Еврото се понижи до 1.3441 щ. долара на 14 ноември след новината, че икономическото възстановяване на еврозоната се е забавило през третото тримесечие. Валутни анализатори очакват единната европейска валута да намери подкрепа на ниво 1.3358 щ. долара и да не успее да надскочи 1.3525 щ. долара.
По данни на европейската статистическа служба Евростат
БВП на еврозоната
се е повишил едва с 0.1% през третото тримесечие спрямо второто, когато общността излезе от рецесия. На годишна база стопанството се е свило с 0.4 процента.
Според икономисти близкият до стагнация резултат показва нестабилността на подема на еврорегиона и растящата опасност от настъпление на разрушителна дефлация.
Слаби са резултатите и на водещите стопанства от блока. БВП на Германия се е повишил с 0.3% през третото тримесечие в сравнение с второто, когато отчете 0.7% ръст. Икономиките на Франция и на Италия пък са се свили с по 0.1% всяка в периода юли-септември.
Добрата новина за Германия е, че слабият растеж през третото тримесечие се е дължал основно на вътрешното потребление. Слаб ръст има и на инвестициите в машини и съоръжения, на строителния бранш, на частното и на публичното потребление. Докато износът, според статистиците, не е бил толкова динамичен, колкото през второто тримесечие. Това определено успокоява страстите във връзка с разследването на Брюксел, започнало на 13 ноември, което трябва да установи дали големите излишъци по текущата сметка на страната не вредят на другите държави от еврозоната и на общността като цяло.
Неочакваният спад на Франция
показва проблемите, с които трябва да се пребори президентът Франсоа Оланд, за да съживи икономиката и да спре ръста на безработицата. Убийствената данъчна тежест в страната, която е еквивалентна на 46% от БВП, притиска местните компании да свиват разходите или в най-добрия случай – да не ги увеличават. Инвестициите на фирмите извън финансовия сектор са намалели с 0.6% през третото тримесечие, а потреблението се е повишило с 0.2%, съобщи френската статистическа служба. Износът е спаднал рязко с 1.5%, след като отбеляза скок от 1.9% през второто тримесечие.
Друг признак за нестабилността на френското стопанство е понижението на инфлацията през октомври до 0.6% на годишна база – най-ниското равнище от ноември 2009-а досега.
Английската лира поскъпна
след като Националната статистическа служба обяви, че безработицата в страната се е понижила до 7.6% през третото тримесечие. Това увеличава вероятността тя да спадне по-бързо до 7% – нивото, което очаква Бенк ъф Инглънд, за да започне да качва базовата лихва над сегашните рекордно ниски 0.5 процента. Според Бенк ъф Инглънд това може да се случи през третото тримесечие на 2015-а – доста по-оптимистично очакване от предишната прогноза, която бе за второто тримесечие на 2016-а.
Директорът по пазарната политика на Бенк ъф Инглънд Пол Фишер пък коментира за медии на 14 ноември, че британският паунд е необосновано силен съобразно търговския дефицит на страната, което поставя в неизгодно положение износителите. Недостигът е набъбнал до 9.72 млрд. паунда през третото тримесечие, а износът е спаднал с 3.5 процента. За BBC Radio Five Фишер каза, че ако се достигне годишна инфлация от 2% и икономически растеж – примерно от 2.5%, могат да се очакват лихви в диапазона между 4% и 5%, което би било по-нормално.
Ирландия приключва спасителната програма
без предпазна кредитна линия от международните кредитори, обяви на 14 ноември премиерът Енда Кени.
Дъблин получи пакет от заеми в размер на 67.5 млрд. евро през ноември 2010-а и ще излезе от програмата на 15 декември, с което ще стане първата държава, съумяла да се справи с финансовите си проблеми след избухването на кризата в еврозоната през 2009-а.
Ирландският финансов министър Майкъл Нуунан твърди, че страната не се нуждае от кредитна линия, защото е натрупала кешов резерв от около 20 млрд. евро, а всеки заем идва с такси и с изисквания.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1935 млн. евро (3785 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.22% дял от купената и продадена валута.
