Както рекъл циганинът, обещаното не е като даденото.
Особено ако ти го е обещала държавата.
И така, тя обещава да прехвърли в общините през следващата година около 2 млрд. лева. Това са средствата, записани в гласувания на първо четене от парламента Закон за държавния бюджет. Парите ще покрият разходите на общините, които те правят ,вършейки работата на държавата по места. Става дума за делегирани от държавата на общините дейности като образование, здравеопазване, социално подпомагане, както и капиталови трансфери като тези за зимна поддръжка на пътищата, строителство на общинска инфраструктура и др.
От посочената сума обаче властта си е харесала едни 641 млн. лв., които тържествено обяви, че няма да плати изцяло, а само 95% от тях. Така държавата ще икономиса около 32 млн. лв., които ще се дадат под условие. А то е – ако се изпълни определено ниво на бюджетното салдо на макроравнище, т.е 1.8% дефицит за следващата година. И понеже това обикновено става ясно в началото на декември, плащането в края на следващата година се обезсмисля.
Тези дължими пари най-вероятно въобще няма да бъдат преведени на местната власт. За последен път такива средства под условие е имало през 2009 г. в размер на 10% от трансфера, но в края на годината бе решено да не се дават. Ако догодина през декември все пак се дадат, ефектът ще бъде все едно не са дадени. Защо ли?
Защото, ако тези средства се прехвърлят на общините за Коледа, местната власт няма да е в състояние да реагира, за да ги оползотвори. Общините все пак не са пенсионери, а парите не са за коледната им пуйка. Те работят с обществени поръчки и ще са в цайтнот, освен ако нямат някой висящ дълг, който да закърпят. Сумите, както стана дума, са за зимна поддръжка на пътищата, за изграждане и ремонт на местната пътна инфраструктура, улично осветление и други. Дейности, за които се изискват конкурси и търгове, траещи между три и пет месеца като процедура. И в случай че местната власт не ги усвои до края на следващата година, тя трябва да ги върне отново в хазната.
Така че споменатите 32 млн. лв. само ще се разходят от София до общините и след това ще изминат, почти непокътнати, обратния път до столицата.
Една делегирана дейност – издръжката на общинската администрация, също ще пострада силно, каза специално за БАНКЕРЪ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. На първо място, местната власт няма да има възможността да осигури увеличение на минималната работна заплата на 340 лева. А възнагражденията в общините са замразени от 2010 г. и в момента се е стигнало до уравниловка и липса на каквито и да било стимули за развитие на персонала, обяснява Савов. После да се чудим, че обслужването е като при социализма – администрацията схваща като враг всеки потърсил услугите й.
Савов отвори и друга тема, по която не срещат разбиране с хазната. От години държавата не си плаща такса смет за сградите на министерства и агенции по места и райони. Това се прави обикновено на 2-3 години, като местните бюджети натрупват през това време дефицити. При по-малките населени места често става дума за десетина процента несъбираемост в резултат на поставянето на държавата над закона. В областните градове обаче, където има множество такива сгради, процентът на несъбираемост скача и до 20. Обикновено най-сериозният укривач на такса смет е Министерството на вътрешните работи – за неговите структури по места.
Друг проблем е, че общините и тази година бяха отрязани за искането си част от подоходните данъци да остават по техните сметки. Към момента е изкристализирала идеята от 10-те процента данък 3-4% да остават по местата на възникването им, т.е. при приходоизточника, каза Савов. Посочените проценти ще бъдат таван за щенията на местната власт. Всяка община сама ще защитава процента, защото условията навсякъде са специфични.
Попитахме и изпълнителната директорка на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова, която лично присъства на първо четене на бюджета в парламентарната бюджетна комисия, какво е мнението й за основния икономически закон за следващата година.
И този бюджет от гледна точка на общините повтаря предишните, коментира тя. Mестните администрации приемат идеята за новата инвестиционна програма от 500 млн. лв. (Фондът за регионално развитие) положително, но искат да разберат подробностите. Много важни са правилата на играта: равно отношение към всички и обективна оценка за най-добрия състезател. Това каза Чавдарова и добави, че състезателите имат за печелене голяма битка.
От сдружението задават и въпроса дали е уместно МС да решава кой ще печели финансиране от новия фонд, при условие че ще се състезават и подчинените му министерства.
Преди дни депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски обеща пред БАНКЕРЪ до края на годината да стане ясно как ще се гарантира справедливото раздаване за малките и големите общини и какви ще са правилата на играта за новия инвестиционен фонд.
Чавдарова се оплака: Европа каза: ние нямаме подкрепа за общинските пътища. Бъдете така добри с националната си политика да подкрепяте и развивате вашата си местна пътна мрежа. Ежедневните услуги за хората вървят по общински пътища, а не по магистрали. И добави, че единственият плюс в бюджет 2014 са леко увеличените средства за общински пътища.
nbsp;
nbsp;
Символично
В актуализираните стандарти за догодина са предвидени средства за целодневно обучение на учениците от IV клас, като усреднено средствата за образование се увеличават с 1.3 процента. Стандартите за детските ясли са увеличени с 9.4%, за детските кухни – с 3%, а за здравните медиатори – с 8.7 на сто.
За осигуряване на медицинско обслужване на учениците и на децата от подготвителните групи средствата във всяко училище са увеличени от 14 на 18 лева. Броят на здравните медиатори от 130 сега става 150. През 2014 г. за месечна помощ на ученик са предвидени допълнителни средства за пет нови дейности.
С 1.5 на сто се увеличават всички стандарти за социални дейности. Допълнително с 2.5% нарастват стандартите в домовете за деца и възрастни и в социалните институции, предоставящи услуги в общността. Разчетени са средства за разкриване на нови над 60 места в тези институции.
Стандартите за музеите са увеличени с 1.7%, за библиотеките – с 3.7%, а за читалищата – с 2.1 на сто. Субсидираните бройки за библиотеките и музеите с регионален характер, читалищата и тези, които са в изпълнение на програмата Глобални библиотеки,се увеличават с 309 бройки.
Стандартите за делегираните от държавата дейности са съобразени с проекта на размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания в бюджетната прогноза за периода 2014-2016 година.
