетне е повикал политиците на Дондуков 2 на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Темата: Актуалните рискове и заплахата за националната сигурност на България, на способността на държавата за противодействието им, както и някои предприети мерки за тяхното финансово осигуряване. Досещаме се – бежанската вълна и парите, които Европа ще ни даде, за да интегрираме лавиноопасния приток на бягащи от войната в родината си сирийци. Причините за това са различни и, дай Боже, политиците вкупом да отстоят националния интерес.
На фона на опасната за страната ни вълна от протести обаче уважаваният държавен глава Росен Плевнелиев е длъжен да вземе думата. Всички ще му я дадем. За да чуем:
1 . Ще инициира ли официална среща с недоволните студенти, на която да стане ясно в прав текст какво по-точно предлагат те като алтернатива, за да си отиде кабинетът на Орешарски? И какво им препоръчва президентът.
2. Освен че подкрепя демократичното развитие на младите хора у нас, ще се разграничи ли президентът от своите приятели, които всеки ден подклаждат агресията на протестиращите? Галя, съпругата на неговия приятел Иво Прокопиев например, грее запечатана на множество фотоси.
3. Ще има ли смелостта президентът да седне на масата с играчите, да поиска изпълнени в срок национални политики, следствие на които да бъде насрочена дата на избори за следващия 43-и български парламент?
4. Ще попита ли Плевнелиев преподаватели и студенти как точно беше допуснат в окупираната сграда на СУ Св. Климент Охридски бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю, който подкрепи действията на недоволните?
5. Ще благодари ли на полицията за действията й, или ще я упрекне в излишна демонстрация на сила?
6. Ще препотвърди ли позицията си от началото на едни други протести от лятото, с която свали доверието си към управляващите?
Или ще научаваме мнението му по важни за държавата ни въпроси единствено от чуждата преса? На 10 ноември тази година все пак разбрахме някои от приоритетите на държавния ни глава. Посланията на Плевнелиев, споделени пред френския седмичник Льо Нувел Обсерватьор, са следните:
– Изборите за Европейски парламент ще бъдат за или против Европа. Заглавието на публикацията е красноречиво: България няма да бъде троянски кон на Москва в Европа (има предвид енергийни проекти). Плевнелиев обяснява, че както във Франция, така и в България след пет години икономическа криза някои си играят с популизма, с национализма и със страховете на хората. И обобщава, че нещата понякога не могат да останат сиви, а са черни или бели, или сте в Европа, или против нея, или сте за една функционираща демокрация, или за една олигархична икономическа система. Фактите, уви, липсват.
– За протестите в България бащата на българската нация обяснява чак от Париж, че те показват събуждането и съпричастността на гражданското общество, което ясно е заявило искането си за работещи институции, за справедлива и независима съдебна система, за свободни медии и функционираща пазарна икономика, а не икономика от олигархичен тип.
Фактите отново липсват. Разбираме единствено, че президентът е оптимист, тъй като гражданското общество в България е поставило една много точна диагноза и тя ще ни позволи да излекуваме държавата. Коментарът тук е излишен.
– Черешката на тортата в интервюто се оказва позицията на президента, според която основните беди в България днес са свързани с неогласената докрай история на Държавна сигурност. Звучи малко семпло…
Така че вземете спешно думата от София, г-н президент! Говорете открито и честно. Направите ли го, ще ви цитират и Ройтерс, и френската преса, и американската, че и руската даже.
Оборете опонентите си, според които с поведението си все повече влизате в ролята на чужденец, стопанисващ Бялата къща. Не реагирайте на събитията постфактум. Както, впрочем, се случи на първата среща, организирана от институцията, която представлявате, по повод 10 ноември, 1989 година. На нея, на 11.11., не дойдоха възлови политици от прехода на България. Едва ли има наивник, който вярва, че Георги Първанов не се е отзовал на поканата, тъй като имал насрочени срещи някъде из страната. Желю Желев имал уважителни лични причини. Знаковото им отсъствие вероятно е повлияно и от човешкия фактор. Но не това е причината.
Ние, избирателите, очакваме да чуем какво точно мисли българинът Росен Плевнелиев. Имаме и други въпроси към него. Допусне ли ни до себе си, може и да преосмислим мненията си.
