Статистиката може и да е точна наука, но ако я пипнеш с фотошоп – става и красива. Като онези снимки от модните списания, чиято компютърна обработка те кара да се чудиш човек ли гледаш или пластмасова кукла. Няма бръчки, сенки, косми и торбички под очите. Усещаш, че те будалкат, но… пък е красиво.
Съдебната ни власт също сее красота. Особено в последните години, когато беше въведен стандарт за осъдителните присъди. Докараха ги до 97% и не допускат загрозяване надолу. Съдебната статистика няма нищо общо с полицейската, която навремето (само навремето ли?!) беше еталон за стъкмикстика. И никога не е имала. Разликата е, че МВР вече диша прахта на съда и прокуратурата откъм успеваемост.
Да погледнем какво сметна тази седмица Националният статистически институт. Изглежда, там ползват друга математика. На пръв поглед красотата изглежда реална. Оправдателните присъди са дори под 3 процента. Вероятно толкова са и престъпленията, за които изобщо се стига до дело в съда. Който хванат, хванат – ще опере пешкира.
Как обаче го опира? Една трета са наказани с пробация или с глоба. Две трети от осъдените на лишаване от свобода изобщо няма закога да влизат в затвора, защото присъдите им са до шест месеца. Около една пета са осъдени от шест месеца до една година и т. н. Сериозни наказания от пет до петнайсет години са наложени на стотина човека, а от петнайсет до трийсет години – на двайсет души. На доживотен затвор не е осъден никой, защото не е хуманно.
Не се съобщава колко от тези присъди са условни – сигурно защото не е за съобщаване. А колко от осъдените излежават целия срок на наказанията, никой не смее да сметне. Там фотошопът не помага. Което означава, че и красотата си има граници. Отвъд статистиката тя става неземна.
