Мащабни промени в банковия бизнес ще настъпят, след като влязат в сила новите Европейски изисквания за капиталовата адекватност и оценката на риска. Те и пряко, и косвено ще засегнат не само банките, но и техните длъжници. Става дума както за големите фирми, така и за малките и средните предприятия, а също така и за гражданите, ползващи потребителски и жилищни кредити. По тази причина няма да е лошо депутатите, първо, да се запознаят както със самите Европейски изисквания, така и с ефектите от тях и след това да предлагат законодателни промени, свързани със защита на правата на кредитополучателите. Защото, вместо да изпишат вежди, могат да извадят очи.
Ето и един пример за това. Според европейския регламент за капиталовите изисквания, който трябва да бъде приложен директно у нас и във всяка страна член на ЕС,
оценката за риска по един жилищен заем
може да варира от 35 до 150% от размера на кредита. Ще уточним, че колкото по-голям е процентът на риска, толкова по-скъп е заемът. (Защо това е така е обяснено в материала Капиталова адекватност. Що е то?).
В регламента се казва, че с най-малък процент на риск са кредитите, чийто размер не надвишава 80% от пазарната стойност на ипотекирания имот. Този риск автоматично се повишава, когато пазарните цени на имотите падат и банките започнат да отчитат загуби при осребряването на ипотеки. Как кореспондира това с лансирани от наши депутати модните напоследък идеи. За кредитните институции да бъде вкаран текст: когато банката продаде имота на нередовния длъжник, заемът да се смята за погасен. Това автоматично ще накара БНБ да задължи кредитните институции да оценяват всички жилищни заеми със 150% риск. А стигне ли се дотам, цената на този вид кредити просто ще се удвои. От което ще страдат не само нередовните, но и редовните платежоспособни кредитополучатели. И този ефект няма да е плод на конюнктурно решение на БНБ, а на съобразяването със задължителните и неподлежащи на обсъждане у нас регламенти на ЕС. Който не вярва, може просто да прочете текстовете в чл.124 и чл.125 от Регламент 575/2013 на Европейския парламент.
Точно от него става ясно, че с влизането в сила на новите условия за капиталови регулации
най-изгодни ще са т. нар. ритейл заеми
nbsp;
В тази категория влизат потребителските кредити и финансиранията до 1 млн. евро за малки и средни предприятия. При тях рискът е свален от сегашните 100 на 75% от размера на заема, което ще позволи на банките да отпускат подобни кредити при по-добри условия, защото те ще ангажират по-малък размер от капитала им. Явно европейските законодатели са се убедили, че хората и малкият и средният бизнес са сред най-добросъвестните кредитополучатели в условията на криза. Освен това е ясно, че стимулирането на т. нар. ритейл кредити води до увеличаване на потреблението. А ако то не отбележи значителен ръст, много трудно ще има оживление в икономиките на страните от ЕС.
Какво ще се случи с
кредитите за големите фирми?
Най-кратко – те получават доста облекчения с въвеждането на новия европейски регламент. Наистина в него е посочено, че за някои компании заемите се оценяват с 50% и дори с 20% риск. Тук обаче става въпрос за дружества, които попадат в първите две от общо шест групи корпоративни длъжници. Тези групи отразяват платежоспособността на кредитополучателите, оценена от рейтингови агенции.
В първата група са компании, притежаващи три от най-високите кредитни рейтинги. А във втората са дружества с рейтинги от ВВВ до A минус. Фирмите с рейтинг от BB минус до ВВ плюс са в третата група. В четвърта попадат дружествата с оценки за платежоспособност от В минус до В плюс. Заемите за компании от трета и четвърта група се оценяват със 100% риск, а за тези, които са в пета и шеста група риска, е 150 процента.
В Регламента изрично се посочва, че кредитите за всички дружества, които не притежават рейтинг, ще се оценяват с минимум 100% риск.
В България повечето компании не са рейтинговани
а дори и да са, нито една от тях не може да получи рейтинг, по-висок от този на българската държава, който е BBB . Само големи фирми с много добро финансово състояние и с голям пазарен дял могат да мечтаят за оценка, равна на тази на държавата, или за едно ниво под нея, които да им осигурят заеми с 50% риск. Всички останали отиват в групата със 100% и по-голям риск по отпуснатите кредити, където са и в момента. В този смисъл въвеждането на европейския регламент няма да промени българската картината при корпоративните заеми.
Вярно е, че банките имат право да въвеждат собствени системи за оценка на платежоспособността на клиентите си – т. нар. вътрешно рейтингов подход. Само че самата процедура по одобрението на тези системи от БНБ е твърде сложна и е свързана с прекалено много условности. Неслучайно у нас единствено УниКредит Булбанк е получила позволение да ползва такъв метод за оценка на клиентите си. А това удоволствие, доколкото може да се нарече така, коства и специални проверки, които управление Банков надзор прави на всеки шест месеца специално на системата й за оценка на платежособност на клиентите.
