Операция Чисти ръце, както бяха наречени идеите на Реформаторския блок (РБ) за дълбоки промени в правосъдната система и силовите структури, може да се окаже поредното предизборно празнословие срещу корупцията. По една-единствена причина: голяма част от мерките, които се предлагат с идеята за повече ефективност и прозрачност, изискват промени в конституцията. Те предполагат политически консенсус, който изглежда невъзможен както в сегашното, така и в бъдещото Народно събрание – поне във вида, в който ни го рисуват социолозите.
Мерките на Реформаторския блок за сектора Правосъдие и сигурност са разделени в шест групи, една от които е наречена Чисти ръце и залага на по-силен контрол върху имуществото, зависимостите и връзките на магистратите – дори още преди те да са станали такива. Останалите групи мерки са фокусирани върху реформи в съдебната система и МВР.
Коментарите сред юристите обаче веднага се насочиха към най-атрактивните идеи на реформаторите: главният прокурор да се избира от парламента, прокуратурата и съдът да се разделят в отделни системи и да се въведе силно гражданско участие в управлението на правосъдието.
Безспорно най-щекотлив е въпросът с избора на главния прокурор. Начинът, по който той става в момента, е заложен в конституцията: има седемгодишен мандат, предлага го ВСС, а се назначава с указ на президента. Президентът може да откаже да подпише, но само веднъж. При повторно предложение е длъжен да назначи кандидата, издигнат от ВСС.
Реформаторите обаче предлагат пълна промяна. Главният прокурор да се избира от Народното събрание, без никакво участие на ВСС. А президентът да има право да налага вето на избора, което да може да се преодолява само с мнозинство от две трети в НС. Особено впечатлява идеята главният прокурор да може да бъде сменен по всяко време, пак от Народното събрание, с мотива за несправяне с работата.
Ясно е доколко би бил независим един главен прокурор, над когото тегне опасността във всеки момент да бъде отсвирен от поста. А как Местан, Станишев, Борисов, Костов и Бареков ще го харесат и изберат можем само да гадаем – подобен избор несъмнено ще е плод на пазарлъци и поемане на определени обещания в замяна. Въпросът е дали това не би довело до още по-голяма политическа намеса в съдебната власт и още повече безнаказаност, зависимост и корупция.
По-стряскащото обаче е, че моделът на реформаторите превръща не само главния прокурор, а и цялата подчинена нему прокуратура в заложник на политически и икономически интереси. Защото прокуратурата е единна, йерархично построена, централизирана структура. И ако главният прокурор ще е политическа креатура, мястото му логично би следвало да остане извън съдебната власт, но барабар с цялото му ведомство. Реформаторите не посмяват да изрекат на глас еретичната идея държавното обвинение да бъде изкарано изпод полите на Темида, защото това е промяна, която би могла да бъде приета само от Велико Народно събрание.
Другото предложение на РБ, което разбуни духовете, всъщност не е ново – разделянето на ВСС на две – за съдии и прокурори. Предлага се и в двата нови висши съвета да има по 15 души, от които 2/3 ще се избират от гилдиите. А 1/3 да бъде гражданска квота, която пак да се избира от Народното събрание, като за членовете на тази квота изрично е записано, че може да не са юристи.
Идеята съществено променя сегашното съотношение на излъчени от политици и магистрати членове на ВСС в полза на магистратите. Точно затова обаче и няма да бъде приета. Кратката историческа справка в развитието на устройствения закон за съдилищата у нас показва, че няма власт, която да се откаже от възможността си да се меси, да кадрува и да държи Темида в подчинение. Така е било от Освобождението насам и не личи да е дошло време за промяна. А и надали подобна реформа може да бъде осъществена без Велико Народно събрание, за което освен ваклото Яне от РЗС никой не ще и да чуе. Защото се променя именно балансът при взаимния контрол на трите власти.
Да не говорим, че тази гражданска квота, особено пък от неюристи, създава системен проблем. Първо, с неяснотата по какви критерии и сред кои точно от хилядите съществуващи граждански структури ще се набират кандидатите за тази квота. И второ, нелогично е да се очаква, че съдиите, които протестираха досега срещу факта, че във ВСС ги оценяват и прокурори, сега ще преглътнат външни хора да могат да кадруват в системата, при това без ясна представа как работи тя.
От всичко казано изводът е един: на този етап Сотир Цацаров може да спи спокойно, както и целият ВСС. Защото мерките на реформаторите са просто идеи, които най-вероятно ще си останат такива. Най-малкото защото, за да ги изпълнят, ще им трябва власт, а социолозите не им дават шанс за самостоятелно управление. Пък да се надяват на подкрепа от ГЕРБ, БСП или от ДПС за генерално разбутване на така удобното им статукво си е чиста утопия. Така че и тези Чисти ръце, както множеството предишни, най-вероятно никога няма да се случат. Но пък това не пречи да се превърнат в примамлива предизборна дъвка за електората. А вече мирише на избори.
