Българската държава най-накрая се усети, че освен търговска има и лека авиация. Нещо повече, през седмицата дори приключи общественото обсъждане на една наредба с твърде описателното заглавие – За регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Ако тя бъде разписана от министъра на транспорта, главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще се освободи от изброените дейности, свързани с т.нар. полети с нетърговска цел. Или казано по-директно, ще се създаде паралелна структура, която изключително много ще облекчи работата на държавната администрация.
Сега малката авиация е три-четвърти от цялата авиация у нас, но част от нея е в сивия сектор. Държавата няма в регистъра си сведения за всички свръхлеки въздухоплавателни средства, защото, за да регистрираш един парапланер или мотоделтапланер, струва толкова, колкото да се регистрира един Боинг или Еърбъс. В допълнение собственикът трябва да плаща, за да си поддържа летателната годност и програмата за техническо обслужване. Това ще се промени с новата наредба и поради тази причина тя е много голяма стъпка напред, заяви за в.БАНКЕРЪ Цветан Доганов, председател на Сдружението Асоциация на свръхлеката авиация в България.
Историята с въпросната наредба е колкото любопитна, толкова и показателна за безхаберието на българския чиновник. Още в регламента на гражданската авиация на Европа от 2002 г. се казва, че безпилотната, леката и свръхлеката авиация не подлежат на задължителни регулации, което позволява част от дейностите да се дадат на друг регулаторен орган, различен от националния. Тогава обаче властта в нашата страна не реагира. През 2008-а излезе и регламент №216на Европейския парламент, задаващ общите правила в областта на гражданското въздухоплаване. В неговата точка пета е отбелязано, че: Не би било подходящо всички въздухоплавателни средства да са подчинени на общи правила…, като се имат предвид предимно тези, които са с обикновена конструкция, построени са от любители, малко на брой са или се експлоатират главно в местен мащаб.
В резолюцията на Европарламента, гласувана на 3 февруари 2009-а, пък се подчертава, че на авиационните асоциации и сдружения, занимаващи се със спортна авиация и авиация за отдих и свободно време, е необходимо да се дадат правомощия и право на контрол.
Отново поискахме промяна на Закона за гражданското въздухоплаване и чак в края на 2011-а бе променен чл.119 е, който дава възможност дейностите, свързани с леката авиация, да се изведат от държавната администрация. За да ускорим нещата, ние написахме наредба и я предложихме на Гражданска въздухоплавателна администрация. Тя трябваше да влезе в сила през август 2012-а, но повече от две години отлежаваше по чекмеждетата на различни чиновници в Министерството на транспорта. Едва сега се стигна до нейното обсъждане, обясни Цветан Доганов.
В бранша обаче се опасяват, че независимо от всичко документът може отново да не види бял свят. Моето лично предположение е, че Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение не желае да има свободно летене срещу никакви приходи. Оттам вероятно лобират да има определена такса за обслужване или леката авиация да се самообслужва. Военновъздушните сили също не горят от желание в небето на България да се разхвърчат всякакви самолетчета и планери, макар че това е масова практика на Запад, смята председателят на Българската асоциация на леката авиация Момчил Риладжиев.
Дори и тези страхове да не се оправдаят, многострадалната наредба я чакат нови страдания. Най-малкото ще се наложи неправителствените организации в нетърговската авиация да седнат на една маса и да се разберат на коя от тях държавата ще делегира правата на отговорник.
Ще са ни необходими поне петима човека и около 80 хил. лв. на година, които няма как да бъдат осигурени единствено от членски внос. Само за сравнение ще ви кажа, че в Гражданска въздухоплавателна администрация работят 95 човека, а ние ще поемем голяма част от тяхната работа. Не мислете, че го правим от някакви користни подбуди. Аз самият съм на 70 г. и скоро ще си отида. Но искам да направя нещо за любителската авиация, което да остане след мен, сподели Доганов.
При всички положения наредбата няма да реши всички трудности на нетърговските полети. Остава например проблемът с изискването те да се извършват задължително от лицензирани летища и площадки. За сравнение, във Великобритания има над 800 нелицензирани летища, от които могат да излитат въздухоплавателни средства с тегло до 2730 килограма.
