Движенията на международните пазари на държавен дълг през изминалата седмица бяха поредното доказателство за ролята на централните банки като най-силния фактор, влияещ върху доходността на суверенните книжа. Активността на две от най-важните световни институции определи динамиката в нормите на възвръщаемост, която търсят инвеститорите.
Двигател на понижението отново бяха САЩ. Политиката на продължително вливане на ликвидност очевидно дава резултати и най-голямата световна икономика показва все повече признаци на устойчив растеж. Последните данни на пазара на труда там са повече от обнадеждаващи – първоначалните молби за помощи при безработица са спаднали с 21000 броя – до 323000 през седмицата. Отделно от това американската икономика е създала нови 204000 работни места през октомври въпреки бюджетния локаут. Всичко това се оказа предпоставка за изказването на президента на Федералната банка на Сейнт Луис – Джеймс Булард, който заяви през седмицата, че намаляването на т. нар. количествено улесняванеще бъде на масата за преговори през декември. Това бе допълнително потвърдено от протокола от последното заседание на борда на Фед. Членовете му заявяват, че очакват икономическите данни да покажат продължително подобрение, гарантирайки по този начин орязване на сумите за покупки (на трежърита) през следващите месеци. Всичко това нормално доведе до сериозно покачване на търсените от инвеститорите доходности по трежъритата. Ръстът на книжата с десетгодишен срок до падежа се равняваше на 11.2 базисни точки – до 2.816 процента.
Ефектите от очакванията за намаляване на покупките на трежърита от страна на Фед оказаха влияние и върху пазарите на ДЦК в държавите от еврозоната. Въпреки това магнитудът на това въздействие бе донякъде омекотен от недотам положителното икономическо развитие на страните от валутния съюз. Инфлацията остава на критично ниски равнища, които са сигнал за анемични ръстове в най-добрия случай. Това бе в основата на изказването на председателя на ЕЦБ Марио Драги, който заяви, че възможно намаляване на депозитния лихвен процент (лихвата, която банките получават, за да държат излишните парични средства по сметки в ЕЦБ) до безпрецедентните – 0.1 процента. Цялостният ефект върху книжата, емитирани от страните от еврозоната , бе, че се повишават доходностите на онези, които имат по-ниски стойности, отколкото щатските. Немските десетгодишни бундове се търгуваха при нива на доход от 1.754% и със седмичен ръст от 4.9 базисни точки, докато повишението по сходните френски ДЦК бе с 4.7 базисни точки – до 4.228 процента. Доходностите на книжата, емитирани от страните от т.нар. периферияна еврозоната , също поеха в посока нагоре. Изменението при испанските десетгодишни книжа за седмицата се изразяваше в ръст от 6.5 базисни точки до 4.13%, докато повишението на доходностите по италианските книжа със същия срок до падежа бе с 2 базисни точки – до 4.109 процента.
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
