Само алчността на българските управници и чиновници е по-голяма от некадърността им. А европарите са най-добрият индикатор и за едното, и за другото. Тази седмица отново се наложи паническото спасяване на еропейски средства, които би трябвало да усвоим до края на годината. Причините за поредната несвършена работа бяха удавени в неспирно говорене на де-що се намери специалист най-вече за вината на прежни и сегашни администратори…
Първо се размириса работата около ековедомството,
на което Брюксел спря парите по оперативната програма Околна среда…
Изказване на Ширин Уилър, говорител на еврокомисаря Йоханес Хан, ни осведоми, че Европейската комисия няма да възстановява разходи по нея за максимален срок от шест месеца. Причината са открити слабости в системата за обществените поръчки, прилагана от общините, и недостатъчен контрол при процедурите от страна на централната власт.
Еврокомисията ни предписа корекции във всички тези системи. С други думи – да бъдат орязани парите за общините с некачествени проекти.
Нека припомним, че заради нарушения при възлагането на обществени поръчки в периода до началото на 2010-а Европейската комисия вече поиска финансови корекции за водните проекти на три общини – Перник, Хисаря и Белослав. Те са възлагани през 2008 година. Сегашното прекъсване на финансирането е заради одит на поръчките на общините от 2010-2011-а, в които също са били открити нередности. Управляващите органи сега трябва да докажат, че тези слабости могат да бъдат поправени – отсрочката е половин година. Ако не настъпят промени, програмата ще бъде замразена, което е по-тежкият вариант.
Прекъсването на практика означава, че Еврокомисията временно няма да осребрява фактури за извършени разходи по европроекти. С други думи – основният удар пада не върху крайните бенефициенти, а върху бюджета, тъй като Министерството на финансите би трябвало да продължи да плаща по програмата. Освен ако правителството не реши да спре всички плащания.
Според данните на Информационната система за управление и наблюдение на европейските фондове (ИСУН) България е договорила проекти по ОПОС за 5.4 млрд. лв. (бюджетът на програмата е 3.521 млрд. лв., но са договорени и допълнителни суми). Плащанията са в размер на 1.327 млрд. лева. По много малка част от тях обаче трябва да се плаща още през следващата половин година, тъй като много от проектите тепърва започват.
Когато всичко това стана ясно, министърът на околната среда Искра Михайлова обясни, че временното спиране на притока на евросредства не означава, че ще спре и изпълнението на проектите. Или че няма да се плаща за извършената работа. Така тя на практика потвърди, че
близо 250-300 млн. лв. ще трябва да бъдат извадени от бюджета
Според Михайлова в момента правителството изпълнявало екшън план за отстраняването на нередностите. Тя каза, че най-краткият срок, за който могат да се справят, след получаване на писменото становището на Съвета на одиторите, е два месеца. Ако писмото посочи системни нарушения в работата на управляващия орган на програмата, ще бъдат извършени и персонални промени в него.
Вицепремиерът Зинаида Златанова пък обясни, че след като ЕК е съобщила получаването на предстоящата санкция, тя незабавно е разпоредила на органите, управляващи оперативните програми, да бъдат изпратени указания стриктно да спазват процедурите и да направят корекции във финансирането на бенефициентите в размер, съответстващ на изискванията на Европейската комисия.
Златанова очаква министрите на финансите и на околната среда и водите да разпоредят пълна проверка в техните ведомства, за да се установят всички пропуски, предизвикали санкциите. Тя посочи, че ако се установи разминаване между българските одитни доклади и тези на Еврокомисията в размер, надхвърлящ 10 000 евро по отделен проект, за него ще бъде сезирана и Eвропейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
След това гръмна новината
че Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони в Брюксел е изпратила до фонд Земеделие и до агроминистерството ни поредното предупредително писмо за риска да загубим европейско финансиране. От него стана ясно, че България рискува да загуби 286 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони заради бавния темп на усвояване на парите. Освен това еврокомисарите имат и сериозни притеснения за начина, по който управниците ни са раздали усвоените до този момент средства.
Министерството на земеделието впрегна всичките си специалисти, които можеха да говорят по темата, за да обясняват напред и назад как вече са подготовили страхотен екшън план…
Заместник-министърът на земеделието Явор Гечев почти се закле, че нямало опасност от спиране на парите по програмата или на цялата програма, каквито съмнения се появиха заради открити от европейската комисия нарушения.
По думите му, до септември на земеделците са изплатени едва 89 млн., а до края на годината трябваше да бъдат платени 308 млн. евро. След този отчетен период досега вече били платени още над 30 млн. евро, което на практика означава, че до края на годината трябва да се издължат експресно на земеделците 278 млн. евро.
Стана ясно, че за да бъде свършена тази работа и за да се спазят всички срокове, служителите на Държавен фонд Земеделие, и експертите на земеделското министерство работели непрестанно и забравили що е това почивни дни като събота и неделя. И всичко това, за да могат да ускорят плащанията по Програмата за развитие на селските райони. Нещо повече, в столицата били командировани и 70 служители на фонда от страната, за да помогнат на колегите си. По думите на Гечев, след 1 декември ще бъдат платени 148 млн. евро по агроекологичните мерки на програмата. Предстои да бъдат преведени и 108 млн. евро авансови плащания по проекти на общините.
Точно това обещание обаче е доста притеснително
nbsp;
тъй като става дума за авансово раздаване на европейски средства в рамките на 50 на сто от стойността на проектите. Но на подбрани общини, които на всичкото отгоре едва сега кандидатстват за такова финансиране.
Всъщност в. БАНКЕРЪ още преди месец алармира, че се подготвя точно такова раздаване на пари, и то по точно определен списък. Тогава цитирахме едно прихванато от нас писмо на министър Греков до председателя на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Младен Червеняков. От него стана ясно, че ако до 31 декември Държавен фонд Земеделие не договори и не извърши авансови плащания в размер на 50% на всички общини, които ще подават заявления по мерки 321 и 322, има опасност да загубим 52 млн.евро., та затова и тези общини вече били избрани….
А списъкът на посочените за това финансиране кметства беше, меко казано, показателен. Иде реч за 14 общини, подредени в следния ред: в област Благоевград включените кметства са Белица, Петрич, Сатовча, Симитли и Якоруда. В Бургаско на първо място е поставено кметството в Айтос и едва след него Несебър. Останалите избрани са Кочериново, Сапарева баня,Тетевен, Септември, Калояново, Садово и Баните.
Освен че не е ясен критерият за избора точно на тези общини, и самото решение за това авансово финансиране си е чиста проба нарушение на европейските правила. Няма да е чудно и разходът на тези средства утре да не бъде признат от Европейската комисия…
Още по-любопитното е, че именно тези общини ще бъдат обслужени по мярка 321 Основни услуги на населението и икономиката в селските райони , която се отнася за кметства бенефициенти по мярката за изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадни води. На практика агроведомството вече е осигурило и бюджета за нея, който е в размер на 13.1 млн.евро.
За капак нека да припомним, че иде реч за подпомагане на онези проекти, по които вече бяха сключени договори през 2009-а и се отнасяха за рехабилитация на ВиК мрежи, но не бяха реализирани в предишния мандат на тройната коалиция. Това не се случи, тъй като в тях не беше включено финансирането на дейности по изграждането на съоръжения за пречистване до необходимото качество на отпадните води, което пък е задължително според европейската директива / 91/271/ЕИО/. Според този документ общините бенефициенти трябваше сами да осигурят средствата за тези пречиствателни съоръжения, в противен случай не можеха да усвоят и многото милиони евро, предвидени за големите ВиК проекти. Сега пред заплахата да се разминат с тях, хората на министър Греков са се погрижили да осигурят и всички останали пари.
Земеделският министър Димитър Греков много бодро заяви, че ще бъде направено всичко възможно да не загубим и един лев от евросредствата.
Нетолкова оптимистично обаче прозвучаха думите на говорителя на Европейската комисия Роджър Уайът, който каза: Не сме сигурни, че някои програми могат да бъдат финансирани с европейски пари. Чакаме отговор за това. Но по-общо за развитието на селските райони: това, което става, е, че до края на тази година, според правилата, трябва да се изхарчат пари, обещани преди две години. Има риск част от средствата да бъдат изгубени.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Програмата за развитие на селските райони (с бюджет от 3.2 млрд. eвро) е първата, от която страната загуби европейски пари заради слабо усвояване. Именно при нея положението е най-драматично. До началото на октомври от общия и бюджет са усвоени близо 1.6 млрд. евро. В Брюксел са притеснени от липсата на плащания по програмата и от постоянните смени в ръководството на земеделския фонд, който управлява парите й.
Именно по тази програма преди две години ЕК вече ни резна 40 млн. евро, а впоследствие – още над 50 млн. евро. От загуба на пари е заплашена и другата програма в агроминистерството – за рибарство и аквакултури. По нея се очаква да загубим до 10 млн. евро.
