Националната здравноосигурителна каса за пореден път се превърна в скъпоценен заложник на политиката, което май няма да разреши нито един от колосалните й проблеми. Гласуваният от депутатите на първо четене бюджет на институцията за 2014-а ще издържи само с помощ свишеили ако се вземат драконовски мерки за строг контрол над разходите на болниците. Колкото до помощта, на второ четене на законопроекта ще чакаме триумфално да се появят прословутите 1.4 млрд. лв., национализирани от ГЕРБ чрез бившия финансов министър Симеон Дянков. Само че от потока избълвани от страна на управляващите и опозицията реплики и дуплики по темата така и не стана ясно дали тези пари все още живеятвъв фискалния резерв, или са профукани с бюджета от 2011-а.
Изглежда, герберитеса претърпели удивителна метаморфоза в разбиранията си как трябва да се харчат средствата за здраве, след като последният техен здравен министър Десислава Атанасова каза, че между първо и второ четене партията им ще внесе предложение сумата да бъде върната в бюджета на здравната каса. Безочливо е да се правиш на ни чул, ни видял, ни разбрал, след като собственоръчно си гласувал за противоконституционния трансфер и си помогнал касата да остане на нула. Още повече че по официална справка от БНБ, цитирана от Мая Манолова, на 30 декември 2010-а банката служебно е занулила текущата сметка на здравноосигурителното ведомство, превеждайки наличната сума от 1 милиард 413 милиона 281 хиляди 561 лева и 58 стотинки по сметката на… централния бюджет. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС съвсем резонно отбеляза, че преместването на парите от здравни вноски от целеви в общ резерв е престъпление, за което се надява прокуратурата да привлече под отговорност Симеон Дянков. Само че едва ли тя ще се самосезира, след като не го е направила досега. Явно подобна инициатива трябва да дойде от високите етажи на властта.
Бюджетът на касата бе наречен справедлив и честенот мнозинството и бюджет на празните обещания от опозицията. Но истината е, че той не е нито едното, нито другото. За да е справедлив, разчетът следва да е балансирано разпределен между всички участници на здравния пазар, а това не е така. От друга страна, подготвилите го не обещават комфорт и лукс, а напротив – заявяват стягайте коланите, за да спасим системата от тотален срив.
Номинално здравната каса през 2014-а ще разполага със 113 млн. лв. в повече спрямо сегашната година, след като в разчетите й са заложени 2.82 млрд. лв. разходи. От тях 2.47 млрд.лв. са предвидени за здравноосигурителни плащания. Проблемът е, че всички набелязани повишения на разходите по пера, с изключение на парите за онкологията и хемодиализата, изглеждат твърде ляво ориентирании несъвсем уместни на база на чаканите дефицити в други области. Така например увеличени са средствата за лекарства по каса, за джипитата, за зъболекарите, а таксата за преглед на пенсионери при личен лекар бе намалена до 1 лев. Лошо няма, но никой не каза как точно ще се разреши ребусът с болниците. И сега парите за тях стигнаха до септември, а догодина те ще са с 200 млн. лв. по-малко. И то при положение че по думите на Самир Абумелих от ГЕРБ през 2014-а се очакват рекордните към 2 млн. хоспитализации. В този аспект съвсем не е сигурно и че заделените 104 млн. лв. резерв ще отидат за доплащане на болничната дейност от тази година.
Финансовата сметка някак може да излезе само при колосални промени в системата, които ще разплачат мнозина. Единият вариант е с новата здравна карта болниците, работещи с касата, да се редуцират значително или пък с административни мерки да бъдат завишени изискванията за работа по клинични пътеки и някои да отпаднат зад борда. Само че къде е гаранцията, че орязанатаздравна система ще може да поеме всички пациенти? Най-здравословно за управляващите ще е да бягат като дявол от тамян от загатнатите идеи да плащат на лечебниците според формата им на собственост, типа им или тяхното местоположение, тъй като ще нарушат поредица от закони и евродирективи.
Другият основен проблем, пряко влияещ върху бюджета на касата, е, че сегашният модел на здравеопазването създава и ще продължава да генерира дефицит, с който политиците все още не знаят как да се справят. Председателят на здравната парламентарна комисия д-р Нигяр Джафер посочи, че през 2007-а неосигурените са били 700000 души, а към средата на 2011-а е премината психологическата граница от 2 милиона българи. Според Емил Райнов от БСП ГЕРБ са демотивирали българите да си плащат здравните вноски и нямало сила, която сега да ги накара да се върнат в правия път. Но всъщност демотивацията идва от другаде. Тя е породена предимно от факта, че за да получиш качествена здравна услуга, задължително си плащаш на ръка, независимо дали се осигуряваш или не. Тогава защо да го правиш?
nbsp;
