Лихтенщайн реши да изчисти своята репутация като едно от най-потайните данъчни убежища в света, като се присъедини към глобалната борба с укриването на данъци. Правителството на княжеството съобщи на 14 ноември, че е готово да подпише редица споразумения за автоматичен обмен на информация, чрез които ще бъдат отворени пазените досега в дълбока тайна банкови сметки.
Всичко това е знак за засилващия се натиск над юрисдикциите като Лихтенщайн, които предлагат специални данъчни режими и биват определени като офшорки. Все повече държави с такъв статут признават, че се опитват да намерят начин за преодоляване на историческото си наследство и репутация, като разработят нови бизнес модели във финансовия сектор.
Този подход ще затвърди позицията на Лихтенщайн като отговорен финансов център и сигурен и доверен партньор, се посочва в изявлението на кабинета. Княжеството заявява още, че е готово да гарантира спазването на данъчното законодателство чрез ефективно сътрудничество и обмен на информация, според стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То възнамерява още през следващата седмица да подпише и конвенцията на организацията за административната взаимопомощ в областта на данъчното облагане.
Генералният секретар на ОИСР Ангел Гуриа приветства решението с думите, че Лихтенщайн е предприел една много значима стъпка към пълната прозрачност чрез одобряване на новия стандарт за автоматичен обмен на информация, присъединявайки се към развитите страни в тази област.
Споразуменията, които планира да подпише малкото алпийско княжество, се основават на това, което сключи с Великобритания през 2009-а под формата на частична амнистия, целяща да подтикне британските инвеститори да декларират своите тайни сметки. Досега Обединеното кралство е събрало около 600 млн. паунда от близо 3000 лица, които са използвали Механизма за разкриване на сметки в Лихтенщайн. Сделката между двете държави предложи сравнително ниски наказания на хората, притежаващи недекларирани офшорни активи, а банките обещаха да закрият сметките на тези, които не могат да докажат, че са платили данъчните задължения в родната си страна.
През 2008-а Лихтенщайн стана и катализатор на глобалната борба срещу банковата тайна, след като бивш служител на местната банка LGT продаде диск с данни за сметките на стотици клиенти на данъчните власти на Германия. Година по-късно финансовата институция се поддаде на международния натиск и се съгласи да се присъедини към международните стандарти за прозрачност. Оттогава насам тези стандарти станаха още по-строги, а през септември лидерите на 20-те водещи икономики (Г-20) обявиха плановете си за автоматичен обмен на данъчна информация помежду си до края на 2015-а, призовавайки всички други юрисдикции да се присъединят към тях възможно най-рано.
Реформите в Лихтенщайн може да извадят на светло имената и на някои български бизнесмени с тлъсти сметки. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, например зад лихтенщайнската фирма Пи Еф Ейч Си Лимитед (PFHC Ltd.), която има цели 17 дружества у нас, се крие част от наследството на Мултигруп на покойния Илия Павлов, а вдовицата му Дарина Калчева Георгиева-Павлова е сред упълномощените лица да действат от името на Пи Еф Ейч Си. От данните в ДАКСИ става ясно, че компанията участва в управлението на Гранд хотел България, Рила-Боровец, Бороспорт, Балкантурист елит и други знакови за МГ-империята дружества. Офшорката е регистрирана във Вадуц и се управлява от Йозеф Шрайбер и Франк Циндел, които са членове на управителния съвет. Акционерният капитал е 50 хил. швейцарски франка, разделен в две акции.
