Капиталовата адекватност е най-важният компонент, по който се изчислява стабилността на една банка. Неслучайно всички документи на Базелския комитет, определящи параметрите, на които трябва да отговаря всяка кредитна институция, са посветени именно на капиталовата адекватност. Този показател е широко коментиран както в Европа, така и у нас, но не са много хората, които могат да обяснят какво представлява той и как се изчислява.
Минималната капиталова адекватност, която всяка банка трябва да покрие според изискванията на БНБ, е 12 процента. Но 12% от какво? От активите, от кредитите на банката или от нещо друго? Верният отговор е, че съотношението на собствения капитал на банката спрямо общия й рисков компонент трябва да бъде 12 процента. Общият рисков компонент е следващото непознато и трудносмилаемо понятие за редовия кредитополучател. Най-общо казано, той отразява сбора от рисковете, с които е натоварен всеки един актив на банката.
Как се определя общият рисков компонент и капиталовата адекватност на една банка, която има 100 млн. лв. собствен капитал и 700 млн. лв. активи. Да приемем, че активите са разпределени по следния начин (виж. таблицата): краткосрочни вземания от други финансови институции за 25 млн. лв., чийто рисков компонент е нула; български държавни ценни книжа за 50 млн. лв. книжа, чийто рисков компонент също е нула; корпоративни ценни книжа за 25 млн. лв., чийто рисков компонент е 100% (25 млн. лв..); корпоративни кредити за 400 млн. лв., чийто общ рисков компонент е 100% (400 млн. лв.); ипотечни заеми за граждани за 100 млн. лв., чийто рисков компонент е 50% (50 млн. лв.); потребителски кредити за 100 млн. лв. със 100% риск (т. е. общ рисков компонент 100 млн. лева.). Сборът на рисковите компоненти на изборените дотук вземания на банката е 575 млн. лв., което представлява общият й рисков компонент. Като се раздели собственият й капитал от 100 млн. лв. на общия й рисков компонент, става ясно, че капиталовата й адекватност е 17.39 процента.
