Заседанието на парламентарната Комисия по взаимодействие с гражданските организации и движения, което се проведе на 20 ноември, бе взрив от емоции, породени от болка, ярост и потискащото усещане за безизходица. То бе посветено на проблемите, с които се сблъскват гражданите, ползващи финансови услуги, но не всички, а само онези, взели заеми, които впоследствие или не могат или им е трудно да обслужват.
В началото на заседанието народните представители Йордан Цонев, Румен Гечев и Кирил Добрев очертаха темите на дискусията. Според Румен Гечев това са
неравноправните клаузи
nbsp;
в договорите за банкови кредити. Той заяви, че народните представители от управляващото мнозинство имат намерение да въведат задължителното условие плаващите лихвени проценти по заемите да се формират единствено на базата на независим от банките лихвен индекс. Обмислят се текстове, позволяващи обжалването на оценката на обявените за продажба имоти, които са обезпечение по просрочени кредити. Таксата за предсрочно погасяване по заемите ще бъде намалена максимално – до 1 процент. Работи се по закон, уреждащ фалитите на физически лица.
Йордан Цонев пък спомена, че се разработват варианти за законово уреждане на възможността за извънсъдебно решаване на споровете между граждани и кредитни институции. Единият начин е това да има институция в рамките на действащата Комисия за защита на потребителите, а другият е да се въведе институцията на финансовия омбудсман.
Гечев засегна и темата за фирмите за бързи кредити и
безобразно високите лихви
nbsp;
които те събират от гражданите. Смятам, че трябва да се помисли за поставянето на таван върху лихвите за такива заеми, който да е вързан към основния лихвен процент или към законовата лихва. Този таван обаче трябва да е достатъчно висок, защото тези кредити са много рискови, обясни Гечев.
След встъпителните слова на депутатите председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Валентина Иванова се опита да ги предупреди
за капаните
в някои от предлаганите от тях законодателни промени.
Трябва внимателно да се прецени какво би станало, ако една оценка тръгне да се обжалва. Една такава процедура може да отнеме две или три години. Какво би станало с кредита на длъжника през тези години, върху който се дължи законова лихва, равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта отгоре, каза Иванова. Според нея сегашните процедури по търговете и оценките на имотите са абсолютно прозрачни. Не забравяйте, че един имот струва толкова, колкото купувачите са готови да дадат за него. Истината е, че оценките на недвижимите имоти паднаха заради кризата, защото заради нея хората не разполагат със свободни средства, за да участват в търговете, опита се да обясни Иванова. С тези думи обаче само си спечели неодобрителните възгласи на представителите на гражданските организации.
След тази размяна на реплики думата бе дадена на гражданските организации. За съжаление изказванията на техните представители бяха изпълнени с повече драматизъм, отколкото със смислени идеи.
Димитрин Вичев заяви: Аз съм собственик на винарска изба Осмар от 24 години. Два милиона е оценката й от лицензирани експерти заради европейски проект. Единадесет месеца по-късно съдия-изпълнител я оценява за 94 хил. лева. Настоявам народните представители, както за 24 или 48 часа наложиха мораториум върху продажбата на земята, така да наложат незабавен мораториум върху всички изпълнителни дела в България, поиска Вичев.
Някои смислени предложения за защита на кредиторите даде Любомир Христов. Той подчерта, че в момента
няма институция, която да регулира
търговските практики на банките. БНБ не е такъв регулатор. По закон Централната банка има ангажимента единствено да защитава вложителите. Комисията за защита на потребителите също не е такъв регулатор, защото няма права да издава подзаконови актове и да следи за тяхното изпълнение , каза Христов. Предложението му е със закон да бъде създадена специална независима институция, която да следи за условията в договорите между банките и техните длъжници, да има право да разпорежда на банките да премахват неравностойни клаузи в тези договори и да ги санкционира, ако не спазват техните предписания. Според Христов трябва да бъде създадена институцията финансов омбудсман, която да защитава интересите на потребителите на финансови услуги.
Председателят на Центъра за човешки права Милен Михайлов пък поиска да се въведе таван за рисковата надбавка, която банките слагат при формирането на плаващата лихва по кредитите, за да не поскъпват заемите, когато ЛИБОР, ЮРИБОР и другите независими индекси започнат да се повишават. Контрапредложението на това предложение е: да се върнем към плановата икономика с държавно регламентирани лихви и по кредитите, и по влоговете.
Истински взрив на недоволство предизвика уточнението, че каквито и да са промените в законите, те ще важат само за заемите, отпуснати след влизането им в сила. Представителите на гражданските организации се развикаха, че те трябва да се отнасят и за вече отпуснатите кредити. Йордан Цонев се опита да обясни, че вкарването на текстове със задна дата – т.нар. ретроактивност , е противоконституционно. Но думите му допълнително разяриха присъстващите, които едва ли не започнаха да скандират Мораториум върху изпълнителните дела. Ако това се случи обаче, по-добре да си изнесем депозитите от банките.
