Европейският съюз се опитва да сложи под една шапка медийните регулатори на 28-те страни членки. Идеята обаче намира сериозен отпор, включително и у нас. Срещу нея подскача и Съветът за електронни медии, чийто член – журналистката Мария Стоянова, бе командиравана в Брюксел за срещата по тази тема с Европейската комисия.
Европейските регулатори се обединяват, похвалиха се възторжено малко след събитието от нашия СЕМ. Оказа се всъщност, че основната точка на сбирката в белгийската столица била учредяването на обща работна група на медийните надзорни органи в общността. Но не и на единен регулатор. Иначе за редовите данъкоплатци едно такова мегаобразувание хипотетично би символизирало защитата на медиите. От концентрации, от цензура, от манипулации, от безумни медийни закони и рестрикции. Би предотвратило и разпространяването на медийни кризи като тази в Унгария например. Ако част от националните регулатори на държавите членки не одобряват подобни намерения, то е защото биха загубили собствената си идентичност, сила, а оттам и значение. Но, ако това е достатъчно основание за колегите на СЕМ в Германия, нашите петима медийни надзорници се опитват да бягат барабар Петко с мъжете. Причината – от създаването си почти СЕМ е символ на непрозрачност, на политически и друг вид зависимости. Срещу прилична годишна държавна субсидия (1.3 млн. лв. за 2014-а) този орган по презумпция се забърква в скандали. Сега обаче го е страх, да не би да си осигури още един началник, пред който вече няма как да не се държи прилично. И деполитизирано.
Има огромна необходимост да се балансира аудиовизуалната медийна среда в Европа. Вярно е, че по отношение на медиите ЕС няма единна политика, за разлика от други, много по-сложни сфери, но не искаме създаването на още една структура, обясни българската позиция Мария Стоянова специално за БАНКЕРЪ. Според нея много по-важно било регулаторите да се събират на практически полезни срещи и да обменят проблеми и идеи помежду си. Като например,доколко се предлагат европейски филми в услугите по заявка (video On demand).
За работната група на надзорните органи СЕМ смята, че новата платформа ще може успешно дакоординира и насочва европейска мрежа за сътрудничество при регулацията на конвергираното медийно пространство. По изграждане на национален европейски регулаторен орган СЕМ би приел формат Европейски съвет на регулаторите на база пълно представителство в рамките на Европейския съюз. Подобен съвет с регламентирани правомощия би дал възможност да се изнасят на наднационално ниво евентуални възникващи сериозни проблеми на медийната регулация. Следва да се обмисли как да се конституират правомощията на подобен съвет…, е мнението на нашия надзорен орган. Така наречената Група на високо равнище е изпратила 30 предложения и препоръки към медийния ни регулатор, на които той също отговаря, както се казва в прав текст.
Далеч по-важни обаче тепърва ще са едни други препоръки на Групата на високо ниво. СЕМ приема евопейските намерения да се установят минимални правила за контрол върху медийното съдържание в онлайн разпространението, както и свързаното с това желание да се хармонизира допълнително действащото законодателство – ДАВМУ (Директивата за аудиовизуални медийни услуги) и националното. Като доказателство от СЕМ припомнят, че шефът на съвета -Георги Лозанов, е участвал в работна група за изработването на нов закон за електронните медии, включващ и известен контрол върху медийното съдържание в интернет. Семаджиите успокояват Европа, че поправките в медийното ни законодателство не са приключили, като оправдават забавянето си и с негативното отношение у нас към ограниченията в онлайн средата. Затова съветът щял да приеме поетапни промени в националното законодателство в тази насока, при положение че преди това те са изведени в съюзнни нормативи – ДАВМУ или други.
Но на запитванията за независимостта си от СЕМ са категорични, че законът е изключително добре направен, а мандатността и ротацията на членовете му са гарант за политическата неоцветеност. Това щеше да звучи по-достоверно, ако някои съветници от време на време не обясняваха на Европа, че институциите у нас не могат да работят заради перманентната революция по улиците от февруари насам. При все че пред офиса на СЕМ никой не стачкува, няма живи вериги, нито дори обикновени протестъри, нищо че ако добре се вгледаме в решенията му или пък в липсата на такива, със сигурност има за какво да се бунтуват и граждани, и медийни организации, раздразнени от неособената резултатност на надзора. Може би поради тази причина СЕМ не одобрява идеята за създаването на медийни съвети с баланс между политическо, културно и обществено представителство над регулаторния орган на национално ниво, мотивирайки го с горчивия си опит с наличието на Експертен съвет. Ако обаче има категорични критерии, по които да се подбере подобен орган, съществува голяма вероятност на СЕМ да му стане облачно. Затова е разбираемо защо претендира самоуверено за собствената си значимост, макар и предимно за политическите партии и институции, от които в крайна сметка зависи.
Ако трябва да обобщим – присъствието на СЕМ сред останалите регулатори в Европа, дори и на работно ниво, не е нещо неприятно. Напротив, при наличието на достатъчен професионален и политически непристрастен потенциал това ще е полезно за нашата медийна среда. Но е смехотворно точно нашият уж малък, уж недостатъчно финансиран от държавата регулатор да се сравнява със себеподобните си от страните – двигатели на Евросъюза. И да се бие в гърдите колко е важен, независимо че е изключително дребен. Подобни битки – да няма евроконтрол, могат да си позволят големите и работливи играчи, които може би си намигват помежду си, развеселени от ентусиазма на нашенския им побратим. А дано и той попие европейски маниери и практики, пък било то и само на работно ниво. Но като си пуснеш телевизора… надали!
